Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 9 от 10.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Наказателно дело от общ характер 154/2026
Вид
Присъда № 9
Подписан
10.07.2026
Състав
ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда с рег. № № 9/10.07.2026 г., постановена по НОХД № 154/2026 г. по описа на Окръжен съд – Търговище

Подсъдимият А. Е. Х., от с. Г.Г., общ. О., е предаден на съд за това, че на 05.06.2025 г., около 14:00 часа, на път IV-20231, км 5+951, между селата К. и Г.Г., общ. О., обл.

Търговище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № Т **** ХТ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП – „Единична непрекъсната линия М1 – на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват“, като в резултат на тези нарушения по непредпазливост е причинил смъртта на П. И. М.а, с ЕГН **********, настъпила на 05.06.2025 г. в 19:30 часа, поради което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин. С оглед характера на проведеното съдебно производство по реда на глава двадесет и седма от НПК, начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие, допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, както и данните относно личността на подсъдимия, поведението му като водач на МПС, възрастта и здравословното му състояние, прокурорът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на кумулативното наказание по чл. 343г от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, предлага наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок около четири години.

Повереникът на частните обвинители пледира на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от пет години.

Защитникът на подсъдимия пледира наказанието да бъде индивидуализирано към предвидения в закона минимален размер и изпълнението му да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен и чрез своя защитник – адв. Б., прави искане делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие, като заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и дава съгласие да не се събират доказателства за тях.

Предвид изложеното съдът, с определение, постановено на основание чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, прие, че направеното от подсъдимия А. Е. Х. самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото. Поради това съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства 1 относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият се призна за виновен, изрази съжаление за извършеното и предостави на съда да определи справедливо наказание.

След като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази изискванията на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата П. И. М.а от с. Г.Г., обл. Търговище, била приета за лечение в лечебно заведение в гр. Р.. На 05.06.2025 г. била изписана от болницата. Синът и снаха

– свидетелите С. М. С. и Б. Ю. С., отишли до гр. Р. с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № Т **** ТН, собственост и управляван от свидетеля С.. След изписването на пострадалата я настанили на задната седалка на автомобила и потеглили към с. Г.Г., обл. Търговище. Около 14:00 часа на 05.06.2025 г. свидетелят С. М. С. управлявал автомобила си по път IV-20231 в посока от с. К. към с. Г.Г., движейки се в дясната пътна лента със скорост около 65,7 км/ч. На предната дясна седалка пътувала свидетелката Б. Ю.

С., а на задната седалка, зад водача – пострадалата П. И. М.а. Пътният участък бил хоризонтален и прав непосредствено преди навлизане в ляв завой, със суха асфалтова настилка, без неравности, компрометирани участъци и замърсявания. Платното за движение било с широчина 6 метра, разделено на две пътни ленти с широчина по 3 метра, отделени една от друга с единична непрекъсната осева линия. Вдясно по посока на движението се намирал затревен банкет с широчина 1,15 метра, след който имало бетонна канавка с широчина 1,40 метра. Максимално разрешената скорост за движение в района на местопроизшествието била 90 км/ч, като за участъка извън населено място не било въведено друго ограничение на скоростта. Времето било ясно, светлата част на денонощието, а видимостта – нормална.

По същото време и в същия пътен участък, но в противоположна посока – от с. Г.Г. към с. К., се движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № Т **** ХТ, управляван от подсъдимия А. Е. Х., със скорост около 81,3 км/ч. При излизане от десен за него завой подсъдимият загубил контрол върху управлявания от него автомобил, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент се движел лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № Т **** ТН, управляван от свидетеля С. М. С..

Възприемайки възникналата опасност, свидетелят С. предприел незабавно аварийно спиране и отклоняване на автомобила наляво, но въпреки това не успял да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Ударът настъпил в дясната лента за движение по посока на движение на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, на 1,70 метра вляво от дясната граница на платното за движение, между предните десни части на двата автомобила. След удара лекият автомобил „Опел Астра“ се установил върху десния банкет и бетонната канавка, а лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ останал върху платното за движение, в лявата пътна лента. След настъпване на пътнотранспортното произшествие водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ излязъл сам от автомобила и отворил предната дясна врата, за да помогне на свидетелката Б. С.. Двамата получили леки телесни увреждания. След това се насочили към пострадалата П. М.а, при която установили кръвотечение от носа, посиняване под едното око и други видими травматични увреждания по лицето. Свидетелят С. подал сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие, след което уведомил по телефона свои близки.

Подсъдимият А. Е. Х. също излязъл сам от управлявания от него автомобил. По него не били установени видими травматични увреждания. Същият бил в объркано състояние и не осъзнавал в пълна степен настъпилото произшествие.

На мястото на инцидента пристигнал с друг автомобил синът на свидетеля С. и внук на пострадалата – свидетелят М. С. М.. По настояване на пострадалата той я откарал до дома в с. Г.Г., тъй като тя заявила, че кръвотечението от носа е спряло, чувства се по-добре и желае да се прибере. Свидетелката Б. Ю. С. била откарана от своя син в лечебно заведение в 2 гр. О. за извършване на медицински преглед, след като се оплакала от силни болки в областта на гръдния кош и затруднено дишане. От лечебното заведение в гр. О. свидетелката С. била насочена за извършване на рентгенография в болницата в гр. Попово, където било установено, че не е получила сериозни травматични увреждания.

Свидетелят С. М. С. останал на мястото на пътнотранспортното произшествие до пристигането на полицейски екип от РУ – Попово. Двамата водачи били изпробвани с техническо средство за употреба на алкохол, като резултатите и на двете проби били отрицателни. Произшествието било обработено по административен ред от полицейските служители, а двата автомобила били репатрирани.

Около 17:00 часа на 05.06.2025 г. здравословното състояние на пострадалата П. И. М.а започнало рязко да се влошава. Около 18:00 часа чрез Единния европейски номер за спешни повиквания 112 бил подаден сигнал за необходимост от спешна медицинска помощ. В дома на пострадалата пристигнал екип на ФСМП – Попово, който извършил медицински преглед.

При прегледа било установено, че пострадалата е с повишено артериално налягане и в силно отпаднало общо състояние. Поради това било взето решение същата незабавно да бъде транспортирана до лечебно заведение за оказване на специализирана медицинска помощ. По време на транспортирането, въпреки проведените реанимационни действия, П. И. М.а починала в 19:30 часа.

От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че непосредствената причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие е загубата на контрол върху управлявания от подсъдимия А. Е. Х. лек автомобил „Опел Астра“ и последвалото навлизане в лентата за насрещно движение. Експертизата установява още, че скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, е била 81,3 км/ч, която е по-ниска както от критичната скорост за прЕ.аване през завоя – 107,5 км/ч, така и от максимално разрешената скорост за съответния пътен участък – 90 км/ч. Поради това вещото лице е приело, че самата скорост на движение не се намира в пряка причинно-следствена връзка със загубата на контрол върху автомобила. Същевременно експертизата сочи, че липсват обективни данни, които да обяснят причината за загубата на управление, като са обсъдени възможни фактори, свързани със занижено внимание, забавени реакции или моментно разсейване на водача. Според заключението на вещото лице пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо единствено чрез своевременни действия от страна на подсъдимия, включително чрез предприемане на аварийно спиране. Подсъдимият е разполагал с разстояние за реакция от 71,38 метра, което надвишава изчислената опасна зона за спиране от 69,70 метра. Експертизата приема още, че произшествието би могло да бъде предотвратено и при движение с технически съобразена скорост около 47,6 км/ч, при която водачът би имал възможност своевременно да реагира и да предотврати навлизането в лентата за насрещно движение. От своя страна свидетелят С. М. С. е реагирал адекватно чрез предприемане на аварийно спиране и отклоняване на автомобила наляво. В резултат на тази реакция ударът е бил страничен, приплъзващ, при относителна скорост около 26,8 км/ч.

Според вещото лице, ако свидетелят С. не беше предприел тази маневра, ударът между двата автомобила би бил челен, при същата скорост, което би довело до значително по-тежки последици.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 37/2025 г. се установява, че на пострадалата П. И. М.а е била причинена тежка автомобилна травма, изразяваща се в: тежка коремна травма с разкъсване (размачкване) на слезката по горната повърхност, обхващащо около 50 % от органа; масивен кръвоизлив в коремната кухина в размер на около 2500 мл свободно излята кръв; тежка остра кръвозагуба с анемизация на вътрешните органи; охлузвания по лицето; кръвонасядания по горните и долните клепачи на двете очи; кръвонасядания по двете ръце; охлузване по предната повърхност на лявата подбедрица в горната трета. От заключението на експертизата се установява още, че непосредствената причина за смъртта на П. И. М.а е тежката травма на слезката, довела до масивен вътрешен кръвоизлив в коремната кухина и последвал хеморагичен шок. Смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при 3 пътнотранспортното произшествие на 05.06.2025 г. Вещото лице е посочило, че при своевременно предприето спешно оперативно лечение, включващо овладяване на кръвоизлива, отстраняване на увредената слезка и евакуиране на кръвта от коремната кухина, е съществувала възможност да бъде предотвратен леталният изход.