Решение № 3485 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3485 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20251100503960 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 463, ал. 1 вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалби на С. Т.а и Г. Т. срещу разпределение от 12.11.2024 г. по изп. д.

№ 20208380409407 на ЧСИ с рег. № 838, по което жалбоподателите са длъжници.

Жалбоподателите, чиито жалби в основната си част са с идентично съдържание, посочват, че по изпълнителното дело е извършена публична продан на техен имот – апартамент, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност и ипотекиран в полза на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, който е заместен в хода на изпълнителното производство от взискателя „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, придобил вземанията на първоначалния взискател. Посочват, че жалбоподателката С. Т.а, спрямо която изпълнителното производство е прекратено, не е повторно конституирана като длъжник по него и не е уведомена за публичната продан на имота. Считат, че от получената от проданта сума от 341 400 лв. съдебният изпълнител неправилно е определил размерът на разноските по изпълнението, които следва да бъдат погасени, като според жалбоподателите пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител възлиза на 12 057 лв. (с включен ДДС), а не на определената от съдебния изпълнител 15 195,34 лв. Жалбоподателите също така считат, че доколкото съдебният изпълнител не е конкретизирал какви суми са включени в разноските по изпълнението, които са погасени, това е самостоятелно основание за отмяна на разпределението. Посочват и че преди изготвяне на разпределението на 10.10.2022 г. на взискателя е била заплатена сума от 2 000 лв., която не е отчетена от съдебния изпълнител, а освен това в периода 30.08.2022 г. – 14.10.2022 г. на взискателя са били заплатени суми от жалбоподателя Г. Т. в общ размер от 60 000 лв., с които също не е намален дългът при изготвяне на разпределението от съдебния изпълнител. Освен това жалбоподателката С. Т.а 1 сочи, че доколкото изпълнителното производство е прекратено спрямо нея и съответно липсва изпълнително основание по отношение на нея, съдебният изпълнител е следвало да предаде половината от получената сума от проданта на имота, а не да разпределя и от нея към взискателите. Жалбоподателят Г. Т. посочва и че по изпълнителното дело са присъединени взискатели, без за това да е съобщено на длъжника. В допълнителна молба жалбоподателите са поискали да бъде спряно настоящото производство, за да може да се съобрази резултатът от все още висящо производство, което е свързано с обезсилване на изпълнителния лист, издаден и срещу жалбоподателя Г. Т..

Ответникът по жалбите и взискател в изпълнителното производство „Финанс инфо асистанс“ ЕООД изразява становище за недопустимост на жалбата на С. Т.а, тъй като тя не е длъжник в изпълнителното производство, както и за неоснователност на жалбите. Счита, че съдебният изпълнител правилно е извършил разпределението, отчитайки кои лица са присъединени взискатели и размера на техните вземания, а също така правилно е определил размера на дължимите разноски по изпълнението.

В мотивите си по отношение на подадените жалби съдебният изпълнител излага подробни съображения за тяхната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производството е образувано по молба от 17.12.2020 г. на „Юробанк България“ АД по изпълнителен лист от 18.11.2020 г., издаден срещу длъжниците Г. Т. и С.

Т.а въз основа на заповед за незабавно изпълнение, за солидарно заплащане на посочените в него суми, представляващи главница, лихви и разноски, дължими по договор за банков кредит от 09.04.2014 г. Впоследствие първоначалният взискател е заменен от ответника по жалбата и настоящ взискател „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, който е придобил вземанията на банката, видно от молба от 17.11.2021 г. и приложения към нея договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2021 г. с нотариална заверка на подписа и отбелязване за вписване. С постановление на съдебния изпълнител от 05.07.2021 г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на С.на Т.а въз основа на определение на СГС от 18.05.2021 г., с което е отменено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилен изпълнителният лист спрямо този длъжник. Междувременно, с молба от 22.03.2021 г., по изпълнителното дело е конституиран като присъединен взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като към молбата е приложено и удостоверение за вземанията на този взискател, предмет на събиране по друго изпълнително дело.

Принудителното изпълнение е насочено срещу собствения на длъжниците апартамент-мезонет № 12А, намиращ се в гр. София, ул. „********, като след няколко неуспешни продани, имотът е продаден на публична продан, завършила на 04.11.2022 г., като на 17.11.2022 г. е издадено и постановление за възлагане (влязло в сила на 17.07.2024 г. с постановяване на окончателно решение на СГС от тази дата, с което жалбата срещу постановлението е оставена без уважение). Постъпилите от проданта на имота суми са разпределени с обжалваното разпределение от 12.11.2024 г. След приключването на 2 проданта, но преди изготвяне на разпределението е подадена молба от 29.10.2024 г. за присъединяване като взискател на „Инвестбанк“ АД, към която е представено и удостоверение за вземанията на този взискател по друго изпълнително дело. След изготвяне на разпределението е постъпила молба от 04.02.2025 г., с която „Първа инвестиционна банка“ АД заявява, че иска да се присъедини като взискател в изпълнителното производство, като представя и удостоверение за размера на вземането си, издадено по друго изпълнително дело.

Видно от удостоверенията, представени с молбите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД длъжник към тези взискатели е само Г. Т.. Следва да се посочи също така, че по изпълнителното дело са представени доказателства за вписани възбрани (постановления за налагане на възбрани, съответно молби за вписване на възбрани) върху продадения на публична продан имот в полза и на тримата посочени по-горе взискатели. Тези възбрани са наложени в съответните изпълнителни производства, образувани от тези взискатели срещу длъжника Г. Т., от които са представени и удостоверенията за вземанията на взискателите. Възбраните са наложени върху 1/2 ид. част от имота, т.е. върху частта на длъжника Г. Т., като съдебният изпълнител е установил съществуването на тези наложени възбрани към момента на изготвяне на обжалваното разпределение. Всъщност някои от възбраните са наложени дори преди образуване на изпълнителното производство, в което е продаден имотът.

След като по искане и на тримата присъединени взискатели „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД са наложени възбрани върху имота, който е продан на публична продан, те са присъединени по право взискатели съгласно чл. 459, ал. 1 ГПК и съдебният изпълнител е длъжен да задържи съответна част от получената от проданта сума за удовлетворяване на техните вземания, дори и без изрична молба на тези взискатели за присъединяването им. Поради това обстоятелството, че в случая двама от тези взискатели са подали молби за присъединяване преди изготвяне на разпределението, а един след това, е без значение, доколкото те са присъединени по право въз основа на наложените по тяхно искане възбрани върху имота.

Следва да се посочи и че съдебният изпълнител няма задължение да уведомява длъжника за присъединяването на взискатели, още повече в случая когато те са присъединени по право (както в настоящия случай), тъй като тогава тези взискатели имат качеството на взискатели по изпълнителното дело, по което изпълнението е насочено върху имуществото, върху което по тяхно искане е наложена възбрана, дори и без тяхно нарочно искане за конституирането им по това дело или съответно без нарочен акт на съдебния изпълнител за такова конституиране. Именно в това се състои и качеството им на присъединени по право (а не по тяхно искане) взискатели. Поради това неоснователни са възраженията на жалбоподателя Г.

Т. относно участието на посочените трима взискатели в извършеното разпределение.

Относно участието на жалбоподателката С. Г.ева по изпълнителното дело следва да се посочи следното. Както беше изложено по-горе, изпълнителното дело първоначално е образувано и срещу този длъжник, но впоследствие е прекратено поради обезсилването на 3 изпълнителния лист спрямо нея. Същевременно обаче, видно от приложения нот. акт № 88 от 09.04.2014 г. за учредяването на ипотека върху имота, продаден на публична продан, жалбоподателката С. Г.ева има качеството на ипотекарен длъжник, т.е. на трето лице, учредило ипотека за чужд дълг, което обуславя и участието в изпълнителното производство, както и в настоящото производство.

Според нотариалния акт ипотеката е учредена за обезпечаване на вземанията на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит – същият договор, за вземанията по който са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист срещу жалбоподателите. Според ипотечния акт този кредит всъщност представлява кредит, отпуснат на търговско дружество. Отново според ипотечния акт и двамата жалбоподатели са встъпили като съдлъжници по кредита (съгласно чл. 101 ЗЗД), а също така са учредили ипотека като обезпечение на кредита върху имота, продаден на публичната продан.

Встъпването на жалбоподателите като съдлъжници е своеобразно лично обезпечение (подобно на поръчителството), при което те дължат при същите условия както и самият кредитополучател. Това не променя обаче обстоятелството, че жалбоподателите не са кредитополучатели, т.е. те по същество отговарят за чуждо задължение. По този начин, учредявайки и ипотека като обезпечение на вземанията по кредита, те всъщност учредяват ипотека за обезпечаване на чуждо задължение. Качеството им на съдлъжници е предоставило възможност на кредитора „Юробанк България“ АД да се снабди с изпълнителен лист срещу тях. Същевременно обаче те отговарят и конкретно с имота, върху който е учредена ипотеката, за събирането на вземанията по обезпечения дълг.

Следователно, дори и след като изпълнителният лист, издаден срещу жалбоподателката С.

Т.а, е бил обезсилен, макар и тя вече да не е длъжник, отговарящ с цялото си имущество (съгласно чл. 133 ЗЗД) за погасяването на вземанията по кредита, тя остава трето лице, което е учредило ипотека върху имота си за обезпечаването на чужд дълг, който се събира в изпълнителното производство (съгласно чл. 149, ал. 2, предл. 2 ЗЗД). Доколкото изпълнителният лист, въз основа на който е образувано производството, е издаден именно за събирането на този обезпечен с ипотека дълг, то макар и обезсилен спрямо С. Т.а (в личното качество на съдлъжник), изпълнителният лист продължава да има действие спрямо нея съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК, но само по отношение на имота, който е ипотекиран, и съответно само с оглед удовлетворяване на обезпечените вземания по договора за кредит, сключен с „Юробанк България“ АД. Тези обезпечени вземания са прехвърлени на взискателя и ответник по жалбата „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с договор с нотариална заверка на подписите, който е и вписан, поради което съгласно чл. 171 ГПК прехвърлянето има действие и спрямо ипотеката, т.е. този взискател може да се удовлетвори от ипотекираното имущество.

Следователно, изпълнителното производство е продължило спрямо жалбоподателя Г.

Т. като лично задължено лице, но и като лице, учредило ипотека върху продадения на публична продан имот, а спрямо жалбоподателката С. Т.а – в качеството на ипотекарен

4 длъжник, отговарящ с ипотекирания си имот за чужд дълг. Именно в качеството си на ипотекарен длъжник С. Т.а има и всички права на длъжника в изпълнителното производство, свързани със защита срещу изпълнителни действия, насочени към ипотекираното имущество, включително има и право да обжалва разпределението на постъпилите от проданта на това имущество суми, доколкото има интерес да получи дял от тях, когато това е възможно.