Решение № 16313 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16313 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110123811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, уточнена с молба от 21.01.2026 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против М. К. К., В. К. Т. и К. К. К. с искане да бъде признато за установено, че всеки един от ответниците поотделно дължи на ищеца сумата в размер на по 272,20 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 31,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 23.04.2024 г., сумата в размер на 8,20 евро, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,78 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024 г., които вземания представляват по 1/3 част от общо начислените за имота и периода задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18388/18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30576/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са депозирали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот - ателие. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

1

Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата претенция по основание и размер. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответниците не са получавали общи фактури за отоплителните сезони, а представените ведно с исковата молба фактури са издадени на името само на един от ответниците. Ответниците поддържат, че издадените от ищцовото дружество документи не ги обвързват, респ. не създават права или задължения за тях. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответниците не са в правоотношение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на дружеството бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответниците по силата на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Съгласно §, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /, респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за 2 стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.

Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите за битови и небитови нужди е в съответствие и с целта на нормите на ДиректИ. 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на ДиректИ. 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в даден обект, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 46, том III, нот. дело № 756/1999 г., по описа на нотариус ***, съгласно който наследодателя на ответниците Костадин К.ов К. е признат за собственик на основание давностно владение на ателие № 4, находящо се в гр. София, ул.

„Калиакра“ № 19, вх. Б, в сградата на ЖСК „Габър“, със застроена площ от 32,60 кв.м., състоящо се от две работни помещения, тоалетна с душ, предверие и коридор, при съседи: югоизток-вътрешен двор, югозапад-двор, северозапад-помещение за смет и гараж № 7, североизток-стълбище и коридор. Видно от индивидуализацията на имота по представения ведно с исковата молба титул за собственост процесният имот не притежава кухня или кухненски бокс, нито баня, като ателието граничи с гараж и помещение за смет. Съдът намира, че процесният недвижим имот не представлява жилище по смисъла на чл. 40 ЗУТ, а е предназначен за задоволяване на творчески или други нежилищни нужди, с оглед на което топлоснабдяването за същия се извършва при условията на чл. 149, ал. 1 ЗЕ. По делото не са ангажирани доказателства за преустройство на имота от ателие в жилище, поради което и съдът намира, че доставената топлинна енергия за имота е такава за стопански нужди, респ. възникването на облигационно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия е обусловено от сключване на писмен договор. Ищецът не поддържа твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства, че между страните е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В подкрепа на изложеното са 3

Решение № 515/20.01.2020 г. по в. гр. д. № 13505/2018 г. на СГС, Решение № 4241/27.07.2023 г. по в. гр. д. № 1968/2022 г. на СГС, Решение № 265699/10.09.2021 г. по в. гр. д. № 5591/2020 г. на СГС, Решение № 2119/10.04.2024 г. по в. гр. д. № 12727/2022 г. на СГС. При липса на валидно облигационно правоотношение между страните с описан в исковата молба предмет исковата претенция се явява неоснователна.

Ответниците не представят доказателства за сторени по делото съдебни разноски, поради което независимо от изхода от спора такИ. не им се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, В. К. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. *** и К. К. К., ЕГН **********, с адрес в ***, обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки един от ответниците поотделно дължи на ищеца сумата в размер на по 272,20 евро, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, с аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за периода от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 31,70 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 23.04.2024 г., сумата в размер на 8,20 евро, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,78 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.04.2024 г., които вземания представляват по 1/3 част от общо начислените за имота и периода задължения, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18388/18.06.2024 г. по ч. гр. д. № 30576/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.