Решение № 4415 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100513978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ответника Р. К. Д. срещу Решение № 17706/02.10.2025 г. постановено по гр.д. № 31541/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е признато за установено, че Р. К. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: 2778,08 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането; 351,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г.; 87,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2025г. по ч.гр.д. № 12881/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Със същото решение са отхвърлени исковете за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2778,08 лв. до пълния предявен размер от 2 809,56 лв.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 351,90 лв. до пълния предявен размер от 360,42 лв., както и изцяло за сумата от 17,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се излагат следните съображения: съдът неправилно приел, че ответника е потребител на топлинна енергия, като от 1 представения по делото нотариален акт било видно, че други лица са запазили вещното право на ползване върху имота, а според константната практика, вещният ползвател се считал за потребител. Поддържа се, че исковата претенция за главница била недоказана и неоснователна поради липса на валидна формула за изчисление, като се позовава на Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. на 5членен състав Твърди се, че съдът неправилно уважил иска за лихва, тъй като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, като това било необходимо, за да се установи изпадането в забава на длъжника. Твърди се, че липсвало основание за присъждане на сумите за дялово разпределение, тъй като ищецът не доказал основанието за задължението на ответника да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение, както и реда и начина за заплащане на услугата, както изисквал чл. 36, ал. 2 от Общите условия (ОУ). По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като решението на първата инстанция е постановено в съотвествие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика по този тип дела.

Трето лице помагач не взема становище.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с които ищецът е искал да бъде признато спрямо ответника, че му дължи следните суми: 2 809,56 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането; 360,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г.; 87,26 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането; 17,84 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г.

С решението си първата инстанция е признала за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2778,08 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането; 351,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г.; 87,26 лв., 2 представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2025 г. Със същото решение СРС е отхвърлил иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2778,08 лв. до пълния предявен размер от 2 809,56 лв., иска за мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 351,90 лв. до пълния предявен размер от 360,42 лв. и е отхвърлила изцяло иска за сумата от 17,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 21.02.2025 г.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на имота, придобит чрез покупко-продажба през 2012 г. Въз основа на съдебно-техническа експертиза е приела, че стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия възлиза на 2778,08 лв., като за горницата до пълно претендирания размер искът е следвало да бъде отхвърлен. Приела е още, че съобразно приложимите ОУ на ищцовото дружество ответника изпада в забава и без да е поканен по отношение на лихвата върху главницата за топлинна енергия, поради което го е осъдила да заплати и сумата от 351,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 21.02.2025 г. Посочила е още, че възражението за изтекла погасителна давност не е основателно, тъй като тригодишният давностен срок не е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Приела е още, че ответника дължи, по силата на действащата нормативна уредба, сумата от 87,26 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., като искът за лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение е бил отхвърлен, поради липса на данни ответника да е бил поставен в забава.

По оплакванията, че ответника няма качеството потребител на топлинна енергия съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

От събраните по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94 от ********г. Н.Д.К.а, Х.Г.К. и М.Г.К. продали на Г.Х.К. процесния апартамент № 75, находящ се в гр. София, ж.к. „********. От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Н.Д.К.а е починала на 14.05.2004 г. От представената декларация за отказ от право на ползване от 30.06.2009 г., се установява, че Х.Г.К. и М.Г.К. се отказали от учреденото в тяхна полза право на ползване по отношение на процесния имот.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том II, рег. № 4530, дело № 165 от 24.04.2012 г., се установява, че на Г.Х.К. продала на Р. К. Д. правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. От така изложеното във фактическата страна е видно, ищецът е единствен собственик на процесния недвижим имот и няма лица, които да имат право на ползване върху него за процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР 3

(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата да са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия, респ. същия има качеството потребител на топлинна енергия.

По оплакването, че исковата претенция за главница била недоказана и неоснователна поради липса на валидна формула за изчисление, съдът намира следното: Съгласно чл.195,ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Решението на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването е влязло в сила на 25.02.2025 г. и от този момента тези разпоредби се считат за отменени и преустановяват своето правно действие. От това следва, че за процесния период 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. формулата за изчисление на енергията за сградна инсталация е била действащо право и правилно първата инстанция се е съобразила с нея.