Решение № 4995 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4995 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110139753 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АЙ ТИ ДЕВА“ ЕООД срещу „РАСС 2006“ ЕООД и А. А. Б..

С исковата молба ищецът твърди, че е взискател по изп. дело № 799/2024 г. на ЧСИ С.Д.К.-Д. с рег. № 718 на КЧСИ. Длъжник по изп. дело е Р.И.Ц.. По изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, което той получава по силата на сключен трудов договор от 09.05.2024 г. с работодателя „РАСС 2006“ ЕООД. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 06.11.2024 г.

Твърди, че е декларирано трудово възнаграждение в размер на 5 000 лв.

След извършена справка от НАП с данни за осигурените лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО от 09.05.2025 г. се установява, че след налагане на запора работодателят е продължил да подава декларации към НАП и да внася дължимите осигурителни вноски, без обаче да удържа запорираните суми от трудовото възнаграждение, които е следвало да превежда на частния съдебен изпълнител. Лицето се осигурява спрямо максималния осигурителен доход за 2024 г. – 3 750 лв.

Дружеството „РАСС 2006“ ЕООД не превежда по посочената сметка на ЧСИ сумите, съставляващи секвестируемата част от трудовото възнаграждение. Същевременно, длъжникът Р.И.Ц. е продължил да получава доход от трудово възнаграждение. През периода от налагане на запора – 06.11.2024 г. до 08.04.2025 г. управител на работодателя е другият ответник – А. Б..

Спрямо МРЗ през 2024 г. секвестируемата част от трудовото възнаграждение на Р.И.Ц. възлиза на 2 168 лв. През 2025 г., с оглед 1 увеличението на МРЗ от 1 януари на същата година, секвестируемият доход на лицето става 2 017 лв. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 06.11.2024 г. Следователно от тази дата до 08.04.2025 г. (датата, на която А. Б. е заличена като управител на „РАСС 2006“ ЕООД) неудържаната от работодателя сума възлиза на 10 987 лв.

Позовава се на чл.452, ал.3 ГПК, според която взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Счита, че в качеството на взискател по изпълнителното дело има вземане към „РАСС 2006“ ЕООД за изплатената на длъжника в нарушение на наложения запор на трудово възнаграждение секвестируема част от същото, както и че солидарно отговорна се явява ответницата А. Б. в качеството на управител на дружеството-работодател – до момента на заличаването й като управител.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 5 617, 56 евро (10 987 лв.), представляваща стойността на секвесритуемото трудово възнаграждение, изплатено на Р.И.Ц. за периода 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. в нарушение на наложения запор на трудовото възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „РАСС 2006“ ЕООД.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Б., с който оспорва иска. Оспорва да е налице редовно връчване на запорното съобщение на „РАСС 2006“ ЕООД, съответно – да е налице наложен запор на трудовото възнаграждение, доколкото от деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи/суми. Твърди, че работодателят не е имал възможност да изпълни изискванията на чл.508 ГПК, в т.ч. ответницата в качеството на управител не е имала възможност да се запознае със запорното съобщение. Моли съда да отхвърли предявения срещу нея иск.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че ищецът е взискател по изп. дело № 799/2024 г. на ЧСИ С.Д.К.-Д. с рег. № 718 на КЧСИ, като длъжник по изп. дело е Р.И.Ц..

Безспорно е между страните, че между Р.И.Ц. и „РАСС 2006“ ЕООД е сключен трудов договор от 09.05.2024 г.

2

Безспорно е между страните, че през исковия период 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. управител на „РАСС 2006“ ЕООД е била А. А. Б..

Безспорно е между страните, че през исковия период 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. работодателят „РАСС 2006“ ЕООД не е превеждало на ЧСИ сумите, представляваща секвестируема част от трудовото възнаграждение на длъжника.

Безспорно е между страните, че за исковия период секвестируемото трудово възнаграждение на Р.И.Ц. е размер на исковата сума.

В първото по делото открито съдебно заседание като безспорни между страните е отделено и съществуването на трудовото правоотношение между страните за целия исков период, както и че през исковия период дължимото трудово правоотношение по процесния трудов договор е изплащано на Р.И.Ц..

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.452, ал.3 ГПК, вр. чл.512, ал.4 ГПК.

Съгласно чл.452, ал.3 ГПК взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Съгласно чл.512, ал.4 ГПК лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

В тежест на ищеца в случая е да докаже, че има качеството на взискател по посоченото изпълнително дело, по което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, изплащане от страна на работодателя на трудовото възнаграждение на длъжника в пълен размер в нарушение на наложения запор, с оглед на което – възникване на вземане към дружеството работодател за исковия период, което е в размер на исковата сума; наличието на основание за възникване на солидарна отговорност за ответницата А. А. Б..

Спорен по делото се явява единствено въпросът налице ли е наложен запор на трудовото възнаграждение на Р.И.Ц., който да е произвел действия спрямо работодателя „РАСС 2006“ ЕООД.

За установяване на горното по делото е представено запорно съобщение изх. № 25902/30.10.2024 г. до „РАСС 2006“ ЕООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Р.И.Ц.. Същото е изпратено на регистрирания адрес на управление на дружеството.

Връчителят е удостоверил, че при посещението на 06.11.2024 г. в 13:15 часа е констатирал, че на адреса се намира бизнес сграда „Ландмарк“ София – център“, разговарял е с г-н Орлин Мърваков, рецепционист на ет. 5 в сградата, 3 който е проверил кои са фирмите, които имат офиси на адреса, и е обяснил, че „РАСС 2006“ ЕООД няма офис или седалище на адреса. Връчителят е удостоверил, че се е уверил, че на адреса няма табели или реклами, които да свидетелстват, че търсената фирма съществува на него. Залепено е уведомление на адреса.

С оглед удостоверените от връчителя обстоятелства – за липса на фирмени обозначения и изрично събраните сведения от лице, индивидуализирано с посочване на имена и качество, че такава фирма на адреса няма, правилно е прието редовно връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК.

При това положение, неоснователно се явява възражението на ответницата, че не е налице наложен запор на трудово възнаграждение с оглед липса на редовно връчено запорно съобщение.

Запорът се счита наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.

507 ГПК. От този момент насетне на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на дължимите суми.

При това положение в полза на ищеца в качеството му на взискател по изпълнително дело, образувано срещу Р.И.Ц., е възникнало вземане към третото задължено лице – „РАСС 2006“ ЕООД, в размер на сумата 5 617, 56 евро (10 987 лв.), представляваща стойността на секвесритуемото трудово възнаграждение, изплатено на Р.И.Ц. за периода 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. в нарушение на наложения запор на трудовото възнаграждение, който размер не е спорен между страните.

Безспорно е между страните, че през исковия период 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. управител на „РАСС 2006“ ЕООД е била ответницата А. А. Б., което се потвърждава от справка в публичния Търговски регистър, поради което същата отговаря солидарно с „РАСС 2006“ ЕООД спрямо ищеца.

С оглед изложеното предявените искове се явява основателни и като такива – следва да се уважат.

По разноските:

На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 224, 70 евро разноски по делото.

Ответниците нямат право на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „РАСС 2006“ ЕООД, ЕИК 207845885 и А. А. Б., ЕГН ********** да заплатят солидарно на „АЙ ТИ ДЕВА“ ЕООД, ЕИК 206237505, на основание чл.452, ал.3 ГПК, вр. чл.512, ал.4 ГПК, сумата 5 617, 56 евро 4

(10 987 лв.), представляваща стойността на секвесритуемото трудово възнаграждение, изплатено на Р.И.Ц. за периода 06.11.2024 г. – 08.04.2025 г. в нарушение на наложен запор на трудовото възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 07.07.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „РАСС 2006“ ЕООД, ЕИК 207845885 и А. А. Б., ЕГН ********** да заплатят на „АЙ ТИ ДЕВА“ ЕООД, ЕИК 206237505, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 224, 70 евро разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5