Решение № 5760 от 10.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5760 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100505866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 28.02.2022 г., постановено по гр. дело №27559/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 51 състав е признато за установено по отношение на ответниците Л. А. и С. А., че ищците Г. Ж. и Б. Ж. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.

Лозен, р-н Панчарево, с площ от 370 кв.м., номер по предходен план: 9, квартал: 1, парцел VIII, м. Врана-Лозен-Триъгълника и на основание чл. 108 ЗС са осъдени да предадат фактическата власт върху имота, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост №102, ром1, рег. №1588 по н. дело №82/2019 г. по описа на нотариус С.М.., по силата на който Л. А. е признат за собственик на имота на основание придобивна давност.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Л. А. и С.

А. с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са доказали, че са упражнявали фактическа власт върху имота за период повече от 10 години, като в тази насока не е анализирал и ценил събраните доказателства, в това число свидетелски показания в тяхната съвкупност. На следващо място се поддържа, че ищците не са доказали, че са станали собственици на недвижимия имот на основание правна сделка и наследяване. Поддържа се, че по делото не е доказана и идентичност между процесния имот и имота, придобит от наследодателя на ищците – А.М., и 1 идентичност на лицата А.М. - наследодателя на ищците и Анка Ж.а, записана като купувач на процесния имот по нотариален акт. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Г. Ж. и Б. Ж., с който оспорват същата като неоснователна и молят въззивния съд да я остави без уважение. Въззиваемите поддържат, че първоинстанционният съд правилно, въз основа на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число СТЕ, е приел, че ищците са наследници на А.М. която е придобила процесния имот по силата на договор за покупкопродажба, изповядан по време на брака й с Тодор Ж., преди влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. Заявяват, че собственицата е починала през 1983 г., като за наследници е оставила двама синове – ищци по настоящото дело, които са придобили имота при равни идеални части. Според въззиваемите ответниците не са доказали, че са владели процесния имот в продължение на повече от 10 години. Предвид изложеното се поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено в цялост. Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, 2 изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 108 от Закона за собствеността, съгласно който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В исковата молба ищците твърдят, че са станали собственици на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, р-н Панчарево, с площ от 370 кв.м., номер по предходен план: 9, квартал: 1, парцел VIII, м.

Врана-Лозен-Триъгълника на основание частно правоприемство – договор за покупко-продажба, сключен от техния общ наследодател /майка/ и универсално правоприемство - наследяване по закон. При условията на евентуалност се твърди, че имотът е придобит на основание изтекла десетгодишна давност. Твърди се, че ответниците противоправно държат фактическата власт върху имота, като претендират право на собственост, придобито на основание давностно владение, продължило повече от десет години, и за което са се снабдили с констативен нотариален акт, чиято отмяна се иска наред с уважаване на иска по чл. 108 ЗС.

Ответниците от своя страна оспорват правото на собственост на ищците, като твърдят, че са придобили имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като се позовават на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №102, том I, рег. № 1588, н. дело № 82/2019 г.

Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. В рамките на заявения предмет на спора при предявен ревандикационен иск, ищецът следва да установи при условията на пълно ги главно доказване всеки елемент от фактическия състав, правопораждащ правото му на собственост – в случая прехвърлителна сделка и настъпило частно правоприемство в полза на праводателя на ищците и на следващо място - настъпило универсално правоприемство - наследяване по закон в полза на самите ищци. По евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно владение, продължило повече от десет години. В тежест на доказване на ищеца е и факта, че сочените като ответници по иска лица владеят и ползват спорния недвижим имот и упражняват неговото право. Опровергаването на отрицателното твърдение за липсата на основание е в тежест на ответника, който следва да докаже правното основание, на което упражнява фактическата власт върху имота. В случая, тъй като се твърди придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, 3 ответниците следва да докажат постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно владение, продължило повече от 10 години.

С проекто-доклад от 25.03.2021 г., съобщен на страните и обявен за окончателен с протоколно определение от 14.05.2021 г., съдът на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно обстоятелството, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот.

В изпълнение на разпределената им доказателствена тежест, ищците са представили нотариален акт №93 от 16 юли 1957 г., по силата на който А.Е.

Ж.а е придобила от Е. И. правото на собственост върху парцел пети по скица, съставляваща неразделна част от договор за доброволна делба №6031, с площ 328 кв.м. и парцел с площ 1234 кв. м. от парцел втори, съгласно същия договор. Видно от договор за доброволна делба от 19.11.1954 г. Е. И. е била собственик на парцел пети с площ 328 кв.м.

Съгласно скица-копие от неодобрен кадастрален план от 05.10.1995 г. имотът е бил заснет с пл. номер 9 и нанесен в кадастрален регистър №Г-7-7А.

Видно от скица на поземлен имот №15-797117030.08.2019 г., издадена от СГКК-гр. София, имотът е получил идентификатор ***.

От приложено по делото удостоверение за граждански брак от 04.01.1947 г. се установява, че А.Е.М. е сключила брак с Т.Щ. Ж. и е приела фамилното име на съпруга си – Ж.а. Установява се от служебна бележка №342/41 от 03.05.1947 г., че бракът им е прекратен с влязло в сила решение на Софийска Митрополия. От неоспорено от страните удостоверение от 14.06.2021 г., издадено от Отдел „Български документи за самоличност“ при СДВР се установява, че лицата А.Е.М. и А.Е. М., както и А.Е. Ж.а са едно и също лице. Видно от приложено удостоверение за наследници изх.

№2997/14.08.2019 г., издадено от Столична община, р-н Лозенец, починалата на 19.01.1983 г. А.Е.М. е оставила двама наследници по закон - ищците Г. Т.

Ж. и Б. Т. Ж., които са прибодили правото на собственост върху процесния недвижим имот при равни квоти – ½.

При съвкупния анализ на така изложения доказателствен материал по делото се установява твърдяното от ищците придобивно правно основание, а именно – настъпило частно правоприемство на основание правна сделка в полза на общия им наследодател А.М. и универсално наследствено правоприемство, настъпило по силата на закона след смъртта й през 1983 г. в полза на ищците при равни квоти по ½ ид.ч. Тези изводи се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите И.П., М. Н. и Б. С..

Същите са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и обективни, поради което съдът ги кредитира изцяло. При пълно и главно доказване на предявения главен иск от ищците, следва да се приеме, че не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което същият не следва да бъде разгледан.

Ответниците от своя страна не оспорват обстоятелството, че упражняват фактическата власт върху имота, поради което това обстоятелство е обявено за безспорно между страните, като основават правото си на давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, упражнено в 4 периода 2007 г. – до датата на предявяване на исковата молба. По прилагане на института на придобивната давност е налице константна практика на ВКС, според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, които предпоставки подлежат на пълно и главно доказване. От събраните по делото доказателства обаче не се доказват тези предпоставки.

Ответниците се позовават на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №102, том I, рег. № 1588, н. дело № 82/2019 г. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. / ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т. дело № 3/2012 Г., ОСГК НА ВКС/.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.