Решение № 54 от 19.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кюстендил, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500555 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Дупница решение №548/22.10.2025г.

А. Д. А., ЕГН ********** е осъден да заплаща на пълнолетния си учащ редовно в средно учебно заведение син К. А. А., ЕГН ********** издръжка в размер на 100.00 лв, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.05.2025г. до настъпване на законни основания за нейното изменения или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над приъдения размер от 100 лв до претендирания 500 лв, иска с правно основание чл.144 СК е отхвърлен, като неоснователен.Съдът е допуснат на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.-К. А. А. е осъден да заплати на А. Д. А. разноски, съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 400 лв. В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Н. Н.- пълномощник на К. А. .В подадената жалба е обосновано становище за неправилност на решението, основаващо се на твърденията за доказаност на всички предпоставки за определяне и изплащане на издръжка:, тъй като жалбоподателят е пълнолетен учащ се, в редовна форма на обучение, в средния курс на обучение на средното си образование няма имущество от което да се издържа, и разчита на издръжката на своята майка.До завеждане на иска е заплащал ежемесечна издръжка в размер на 250 00 лв и, това не е представлявало трудност за него или да създава затруднение при изплащането й.Доказано е, че ответникът няма задължение за издръжка на друг родственик или дете,не страда от тежко заболяване, пречещо му да работи, пенсионер е получава доход в размер на 1300 лв ежемесечно, към момента пенсията му е в по голям размер а именно 1400 лв.Въпреки задълженията по кредит, ответника не е престанал да плаща дължимата издръжка 250 лв, като следва да се има предвид, че в същото време той се е 1 грижил и за своята майка при което остава неясно какво се е променило към момента независимо че не оспорва извода, че минимума за издръжка определен в чл.142 СК не намира приложение в случая.Позовава се на съдебно решение №170/24.07.2013г. Върховен касационен съд, постановено по гр.д.№.решение №170 /24.07.2013г. и решение №171 /11.12.2024г. с първото от които е определена издръжка в размер на 400.00 лв на пълнолетен учащ във висше учебно заведение. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на посоченото решение и постановяване на друго с което на ищеца да бъде присъдена дължащата му се издръжка в размер на 500 лв т.е за сумата представляваща разлика до 500 лв.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. ответника А.

А..Писмен отговор на жалбата в законоустановения срок не е подаден.

Проверена по реда на чл.267 ГПК съдът намира подаденага жалба допустим, подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Нови доказателства страните не са представили и съдът не намира обстоятелства ,обуславящи необходимост от даване на указания за представяне на доказателства по реда на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТ – т.2 и т.3.

На основание чл.269 ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема.

(Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд.

Като има предвид границите на дължимия от въззивния съд проверка и преценявайки събраните по делото доказателства при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

Няма спор по делото, че К. А. А. е низходящ – син на ответника А. Д.

А..Вземането си срещу ответника той е обосновал с твърдението, че като учащ в средно образование до 20 години, без имущество и доходи и поради това, че е затруднен да посреща нуждите си от облекло, храна, материали и пособия за училище..

Видно от удостоверение изх.№177/30.04.2025г. К. А. А. е ученик в дневна форма на обучение за учебната 2024/2025г. в Х клас.Към момента на подаване на исковата молба К. е навършил 18 години.

Липсват възражения и от ответника не са представени доказателства, че К. А. притежава имущество и доходи, позволяващи му да са издържа.

Напротив разпитана като свидетел неговата майка С.К. заявява, че именно тя му осигурява необходимите средства за издръжка –за транспорт, за учебни помагала и учебници, както уточнява, че ответникът е пенсионер, но с добра по размер пенсия.

Свидетелят А. А. – брат на ищеца свидетелства за обстоятелството, че ответникът предоставя средства за издръжка на своята майка, не е посочена 2 сумата, не са представени по делото доказателства за доходите на възрастната жена.Също така от показанията на този свидетел се потвърждава обстоятелството за заболявания на ответника, който сочи че живее в едно домакинство с баба си и баща си.

За заболявания на ищеца свидетелстват Епикризи

ИЗ

№5378/12.08.2011г, ИЗ №7369/1074, ИЗ №1213/176, като заболяванията са от най – различен характер – комоцио церебри, контузио капитис , контузио тораколумалис, фрпактура вертебре, херния ингв. Декстра инкарцерата индириекта, инкарцерацио омента майрис ет интестини тенуи, радикулитис лумбо – сакралис билатералис,. и контузио в тези случаи след проведено лечение ответникът е бил изписан с подобрение.

Липсват доказателства, че последиците от тези заболявания са свързани с някакъв допълнителен разход на средства.Свидетелят А. сочи заболяванията във връзка с невъзможността ответникът да работи, а ответника сочи в отговора на исковата молба като обстоятелства както издръжката която предоставя на своята майка Т. А.а .и кредит от Банка Уникредит по който ежемесчно плаща 575 лв, като обстоятелства поставящи го в затруднение да заплаща тази издръжка.

Видно от представеното удостоверение за текущо задължение по кредит, изх.№6440/05.08.2025г. е, че ответникът А. Д. А. е получил кредит от Банката, за сума в размер на 42042.19 лв.Според свидетеля средствата са изразходвани за ремонт на къща.

От удостоверение изх.№1021-09-123/25.06.2015г. издадено от НОИ –ТП Кюстендил, се установява, че месечния размер на получаваната сума от пенсия за А. Д. А., възлиза на 1312.51 лв.Не са представени доказателства за пенсия в по- голям размер.с

С оглед на изложените обстоятелства и като взе предвид разпоредбата на чл.144 ГПК указваща, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна.

В първоинстанционния съдебен акт този извод е мотивиран с размера на получавания от ответника доход определен на 1312.00 лв, заплащан кредит в размер на 500.00 лв и подпомага финансово свои роднини - низходящ и възходящ с които живее, в едно домакинство.Съдът се е мотивирал и с обстоятелството, че ищецът може да получава средства за издръжка и от своята майка , за доходите на която доказателства не са представени.

Решението е правилно и обосновано, Предвид доходите на ответника около минималната работна заплата, задължение по Договор за кредит , следва да се приеме, че сума за издръжка в размер надхвърляща 100.00 лв, би поставила ответника в състояние да не може да задоволи собствените си потребности от средства за издръжка.Като пълнолетен ищецът би могъл и да работи, съществува възможност да търси средства за издръжка и от своята майка.В принципен аспект нуждите на оправомощения да получи издръжка са обусловени от неговата възраст, социална активност, но независимо от това ако необходимата издръжка е непосилна за бащата на пълнолетния ,не може да бъде присъдена.Съгласно Постановление № 175 на МС от 3.09.2025 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 година, обн.ДВ.бр.73/2025г. в сила от 01.01.2026г, считано от .01.01.2026г. размера на линията на бедност за страната е определен на 764 лв( 390.63 евро)..„Линия на бедност" е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото.

3

– очевидно сумата, касае необходимите средства за 1 лице, чл.1, ал.2 -линията на бедност се използва при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, при определяне на конкретни мерки за социална защита и е база за определяне на размера на финансовата подкрепа за хората с увреждания.При промяна на работната заплата – този размер подлежи на промяна, респективно следва да бъде увеличен.

С оглед на изложеното подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение..

С оглед неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78 ГПК разноски на въззивника не се следват..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Районен съд - Дупница решение №548/22.10.2025г. по гр.д.№846/2025г. по описа на съда..

Решението не подлежи на обжалване - арг. чл.280, ал.3 т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Евгения Христова Стамова

Като има предвид прага на бедност в страната, доходите на ответника от пенсия в размер на 1312.00 лв, сочения неблагоприятен за ответника факт, за възможността при тези доходи и задължения по Договор за кредит да предоставя средства за издръжка на своята майка, обстоятелството, че родителите принципно са в следващ ред за издръжка, на основание чл.140, ал.1 СК настоящия докладчик счита, че сума в размер на 250.00 лв като издръжка на неговият пълнолетен учащ син, и то в степен за професионално образование не би представлявала особено затруднение за същия.

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Кюстендил, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500555 по описа за 2025 година

С постановеното от Районен съд – Дупница решение №548/22.10.2025г.

А. Д. А., ЕГН ********** е осъден да заплаща на пълнолетния си учащ редовно в средно учебно заведение син К. А. А., ЕГН ********** издръжка в размер на 100.00 лв, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 16.05.2025г. до настъпване на законни основания за нейното изменения или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над приъдения размер от 100 лв до претендирания 500 лв, иска с правно основание чл.144 СК е отхвърлен, като неоснователен.Съдът е допуснат на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.-К. А. А. е осъден да заплати на А. Д. А. разноски, съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 400 лв. В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Н. Н.- пълномощник на К. А. .В подадената жалба е обосновано становище за неправилност на решението, основаващо се на твърденията за доказаност на всички предпоставки за определяне и изплащане на издръжка:, тъй като жалбоподателят е пълнолетен учащ се, в редовна форма на обучение, в средния курс на обучение на средното си образование няма имущество от което да се издържа, и разчита на издръжката на своята майка.До завеждане на иска е заплащал ежемесечна издръжка в размер на 250 00 лв и, това не е представлявало трудност за него или да създава затруднение при изплащането й.Доказано е, че ответникът няма задължение за издръжка на друг родственик или дете,не страда от тежко заболяване, пречещо му да работи, пенсионер е получава доход в размер на 1300 лв ежемесечно, към момента пенсията му е в по голям размер а именно 1400 лв.Въпреки задълженията по кредит, ответника не е престанал да плаща дължимата издръжка 250 лв, като следва да се има предвид, че в същото време той се е 1 грижил и за своята майка при което остава неясно какво се е променило към момента независимо че не оспорва извода, че минимума за издръжка определен в чл.142 СК не намира приложение в случая.Позовава се на съдебно решение №170/24.07.2013г. Върховен касационен съд, постановено по гр.д.№.решение №170 /24.07.2013г. и решение №171 /11.12.2024г. с първото от които е определена издръжка в размер на 400.00 лв на пълнолетен учащ във висше учебно заведение. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на посоченото решение и постановяване на друго с което на ищеца да бъде присъдена дължащата му се издръжка в размер на 500 лв т.е за сумата представляваща разлика до 500 лв.