Решение № 86 от 12.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600145 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 1/14.01.2022 г. по НОХД № 228/20 г. на Окръжен съд Добрич, с която подсъдимият Д. К. С. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за една година и два месеца, с приложение на чл.66, ал.1 от НК и изпитателен срок три години, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за същия срок от една година и два месеца.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че на 20.10.2017 г. в гр.Добрич, при управление на лек автомобил, подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на И.Н.. В отличие с обвинителния акт съдът е приел, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не се намира в причинна връзка с настъпилия общоопасен резултат, в която част на повдигнатото обвинение го е оправдал.

Въззивното производство е образувано по жалба с допълнение от защитника на подсъдимия - адвокат М. Я., с искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или, в условията на алтернативност, за произнасяне с нова, оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбоподателят доразвива аргументи във връзка с приложението на материалния закон, а в заключение добавя алтернативно искане за намаляване на наказанията под една година. Подсъдимият се счита 1 за невинен. Представителят на въззивната прокуратура моли да бъдат възприети изцяло изводите на първоинстанционния съд.

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия С., факти, установени по реда и със способите на НПК в окръжния съд, накратко са:

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС с категории В, С, Т и М от 1989 г. На 20.10.2017 г. около 06:40 - 06:45 ч той управлявал служебен лек автомобил по ул.“Антон С.“ в гр.Добрич, с направление към бул.„25-ти септември“ – обичаен за него маршрут. Пътното платно било за двупосочно движение, с по една лента във всяка от посоките. Подсъдимият приближавал участък от пътя, в който от ляво крайпътно било разположено предприятието „Изида“, при входния портал на което имало автобусна спирка, а от дясно прилежало друго предприятие – „Данибекс“. Непосредствено преди достигането на въпросния участък скоростта му на движение била 64 км/ч.

По същата улица, но в насрещна посока, се движел автобус на градския транспорт № 203, управляван от свидетеля Г. Г.. При установяването му на спирката, от автобуса слезли пътници, сред които пострадалата И.Н. и свидетелката Д.Г., работнички в „Данибекс“. Те двете тръгнали по тротоара към задната част на автобуса. Пострадалата Н. се движела по-бързо, и след като завила зад автобуса, предприела косо пресичане на пътното платно, насочвайки се към „Данибекс“. В този момент подсъдимият достигнал и подминал спирката по отсрещната пътна лента, не възприел своевременно пешеходката и последвал удар на тялото в предната част на автомобила, с прехвърляне през капака и изпадане вляво на платното. Подсъдимият употребил спирачки за първи път едва когато осъзнал произтеклия удар, преустановил движението, слязъл от автомобила, върнал се към пострадалата и останал на мястото.

Преки очевидци на пътния инцидент нямало, но произведеният шум бил възприет от свидетелите Д.Г., В.Б. и Г. Г..

Свидетелката Г.а не видяла станалото, защото още се намирала зад автобуса. Звукът я накарал да се огледа за колежката си, която възприела вече след потеглянето на автобуса, да лежи неподвижна по гръб на пътното платно.

Свидетелят Б. пристигнал на мястото на инцидента почти веднага, 2 възприел спрелия на аварийни светлини автомобил на подсъдимия и шофьора му, попитал го сигнализирал ли е 112, и при получения отрицателен отговор се обадил лично да съобщи за станалото – позвъняване, регистрирано в 06:49 часа, а осъществено след като спрял, слязъл от колата си, разговарял с подсъдимия, приближил, огледал и пипнал пострадалата, осъзнавайки, че е мъртва.

Свидетелят Г., който се намирал в близост, чул ясно удара, огледал района от разстояние, без да излиза на платното, като от мястото си успял да види тялото на пострадалата, но не и автомобила на подсъдимия, и също се обадил на 112 – в 06:50 часа.

Пристигналият медицински екип само констатирал настъпилата смърт.

Пристигналите компетентни служители на МВР предприели оглед в 07:20 ч, според отразеното в протокола, където било отбелязано също, че действието се осъществява при ясно и светло време. Изгревът, по данни на метеорологичната служба, бил в 07:28 часа. При огледа били фиксирани, измерени и заснети - разположението на спрелия лек автомобил и трупа на пострадалата, както следи и находки по пътното платно.

За правилното решаване на делото първоначално обвинителният акт е налагал отговор на два въпроса:

- можел ли е подсъдимият да възприеме възникналата опасност – предвид обвинението за нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и - движение с 50 км/ч би ли позволило избягване на произшествието – с оглед обвинението за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.

С проверявания акт първоинстанционият състав е оправдал подсъдимия относно допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е изложил съображения защо счита, че то не се намира в причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат. Тези мотиви са били ненужни, при наличието на предходна присъда по същото дело, отменена, но само по жалба, без протест от прокурора, която отново е била оправдателна именно в тази част. При това процесуално развитие новото разглеждане на делото е било ограничено само в рамките на нарушението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и се е следвал категоричен отговор на въпроса за видимостта, доколкото задължението по този текст би било относимо само в случай, че опасността е можело да бъде възприета, а противното би се явило в подкрепа на тезата на защитата за случайно деяние.

В проверяваните мотиви съдебният състав е приел, че видимостта в процесния участък по време на възникване на произшествието е позволявала водачът да възприема обекти извън осветената зона от фаровете на 3 автомобила му, както и, че на автобусната спирка по време на удара е имало спрял автобус. За тези си изводи съдът се е позовал на показанията на:

- свидетелката Д.Г., от досъдебното производство: „Не беше много тъмно, но не беше и светло, на развиделяване беше. Нямаше мъгла. ... От страната на „Изида“ на спирката има улично осветление, което светеше, винаги светят...“, пред съда: „Този ден, когато стана инцидента, времето беше ясно, защото не беше тъмно. На разсъмване беше. ...Да, има осветление. Има лампи горе, те малко горе светят, но има лампи. ... „Изида“ също е много добре осветена, там спирката, където е, там е много добре осветено“ , „не е чак толкова тъмно, когато отиваме на работа... „ Изида“ е много силно осветена, заради това не обръщаме внимание на лампите“, - свидетелят Г. Г., пред съда: „Имаше улично осветление. Виждаше се платното от уличното осветление. Беше ясно времето...Имаше осветление от светлините на уличните лампи.

Наред с гласните доказателства, съдът е отбелязал към относимите по въпроса доказателства часът на изгрева, наличието и изправността на уличните лампи в процесния участък, часът на включването и изключването им, и е обобщил, че към момента на пътно-транспортното произшествие около 06:45- 06:50 ч, в района е имало изправно, работещо улично осветление, времето е било ясно и е наближавал изгревът, поради което не са били налице обективни фактори, свързани с осветеността на участъка, които да са възпрепятствали възможността на водача, при обичайното внимание и концентрация при управление на МПС, да наблюдава и възприема правилно пътната обстановка, респ. да забележи възникнала опасност на пътя и да предприеме необходимите мерки, за да я избегне - да намали скоростта си на движение или да спре.

В подкрепа на обстоятелството, че към момента на сблъсъка, автобусът на градския транспорт е бил все още на спирката, и не е бил потеглил, съдът отново е цитирал показанията на свидетелката Д.Г. в съответните части, а въз основа на този факт е приел също, че пострадалата, в момента на пресичането, е била осветена от задните габарити и салонното осветление на автобуса, и дори да е било тъмно, е имало някаква осветеност от него, както и от търговските обекти в района, а в обобщение, че след като осветената зона пред автомобила е 50 метра, не е било необхоД. фаровете на автомобила да осветят пострадалата, за да стане тя видима за подсъдимия, тъй като изброените други източници на светлина са я направили видима за водача още в момента, в който за него се е открила пряката видимост към нея – при излизането й иззад задния ляв габарит на автобуса.

От горното въззивният състав не споделя:

- последния извод, че не е било необхоД. фаровете на автомобила да осветят пострадалата, за да стане тя видима за подсъдимия, като приема тъкмо обратното,

- както и възприетото и отбелязано по-горе – че не са били налице 4 обективни фактори, свързани с осветеността на участъка, които да са възпрепятствали възможността на водача да забележи възникналата опасност – такъв фактор са били насрещните къси светлини на автобуса, предизвикващи изяснения с последната експертиза ефект на Пуулфрихт, и този фактор има своето значение за отговорността на подсъдимия, без да я изключва.

За изчерпателност от фактическа страна следва да се отбележи, че въз основа на събраните при въззивното съдебно следствие доказателства става ясно, че задната част на автобуса не е била остъклена, а в района на спирката не е имало търговски обекти, които да допринасят за осветеността, и е наличен един стълб за улично осветление само от дясно по посоката на движение на лекия автомобил, чийто принос в зоната на откриване на видимостта не е установен обективно чрез измерване с луксметър. С тези уточнения, независимо от цитираните гласни доказателства, които са субективни, съгласно сигурните данни за часа на произшествието и часа на изгрева, при липсата на убедителни доказателства в обратна насока, следва да се приеме, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление и къси светлини, при отсъствието на данни, че видимостта се е простирала извън светлинния сноп на фаровете. Обратно, по експертен път, чрез назначената нова автотехническа експертиза във въззивния съд за първи път се изяснява, че правилният отговор на въпроса за видимостта изисква да бъде отчетен ефектът на Пуулфрихт, и независимо от обстоятелството, че автомобилът е осветил пешеходката в момент, когато е отстоял от мястото на удара на 43 м, то видимостта за водача се е открила значително по-късно – от около 25 метра, поради наличието на светлините на насрещно спрелия автобус.

Последното обаче по никакъв начин не оневинява подсъдимия, тъй като избраната от него скорост от 64 км/ч го е поставила в невъзможност да изпълни задължението си, при възникналата опасност за движението да намали, за да пропусне пешеходката, а при необхоД.ст и да спре, преди да я достигне. Действително, скоростта, при която би могло реално да стане това, се изчислява на 37 км/ч – чувствително под разрешената за градски условия от 50 км/ч, но именно това е смисълът при избора на съобразената скорост – водачът да отчете всички конкретни обстоятелства, каквито в случая са недостатъчната осветеност ведно с ефекта на заслепяването в район на автобусна спирка, където обичайно има движение на пешеходци към прилежащите предприятия – и всички тези обстоятелства са били много добре известни на подсъдимия, както поради дългогодишният му стаж на водач, така и предвид многократното му движение но същия маршрут в същия час, поради което и опасността неправилно се определя от защитата като хипотетична в пледоариите пред настоящия състав.