Определение № 395 от 31.03.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 334/2025
- Вид
- Определение № 395
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- Николай Грънчаров
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 395 гр. Б.град, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20251200100334 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
С Определение № 174/10.03.2025г. по гр.д. № 76/2025г. по описа на РС Сандански, производството е прекратено и изпратено по подсъдност на горната съдебна инстанция, като е образувано настоящото гр.д. № 334/2025г. по описа на ОС Б.град.
Предявени са искове от В. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник: адвокат Д. К. А., срещу Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание: чл.124 ал. 4, във вр. с чл. 537 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.25 от Закона за наследството, вр. с чл. 42 б. „Б“ от Закона за наследството.
Ищецът твърди че е наследник по закон на М. Б. М., б.ж. на ***, починал на ***г., като повече от 30 г. е живял и работил в САЩ. Последните години се прибрал в Р България, като преди това по телефона обсъждал с брат си Д. Б. Велев, какво да правят с имуществото на покойния им брат М.. Тогава разбрал от брат си, че плебенницата на ищеца Н. Д. М. е наследила всичко от покойния си чичо- М. Б. М..
При проверка в СВ към РС Сандански, ищецът установил че: 1.Саморъчно завещание с вх.рег.№***г., както и 2.Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег.№197, са надлежно вписан в Служба по вписвания при РС-Сандонски, с вх.рег.№***г. От саморъчното завещание установил, че брат му М. Б. М., приживе е завещал всичко на племенницата си Н. Д. М.,а от констативния нотариален акт, който е съставен на базата на саморъчното завещание се установило, че въпреки саморъчното завещание по силата на което Н. получава цялото имущество от покойния си чичо, за двата поземлени имота представляващи Ниви в местност “Х.“, тя е собственик само на 1/ 2 ид.ч./една втора идеална част/. Поддържа се с ИМ несъответствие между съдържанието на саморъчното завещание и издадения нотариален акт.
Исковата претенция е основана на доводи, че Саморъчно завещание с вх.рег. № ***г., не 1 може да породи правно действие, защото не е спазена законовата форма, която е предвидена в разпоредбите на чл.25 и следващите от Закона за наследството, която гласи Ищецът оспорва саморъчното завещание, като поддържа че то не е изцяло написано на ръка от завещателя, а представлява бланка, която е изтеглена от интернет, твърди че завещателят не е представил лично собственото си завещание на Нотариус С. П., а това е сторил братаД. Б. М., който е декларирал пред нотариуса, че това е волята на покойния брат- М. Б. М., а именно племенницата Н. Д. М., да наследи цялото имущество на завещателя.
Поддържа се още с ИМ, че с така представеното саморъчно завещание не е спазено и условието, че към датата на съставяне на саморъчното завещание, а именно 31.10.2023г., нотариуса е трябвало да състави протокол, подписан от завещателя, че му е предоставил саморъчното завещание и да го заведе в специален регистър. Такова нещо не е направено.
Изготвен е протокол с който Д. Б. М., декларирал че волята изразена в саморъчното завещание, което той представя на нотариуса е волята на покониния му брат- М. Б. М..
Оспорва се с ИМ саморъчното завещание, поради тове че не е спазената законовата формапочерка с който са изписани имената и данните на покойния брат, имената и данните на племенницата Н., не съвпадат с почерка на М. Б. М., поради което се твърди че той не е изписал тази част от саморъчното завещание. Оспорва се от ищеца подписа в графа „подпис на завещателя“, от саморъчното завещание, като се твърди че същият не е положен от брат му- М. Б. М..
За да обоснове правния си интирес, ищецът твърди че е един от наследниците по закон на починалия негов брат- М. Б. М./Удостоверение за наследници с изх. № ГСР2867/21.11.2024г., издадено от Община Сандански/, като за него е налице правен интерес да оспори валидността и истинността на Саморъчно завещание с вх. рег. № ***г., както и да иска отмяната на Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег.№197, надлежно вписан в СВ при РС-Сандонски, с вх. рег. № 1908 от 26.06.2024г., акт № 84, том 7, дело № 1331 от 2024г., защото за съставянето на нотариалния акт е ползвано саморъчно завещание, което е неистински документ и за което саморъчно завещание не е спазена законовата форма да бъде изписано собственоръчно от завещателя.
С оглед на изложеното, иска се от съда да постанови решение, с което:
-Да прогласи нищожността на завещателно разпореждане, извършено със Саморъчно завещание от 31.03.2023г. от М. Б. М., б.ж на *, вписано с вх. рег. №***г на СВ- Сандански, поради неспазена форма;
-Да отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК- Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот придобит по завещание № ***г., на Нотариус С. П., с рег. № 197, надлежно вписан в Служба по вписвания при РС-Сандонски, с вх. рег. № 1908 от 26.06.2024г., акт № 84, том 7, дело № 1331 от 2024г.
Претендират се сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
2
Съдът счита, че към настоящия момент депозираната пред съда изправена искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон, като не са налице нови основания за съда да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 от ГПК.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и счита че на същата следва да бъде даден ход, следва на основание чл. 131 от ГПК на ответницата да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.
Следва да бъде указано на ответника, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, може да подаде писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора към исковата молба, ответника е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
Следва на ответника по настоящото дело да бъде указано от съда, че подаването на възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредтавяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.
Водим от горното и на основание чл. 131 и следващите от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответницата по делото препис от вписаната искова молба, ведно с книжата по делото, както и съобщение за настоящото разпореждане на съда.
УКАЗВА на ответницата, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, може да подаде писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора към исковата молба, е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.
УКАЗВА на ответника по делото, че подаването на възражение в посочения от закона в чл.
131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но 3 особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
4