Определение № 35846 от 28.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35846 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110100519 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 52614/13.02.2025 г./ на П. С.

С. срещу „..................“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..................“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на предявените отрицателни установителни искове следва да се посочи, че изложените от С. твърдения и представените доказателства на този етап от производството сочат на наличие на негов правен интерес от предявените искове. Доколкото обаче съдът следи служебно за правния интерес от предявените искове в хода на цялото производство, ще се произнесе окончателно по въпроса за наличието му със съдебното решение.

Подадена е от „..................“ ЕАД насрещна искова молба /уточнена с молба с вх. № 124106/08.04.2025 г./. Съдът намира, че насрещният иск следва да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като е предявен в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК, подсъден е на същия съд и има връзка с първоначалните искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск С. е депозирал отговор на насрещната искова молба.

Възражението на ответника по насрещния иск С. за негова недопустимост поради наличие на процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК е неоснователно. В разпоредбата на чл.

126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и идентичен спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни, а обективен – при пълно съвпадане на предмета на делата. В настоящия случай не се касае за две отделни дела, а за предявяване в същото производство на насрещен осъдителен иск за вземане, което е предмет и на единия от първоначално предявените отрицателни установителни искове.

Съдът намира, че липсва пълен обективен идентитет между отрицателния установителен иск 1 на С. за сумата от 1 568.73 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.

05.2023 г. до м. 06.2024 г., и насрещния осъдителен иск на „..................“ ЕАД за същото вземане, защото по двата иска се търси различна съдебна защита – с отрицателния установителен иск се цели единствено установяване между страните, че С. не дължи на „..................“ ЕАД процесната сума, а с насрещния осъдителен иск дружеството се домогва не само да установи, че сумата му се дължи, но и да осъди С. да му я заплати, т.е. чрез него е се търси по-интензивна съдебна защита. „..................“ ЕАД разполага с тази възможност, защото решението, с което евентуално би бил отхвърлен отрицателният установителен иск, не е изпълнително основание, поради което на кредитора принадлежи преценката дали ще се довери на добросъвестността на длъжника /т.е. дали ще очаква длъжникът да зачете съдебно признатото вземане и да изпълни доброволно задължението си/ или ще предпочете да предяви насрещен осъдителен иск, за да породи решението и изпълнителна сила. Ето защо предявеният насрещен осъдителен иск е допустим.

„..................“ ЕАД в качеството си на ответник по отрицателните установителни искове и ищец по насрещния иск е направило искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна, на „..............“ ООД. Искането е основателно, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за „..................“ ЕАД решение същото да предяви регресни права срещу „..............“ ООД.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да бъде задължено третото лице – помагач „..............“ ООД да представи посочените от „..................“ ЕАД документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковите периоди.

Исканията на „..................“ ЕАД за изискване на цитираните от него заповедни производства следва да бъдат уважени, защото по този начин се цели установяване на пасивната материалноправна легитимация на С..

Исканията на „..................“ ЕАД за изискване на документи от Столична община следва да бъдат уважени, защото чрез тях се цели попълването на делото с допустими, относими и необходими писмени доказателства, касаещи собствеността върху процесния имот. Данъчната декларация следва да бъде изискана по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, а другите документи – по реда на чл. 186 ГПК. Липсва пречка документите да бъдат изискани от съда, доколкото това е една от алтернативните възможности по чл. 186 ГПК.

Исканията на „..................“ ЕАД за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи подлежат на отхвърляне, защото отговорите на поставените задачи не са необходими за правилното решаване на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от „..................“ ЕАД срещу П. С. С. насрещен осъдителен иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. С. С. за прекратяване на производството по насрещния иск.

KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..............“ ООД като трето лице – 2 помагач на страната на ответника и ищец по насрещния иск „..................“ ЕАД.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от 09:50 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца П. С. С. – препис и от отговора на исковата молба на „..................“ ЕАД и неговите приложения, на насрещния ищец „..................“ ЕАД – препис и от отговора на насрещната искова молба на П. С. С. и неговите приложения, а на третото лице – помагач – преписи и от исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната исковата молба, отговора на насрещната искова молба и приложенията към тях.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК „............” ООД в 1- седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в заверени преписи ведно с 2 бр. преписи за връчване на другите страни намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в имот с абон. № 110474 през периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г. и от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г., вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при непредставяне на посочените документи съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч. гр. д. № 65277/2022 г. по описа на СРС, 126 състав, и ч. гр. д. № 35068/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК Столична община в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от данъчна декларация за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..............“, бл. 20А, вх. 1, ет. 2, ап. 4. При неизпълнение в срок на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба в размер от 50 лв. до 300 лв.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столична община – Дирекция

„Инвестиционно отчуждаване“ в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от документ за собственост по ЗТСУ /отм./ на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..............“, бл. 20А, вх. 1, ет. 2, ап. 4. При неизпълнение в срок на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба в размер от 50 лв. до 300 лв.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Столична община – ГРАО в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото удостоверение за наследници на С. Г. С., ЕГН **********, и удостоверение за наследници на С. Н. С.а, ЕГН **********.

При неизпълнение в срок на виновното длъжностно лице ще бъде наложена глоба в размер от 50 лв. до 300 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „..................“ ЕАД за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са отрицателни установителни искове от П. С. С. срещу „..................“ ЕАД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„..............“, бл. 20А, вх. 1, ап. 4, инсталация № 4000180979, а именно: 13 450.61 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г.; 16 199.93 лв. – мораторна лихва върху главницата от 13 450.61 лв. за период на забава от 01.11.2006 г. до 3

29.07.2024 г.; 152.87 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г.; 162.46 лв. – мораторна лихва върху главницата от 152.87 лв. за период на забава от 01.11.2006 г. до 29.07.2024 г.; 1 568.73 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г.; 2.35 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1 568.73 лв. за период на забава от 01.05.2023 г. до 29.07.2024 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът С. твърди, че ответното дружество претендира извънсъдебно от него процесните суми чрез множество обаждания по телефон, при които го предупреждава, че при неплащане ще образува съдебно дело, както и чрез издаване на Фактура № 001802806721/30.06.2024 г., с което на практика отправя към него покана за плащане и в която е отразено, че по договорна сметка № 2100639542 и инсталация № 4000180979 към 11.07.2024 г. ищецът има непогасени задължения към дружеството в общ размер на 31 409.09 лв. Излага, че след посещение при ответника се снабдил с подробна официална справка за задълженията си към него към 29.07.2024 г. Оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот, поради което счита, че липсва договорно правоотношение между страните, респ. не е налице основание за начисляване на процесните суми. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за процесните задължения. Твърди, че ответникът поставя като условие да зачете последиците от давността сключването между страните на споразумение, в което С. да признае наличието на задължения за необхванатия от давността период, и тяхното плащане, с което ищецът не е съгласен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..................“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими при твърдения, че извънсъдебното претендиране на погасени по давност вземания и воденето им в счетоводството на кредитора не е достатъчно да обоснове наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове, а той може да релевира възраженията си при насочена срещу него претенция на дружеството. В случай на прекратяване на производството поради недопустимост на исковете моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По същество твърди, че в качеството си на собственик на процесния имот ищецът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, който е използвал доставената до имота топлинна енергия през процесните периоди, без да я заплати. Изтъква, че с факта на плащане на свои задължения за имота за други периоди С. фактически е признал, че именно той дължи сумите за този имот. Признава, че задълженията на ищеца за периода от м. 11.2006 г. до м. 04.2019 г. са погасени по давност. Възразява, че погасителната давност за вземанията за периода от м. 05.2023 г. до м. 06.2024 г. не е изтекла преди подаване на исковата молба в съда. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските по делото да бъдат разпределени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка изтъква, че С. не е предприел действия за извънсъдебно отписване на погасените по давност вземания, както и че въпреки изтеклата давност дружеството има право да ги претендира. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.