Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4360 от 15.11.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10945/2019
Вид
Решение № 4360
Подписан
15.11.2019
В сила
12.12.2019
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.237,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е № 4360 гр. Пловдив, 15.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 13.11.2019 г, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10945 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от Д.Т.П.,

ЕГН **********,*** 8 против „ТЕРРА

ЛИЗИНГ“ ООД ( „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК *********, гр.

София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет.

8, ап. 12 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 568 лв.- главница по запис на заповед, издадена на 20.10.2011 г. в гр. Пловдив с падеж на предявяване, предявен за плащане на 20.11.2011 г., ведно със законните лихви върху вземането в размер на 568 лв., считано от 24.09.2013 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 425 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.10.2013 г. по ЧГД №

15195/2013 г. по описа на ПРС.

Ищецът посочва, че през 2013 г. ответникът е образувал горепосоченото гражданско дело, по което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 568 лв. .- главница по запис на заповед, издадена на 20.10.2011 г. в гр. Пловдив с падеж на предявяване, предявен за плащане на 20.11.2011 г., ведно със законните лихви върху вземането в размер на

568 лв., считано от 24.09.2013 г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 425 лв. – разноски по делото. Въз основа на така издадения изпълнителен лист ответното дружество е образувало изпълнително дело ****г. по описа на ****с ****за сумите по изпълнителния лист. Твърди се, че вземанията са погасени по давност. Моли се исковете да се уважат.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който признава предявените искове. Моли съдът да се произнесе с решение, като заявява, че изпълнителното производство ще бъде прекратено своевременно.

Ищецът, чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание е поискал да бъде постановено решение при признание на иска. Съдът е уважил искането и е постановил, че ще се произнесе с решение, съобразно направеното признание на иска.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми, поради погасяването им по давност.

Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право не съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявените искове.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в настоящото исково производство.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят разноските, които са направени в настоящото исково производство. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер от 50 лв.- заплатена държавна такса. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2