Решение № 249 от 15.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000660 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№764/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVI-ти състав,е осъден ответника „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,да заплати на Е.А. К., ЕГН **********, сумата от 75 000 лв.,ведно със законна лихва от 22.10.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 24.09.2019 г. в град П., на бул.“Ш.“, причинено виновно при управление на лек автомобил Т.К.В. с рег.№***, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.“АД с период на покритие от 30.05.2019 г. до 29.05.2020 г., като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 21.10.2019 г.

Със същото решение ответникът „З.“АД, ЕИК ***,е осъден още да 1 заплати на ищцата Е.А. К., ЕГН **********, сумата от 4 544 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие същото пътнотранспортно произшествие, в това число: разходи за лекарства в размер 130 лв., за медицински изделия в размер 1217 лв., и по договор от 04.10.2019 г. с „Д.“ЕООД – в размер 3197 лв., ведно със законна лихва върху сумата 2364 лв. за периода от 22.10.2019 г. до окончателното плащане, и ведно със законна лихва върху сумата 2180 лв. за периода от 03.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горното обезщетение за разликата над 4544 лв. до пълния заявен размер от 5615 лв., както е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху сумата 2 364 лв. за периода от 24.09.2019 г. до 21.10.2019 г. и върху сумата 2 180 лв. за периода от 24.09.2019 г. до 02.06.2020 г.

Освен горното,с решението от 25.05.2021 г. ответникът „З.“АД, ЕИК *** е осъден да заплати на адвокат В.Й. Д., Адвокатска колегия- П.,сумата 3 499,58 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.

№764/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА.Наред с това,дружеството-ответник е осъдено да заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата 3 181,76 лв. – държавна такса,както и сумата 350 лв.– разноски за експертиза, сторени по т.д.№764/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.

И на следващо място,с решението от 25.05.2021 г. е осъдена ищцата Е.А. К.,с ЕГН ********** да заплати на „З.“АД, ЕИК *** сумата 47,83 лв. – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№764/2020 г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „З.“АД-гр.С.,с ЕИК ***,подадена срещу частта на решение №260218 от 25.05.2021 г.,постановено по т.д.№764/2020 г. по описа на Окръжен съдПловдив,ТО,XVI-ти състав,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата Е.А. К., ЕГН **********,обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лв. до уважения размер от 75 000 лв.Жалбоподателят заявява,че не е съгласен с размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди и че този размер е завишен и противоречащ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Развива доводи за завишеност на размера на присъденото обезщетение с оглед 2 периода на оздравителния процес и липсата на настъпили усложнения по време на този процес.Твърди още,че обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено със социално-икономическата обстановка в страната.Намира,че справедлив размер на това обезщетение,с оглед на получените от ищцата телесни увреждания,момента на настъпване на уврежданията-преди почти 2 години,възрастта на пострадалата,содиалноикономическата обстановка в страната и най-вече с оглед практиката на съдилищата при сходен вид увреждания,като тези на ищцата,е сумата от 50 000 лв.,а не 75000 лв.,колкото е определил първоинстанционният съд.

Предвид горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да се отхвърли иска на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до пълния размер от 75 000 лв.Моли също така да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските,съобразно изхода от делото,както и да му бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство.

Въззиваемата Е.А. К.,чрез пълномощника си адв. В.Д.,е подала в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неоснователна и е поискал тя да се остави без уважение,както и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като „валидно,допустимо и правилно“.Намира,че като се има предвид реално установените по делото обстоятелства,които обуславят причинените неимуществени вреди,социалноикономическата ситуация в страната и размерите на обезщетения за такива вреди в аналогични случаи,предявеният размер на обезщетението от 75 000 лв. е доказан изцяло.Конкретни доводи в тази насока,въззиваемата е изложила в отговора си на въззивната жалба.В съдебното заседание на 17.11.2021 г. пълномощникът на въззиваемата-адв. Д.,е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за безплатно оказана адвокатска защита на въззиваемата.

Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от страните и не са представени писмени доказателства.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за 3 установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частта,срещу която е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е процесуално допустимо в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение практически е влязло в сила в частта му,с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера от 50 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.10.2019 г. до окончателното плащане,както и в частта,с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4544 лв.,тъй като в тези части решението не е обжалвано в законоустановения срок.

Предвид горното,въззивният съд намира,че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи,образуващи фактическия състав на предявените от ищцата Е.А. К. против ответника „З.“АД, ЕИК *** преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ,която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция.Тези елементи са:наличие към датата на процесното ПТП-24.09.2019 г. на сключена с ответното застрахователно дружество и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил марка „Т.К.“ с рег.№***,управляван от водача,виновен за настъпване на произшествието;осъществяване на непозволено увреждане от същия водач-Д.Г.Г.,който поради нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил на ищцата Е.А. К. установните по делото травматични 4 увреждания.

По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата инстанция въпрос-относно размера на дължимото на въззиваемата К.-ищца в първоинстанционното производство,обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на получените от процесното ПТП травматични увреждания,настоящият състав приема за установено следното:

В производството пред настоящата инстанция,както по-горе се посочи,не са събрани нови доказателства.А от назначената по първоинстанционното дело съдебно-медицинска експертиза,чието заключение е изготвено от вещото лице д-р Д.М. и не е оспорено от страните,се установява,че вследствие на процесното ПТП от 24.09.2019 г.,ищцата

Е.К. е получила следните телесни увреждания:счупване,двустранно,на горните и долните рамене на срамните кости,наличие на кръв в урината,контузия на главата с разкъсно-контузна рана,контузия на тялото и крайниците с охлузване в областта на лакътна става.Според експертизата,вследствие на описаните увреждания и основно-на посоченото счупване,е била причинена на ищцата физическа болка със силно изразен характер.Страданията,които ищцата е изтърпяла вследствие на счупването,са били силно изразени поради продължителността на лечението,невъзможността за придвижване и обслужване по време на лечението,като не на последно място е и възрастта на ищцата.Съгласно изложеното в експертното заключение,този вид фрактури даже и при възрастни хора зарастват за два месеца,два месеца и половина,но възстановителния период-вертикализация и прохождане,е различно дълъг,поради различни причини:налични усложнения,придружаващи заболявания,активността на участие на лицето в този период и възрастта.По делото,както сочи вещото лице,липсва медицинска документация за настъпили усложнения по време на оздравителния период на ищцата,а за сегашното състояние на последната /т.е. за състоянието й към момента на изготвяне на експертизата/,вещото лице е заявило,че не може да даде заключение поради невъзможността ищцата да се яви на преглед заради увреденото й общо състояние.Отново от коментираното експертно заключение става ясно,че обичайния период за възстановяване на такъв вид травми нормално е 4-5 месеца,докато се възстанови хипотрофията на долните крайници и в делото няма съобщение за отклонение от него.А ако има 5 такива,то най-вероятно причината за тях е възрастта.

По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди са били приобщени в първоинстанционното производство и гласни доказателства,чрез показанията на свидетелите Н.Н. и И.П..Същите показания съдът преценява като непротиворечиви и основани на непосредствените впечатления на свидетелите,а и ги намира за незаинтересовани,с оглед на което ги кредитира изцяло.Така от показанията на св. Н.,която се е грижела за ищцата за времето след катастрофата,още докато ищцата е била в болницата,и след това в дома й за период от около пет месеца,става ясно,че ищцата е прекарала в болницата около две седмици и през това време е изпитвала много болки и е приемала болкоуспокояващи,пиела е вода със сламка и не е можела да се храни,била е през цялото това време на легло,с катетър и с памперси,без да може да става и като цяло е имала нужда от чужда помощ.През тези две седмици болките на ищцата не са намалели,а след това същата била изпратена вкъщи с препоръка от лекарите да лежи неподвижно на легло три месеца,за да може да зарасне раната на таза.Свидетелката Н. потвърждава,че вкъщи ищцата е пролежала три месеца на специално легло,което й било закупено,с повдигаща се възглавница и с декубитален дюшек,без изобщо да става през това време от леглото,като болките й били жестоки в продължение на тези три месеца.От залежаването ищцата получила и декубитална рана и имала обриви,също получени вследствие на неподвижното лежане три месеца,както сочи св. Н..През същите три месеца ищцата била с катетър или с памперси,не е ставала и е пиела вода със сламка,а свидетелката я е хранела с лъжичка и се е грижела за тоалета й.След тези три месеца,лекарите казали на ищцата,че може да става,да сяда в леглото,да си пуска краката от него и да ходи,в която връзка на ищцата било закупена проходилка и тя по малко започнала да ходи с нея,но ставала от леглото с големи болки в кръста,като това й състояние продължило около два месеца.През това време,както сочи свидетелката Н.,ищцата не е можела да ходи до тоалетна,защото не можела да сяда в тоалетната и била с катетър и с памперси,но започнала да се храни.Катетъра се сменял през определен период и при смяната му ищцата също изпитвала болки.След периода от около пет месеца общо,през който свидетелката била наета да се грижи за ищцата срещу заплащане,същата продължила да ходи да помага на ищцата два или три дни в седмицата и има впечатления,че до септември 6 месец на следващата календарна година след катастрофата,ищцата е продължила да изпитва болки и да се движи вкъщи и на улицата с бастун,кръста продължавал да я боли при ходене и при излизанията си навън е била с придружител и се е страхувала как да пресече на улицата.Св. Н. казва още,че сега ищцата сама ходи до тоалетна,сама се къпе,но имала нужда от чужда помощ при къпане,а и освен кръста, постоянно я боляла и главата на мястото,където имала преди това рана /на челото/.Ищцата изпитвала и психически проблеми,като се чувствала подтисната заради това,че изведнъж е била прикована вкъщи и вече не може да осъществява социалните контакти,които преди е осъществявала,не може да ходи с приятелки на разходка или на други някакви мероприятия.