Решение № 140 от 10.10.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. И., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20251840200417 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „С. т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. С., ул. „Т. и д.“ ***, общ. П., със законен представител К. Д. С. - управител, против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, издаден от А. "П.и." при МРРБ, с който на дружеството - жалбоподател е наложено на основание чл.187а, ал.

2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП ЗДвП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Иска се отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.

В о.с.з. въззивното дружество, редовно призовано, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

В о.с.з. административно наказващият орган, редовно призован, явява се представител по пълномощие, който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения иска от съда да остави жалбата без уважение като потвърди атакувания санкционен акт като законосъобразен и правилен. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на насрещна претенция за разноски за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

1

Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол от надлежно легитимирана страна и е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от известие за доставяне /л. 17 от делото /, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На **.**.**** г., в 11:05 ч. било установено нарушение с ППС влекач марка „Р.“ модел „П.“, с рег. № РА****КН, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, категория Евро 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000 в община И., за движение по път А-1 км 43+448, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория жила по-малка от измерената.

Нарушението било установено с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 43+448.

Не се спори по делото и се установява от приложената от административно наказващия орган справка на л. 16 от делото, че собственик на процесното ППС е дружество „С. т.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с. С., ул. „Т. и д.“ ***, общ. П..

С обжалвания електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Независимо от налагането на това административно наказание „С. т.“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133,00 лева.

Електронният фиш бил връчен на дружеството с известие за доставяне на 03.07.2025г. /л. 17 от делото/.

По преписката е представен доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за ППС влекач марка „Р.“ модел „П.“, с рег. № РА****КН, собственост на „С. т.“ ЕООД на **.**.**** г. в 11:05ч., тол секцията № 10012 е отчела, че има валидна тол декларация за преминаването по участък от пътя от платената пътна мрежа на Република България, но платената категория е по - малка от измерената. Докладът е придружен от снимков материал на ППС.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените към жалбата и административно наказателната преписка писмени доказателствени материали, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК.

Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен 2 доказателствен анализ.

Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на процесуалния и на материалния закон при ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления и електронни фишове.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания електронен фиш и в частност нарушение на процедурата, по която е ангажирана отговорност на жалбоподателя.

Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Нарушението, за което е наложена санкция е заснето с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 43+448, включен в списъка на републиканските пътища, за които се събират такси за изминато разстояние - тол такси.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, каквито са приложени и по настоящата административната преписка.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона 3 за пътищата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.

Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици, включително процесното устройство № 10012 осъществяват единствено процеса по разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка със следващата се автоматична обработка на данни от горепосочената електронна система.

Легално определение на системата се съдържа в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - „Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пР.с, обмен и обработване на данни относно гео - позиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. В процеса на установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е налице дейност, свързана с измерване на величина.

Електронният фиш, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че А. "П.и." осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие по арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. второ ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на А.

4

"П.и.".

Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че доводите на жалбоподателя за нарушаване на реда за издаване на електронния фиш са неотносими, доколкото жалбоподателят отчасти се позовава и на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления.

Неоснователни са наведените възражения за изтекла давност за ангажирана административно наказателната отговорност на жалбподателя. Безспорно в правната теория и съдебната практика е обстоятелството, че давността за наказателно преследване при електронните фишове се изчислява на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова, в случая тригодишна давност.