Определение № 3018 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3018 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Частно касационно гражданско дело № 20258003100728 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 696 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 167 от 2024 г. на Апелативен съд- София, ГО, 12 състав, съдът е отхвърлил частна жалба вх.№ 62506 от 30.06.2023 г., подадена от Т. Д., Г. В., К. В., Й. В., В. В., Й. В., Ц. Р., В. А., В. В. и Р. В., всички представлявани от адв.К., срещу определение № 7184 от 12.06.2023 г. на СГС, І-26 състав, ГО, постановено по гр.д.№ 8957/2022 г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Със същото определение съдът е отменил определение № 9844 от 16.08.23 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК по делото и е оставил без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК , предявена от „Атмикс Бетон“ ЕООД, с искане за изменение и допълване на определение № 7184 от 12.06.2023 г. в частта за разноските и е отхвърлил частна жалба с вх. №85656 от 25.09.23 г., предявена от „Атмикс Бетон“ ЕООД срещу определение № 9844 от 16.08.23г. на Софийски градски съд, касаеща частта на определението, с която молбата на дружеството за допълване на определение № 7184/12.06.2023г не е уважена в пълен размер.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от „Атмикс Бетон“ ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество “Камбуров и съдружници“ чрез адвокати П. и А. само в частта, с която въззивният съд се е 1 произнесъл по разноските в първата инстанция. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивната инстанция е приела, за да отхвърли молбата за присъждане на разноски по делото, че ответникът е следвало да представи доказателства за сторените разноски в първата инстанция при подаване на отговор на исковата молба. Развива съображения, че към посочения момент ответникът не е бил направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, че производството е прекратено от първата съдебна инстанция в закрито заседание. Поддържа, че страната не е можела да знае кога ще се произнесе съдът в закрито заседание, поради което счита, че в тази хипотеза е допустимо доказателствата за направени разноски да се представят с молбата по чл.248 от ГПК. На следващо място поддържа, че търсеното като заплатено адвокатско възнаграждение е справедливо по размер и съобразено не само с цената на иска, но и с фактическата и правна сложност на спора, извършените от адвоката действия, както и интереса на двете страни при прилагане принципа на пропорционалност. Моли касационната инстанция да отмени определение № 696 от 14.03.2023г в обжалваната част и да осъди ищците по делото да заплатят на ответника солидарно сумата от 36 000лв, представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Към частната жалба е представено изложение за допускане на касационното обжалване, като основание, за което се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

Жалбоподателят е формулирал следния процесуалноправен въпрос, който твърди, че е обусловил правните изводи в обжалваната от „Атмикс Бетон ЕООД част на въззивното определението, по отношение на който въпрос е налице и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а именно:

1. При прекратяване на исковото производство в закрито заседание, преди провеждане на устните състезания, ответникьт може ли да представи доказателства за направените преди прекратяването на делото разноски, с молба по реда и в срока на чл.248 ГПК? за който твърди , че е решен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС , а именно с пределение № 486/14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4270/2019 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 76/14.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 4562/2018 г. на ВКС, III г.о., определение № 2588/18.09.2023 г. по ч. гр.д. № 3322/2023 г. на ВКС, IV г.о. , определение № 427/26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2975/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение № 2241/19.07.2023 г. по ч. гр.д. № 2792/2023 г. на ВКС, I г.о. и 2 цитираното в него определение №688/27.10.2015 г. по ч.гр.д.№5154/2015 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.д. № 352/2009 г. на ВКС, I т.о.

Ответникът по жалбата Т. Б. Д., представлявана от адв. К., депозира отговор на частната касационна жалба, в който заявява, че частната жалба е неоснователна. Ответницата поддържа, че предмет на иска е била част от имота, притежаван от дружеството, която е уточнена след указание на съда.

Поддържа, че претендираната сума като заплатен адвокатски хонорар е завишена.

По делото е постъпила частна жалба вх. № 10440, депозирана от Т. Д., Г. В., К.

В., Й. В., В. В., Й. В., Ц. Р., В. А., В. В. и Р. В., всички жалбоподатели представлявани от адвокат К. , против определение № 696 от 14.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 167/2024 г. по описа на САС, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ищците против определението на СГС за прекратяване на делото по предявения отрицателен установителен иск за собственост на основание чл.130 от ГПК. Жалбоподателите поддържат, че в цитираното от съда Тълкувателно решение № 8/2014 г. не е поставян въпрос и не е даван отговор относно допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Този въпрос е споменат в мотивите, но само, за да бъде отговорено на друг въпрос, разглеждан по делото. Поддържат, че и в цитираното решение № 126/2013 г. по гр.д. № 53/2013г на ВКС , ІІ г.о., също не е даван отговор на въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. От своя страна жалбоподателите се позовават на Тълкувателно решение № 8/2012 г., съгласно което отрицателен установителен иск е винаги допустим при наличие на правен интерес. Считат, че второто тълкувателно решение се отнася специално до въпроса за допустимост на отрицателния установителен иск като способ на защита на право на собственост, докато решението от 2014 г. разглежда иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР, но без да се засяга въпроса относно допустимостта на отрицателния установителен иск за защита по този иск. Правейки съпоставка на двете тълкувателни решения жалбоподателите приемат, че категорично е допустим отрицателен установителен иск в случай като настоящия. Поддържат, че въприемането на извод за недопустимост на отрицателен установителен иск за защита на права по чл.54, ал.2 по ЗКИР нарушава чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.13 от същата Конвенция за наличие на ефективни средства за защита на правото на 3 мирно притежание, което включва и правото на собственост. Поддържат, че отрицателният установителен иск, ако бъде уважен, ще доведе до установяване на правото на собственост на ищците, тъй като те притежават титул за собственост на процесния имот. Молят определението да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателите са представили към частната си касационна жалба молбаизложение на основанията за допускане до обжалване. Поддържат, че е налице основанието за допускане на определението до касация по чл. 274, ал.1 вр. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК . Формулират следния въпрос1.Допустимо ли е при наличие на правен интерес да бъде предявявен отрицателен установителен иск за собственост, когато е налице спор за материално право в случаите по чл.53 от ЗКИР?

Поддържат, че този въпрос е обуславящ изводите на съда, решен е в противоречие с практиката на ВКС, а именно с ТР № 8/2012 г. Поддържат ,че е налице основание за допускане на определението на САС до касация и на осн. чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради наличието на две противоречиви решения по един и същи правен въпрос, което подкопава принципа за върховенство на закона.

Ответникът по тази частна касационна жалба „Атмикс Бетон“ ЕООД депозира писмен отговор, с който заявява, че определението на въззивния съд, в частта, която е обжалвана от ищците, е правилно и законосъобазно. Поддържа, че с ТР № 8/2014 г. ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса относно характера на иска за защита по чл.54, ал.2 от ЗКИР и този отговор не е случаен, а мотивиран и този отговор е съобразен в множество съдебни актове, постановени по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР. Оспорва и останалите оплаквания в частната жалба като неоснователни.

По отношение на поставения правен въпрос, по който се иска допускане на въззивното определение до касация, ответникът по касационната жалба намира, че поставеният въпрос няма характер на правен, не е обсъждан от въззивната инстанция и не е разрешен в противоречие с практика на ВКС.

Поддържа, че не е обоснована необходимост от промяна на създадената съдебна практика или от нейното осъвременяване или необходимост от създаване на съдебна практика по прилаганена непълни, неясни или противоречиви разпоредби. Моли определението на САС в обжалваната част 4 от ищците да не бъде допускано до касация.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, приема следното:

Частните жалби са подадена от легитимирани страни /страни по делото/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.

По делото се установява, че Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба от Т. Д., Г. В., К. В., Й. В., В. В., Й. В., Ц. Р., В. А., , В. В. и Р. В. , които са твърдели, че са собственици по силата на проведена земеделска реституция на земеделски имоти. При опит да нанасат възстановения имот в кадастралната карта установили , че имотът частично съвпада с имот на ответника. Твърдели са, че неоснователната претенция на ответника , че е собственик на процесния имот е пречка за нанасяне на техния имот в кадастралната карта и последващи действия във връзка с упражняването на правото им на собственост. Считат, че това обосновава интереса им от отричане на правата на ищеца и предявяват иск за установяване, че ответникът не е собственик на имота, в частта на съвпадение между реституирания имот и този, на който ответникът се легитимира като собственик.

На 05.01.2023 г. на ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея за отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Ответникът депозира отговор на исковата молба на 06.02.2023 г. , който съдържа искане за присъждане на разноски.

Представено е пълномощно от „Атмикс Бетон“ ЕООД в полза на Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“ от 31.01.2023 г.

С определение от 12.06.2023 г. СГС, ГО, І-26 състав, е прекратил производството по делото на осн. чл.130 от ГПК, като е приел, че за ищеца не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като цели нанасяне в кадастъра на свой имот и предявеният иск няма да осигури на ищеца исканата защита.

С молба от 07.07.2023 г. „Атмикс Бетон“ ЕООД моли определението да бъде допълнено като ищците бъдат осъдени да заплатят солидарно на дружеството 36 000лева, разноски по делото, заплатени като адвокатски хонорар.

Представен е договор за процесуално представителство и фактура от 5

23.02.2023 г. като доказателство за направените разноски по делото за сумата от 36 000лева с ДДС.

С молба от 15.08.2023 г. адвокат К. като пълномощник на ищците депозира молба, с която заявява възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение .

С определение от 16.08.2023 г. СГС, ГО, І-26 състав, допълва определението от 12.06.2023 г. като осъжда ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 900лв- разноски по делото. Съдът посочва в мотивната част на своето определение, че сумата е определена по справедливост.

Със сега обжалваното определение състав на САС приема по образуваното гр.д. № 167/2024 г. , че ищците нямат интерес от предявения иск за установяване, че ответникът не е собственик на процесния имот. Приема още, че след приключване на делото не могат да се представят доказателства за направени разноски по делото, дори и при прекратяване на производството по делото.