Определение № 2853 от 07.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2853 гр. Бургас, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев против определение рег.№ 3680/23.07.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120107256 в частта, в която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решение рег.№ 1444/11.06.2026г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството – жалбоподател, разноските, присъдени в полза на адвокат Б. трябва да бъдат намалени, а тези в полза на дружеството – увеличени.

Аргументите в полза на това искане, са че съдът е отхвърлил първоначално предявения осъдителен иск и е уважил предявения насрещен иск.

Дружеството заявява, че ответната страна не е направила възражение за прекомерност на възнаграждението, поради което му се дължат разноски в размер на 200 евро по първоначално предявения иск, разноски в размер на 200 евро по насрещния иск и държавна такса в размер на 25,56 евро да насрещния иск.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение като увеличи присъдените в негова полза разноски, както и да намали присъдените в полза на процесуалния представител на ответната страна разноски.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. С. С., ЕГН: ********** от гр. Б., ж.к. "З." № ***, вх.*, ет.*, ап.** против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев. Ищецът иска от съда да прогласи нищожността на клаузата по чл.2, ал.3, наречена такса „ангажимент“ от договор за потребителски кредит № 526707/30.01.2025г., сключен между него и „Изи Финанс“ ЕООД поради противоречие с добрите нрави. Едновременно с това, ищецът е предявил иск против „Изи Финанс“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 421,70 лева, представляваща платена такса „ангажимент“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като дадена при начална липса на основание.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

„Изи Финанс“ ЕООД предявява насрещен иск против К. С. С. с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39,20 евро, представляващи вноска с падежна дата 24.06.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

С решение рег.№ 1444/11.06.2026г., Районен съд – Бургас приема за установено между страните, че клаузата на чл.2, ал.4, т.3 от договор за потребителски кредит № 526707/30.01.2025г., сключен между тях, е нищожна.

С решението съдът отхвърля иска на К. С. С. с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и осъжда С. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 39,20 евро, представляваща неплатена вноска с падеж: 24.06.2026г.

С решението, съдът осъжда „Изи Финанс“ ЕООД да заплати на адвокат Лилия Борисова от САК сумата от 204,52 евро, представляващи възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по делото.

Едновременно с това, съдът осъжда К. С. С. да заплати на „Изи финанс“ ЕООД сумата от 125,56 евро, представляващи съдебни разноски за отхвърления срещу него иск и за уважения насрещен иск.

„Изи Финас“ ЕООД подава молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В молбата дружеството посочва, че му следват разноски за отхвърление осъдителен иск в размер на 200 евро, за уважения насрещен иск в размер на 200 евро и държавна такса в размер на 25,56 евро. Едновременно с това, дружеството твърди, че присъдените в полза на К. С. С. разноски са завишени и иска намаляването им.

Ответната страна К. С. С., представляван от адвокат Л. К. Б. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

С определение рег.№ 3680/23.07.2026г., Районен съд – Бургас оставя молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

2

Съдът посочва, че при определяне на адвокатското възнаграждение се е съобразил с правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие и с практиката на СЕС по дело С 438/22.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Според чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. При преценка за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът изхожда от фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита, времето за осъществяването й, квалификацията и опита на адвоката.

Според тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, посочените в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителни за съда при за определяне на адвокатското възнаграждение. За определяне на последното, значение имат видът на спора, материалният интерес и извършената работа съобразно фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, че К. С. С. и адвокат Лилия Борисова са уговорили възнаграждение за процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Делото е образувано по искова молба, с която са предявени два обективно съединени иска. При това положение, изводът на районния съд, че възнаграждение в размер на 204,52 евро за осъщественото от адвокат Б. процесуално представителство, е съответно на осъществената правна помощ, е правилен и обоснован. Това възнаграждение е съобразено както с разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, така и с практиката на СЕС по дело С 438/22. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за намаляването му.

Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 200 евро по първоначално предявения иск и 200 евро по насрещния иск, както и държавна такса в размер на 25,56 евро да насрещния иск, също е неоснователно. За да остави без уважение това искане, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и е упражнил правото си да присъди адвокатско възнаграждение под минимума, въведен в Наредбата № 3

1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това, изводите на районния съд са правилни и не са налице основания за отмяна на крайния съдебен акт.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното определение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3680/23.07.2026г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20252120107256.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4