Решение № 952 от 30.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330201906 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Х. Х. С. от *** против Наказателно постановление № 25-1030-009621/02.02.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.156 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро/ 100 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.И. от АК Пловдив, която поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е допустима, подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 10.08.2025 г. в 16:25 ч. в гр.Пловдив, бул. 6-ти септември до № 156 било установено, че жалбоподателят управлява самоходна машина Кимко МХУ 550 с рег.№ *** чужда собственост като не притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина.

1

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н. С. Я., заявление за регистрация, договор за покупко-продажла на МПС, фактура № 0000004681/20.03.2025 г., външна фактура, застрахователна полица „Гражданска отговорност“.

Пред съда съставителят на акта Н. Я. потвърди направените от него констатации, а именно че водачът в деня на проверката не е притежавал свидетелство за правоспособност за управляваното МПС.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че управляваното от жалбоподателя МПС е чужда собственост и има регистрация в КТИ.

В § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ЗРКЗГТ/ е дефинирано понятието самоходна машина. Това са колесни трактори; верижни трактори; специализирани самоходни машини; всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.

По смисъла на § 6 т. 16 от ДР на ЗДвП самоходна машина е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg. Следователно тази разпоредба обхваща и други самоходни машини освен земеделска и горска техника.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ЗДвП не визира само регистрираните съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника ППС от вида колесни трактори, а и самостоятелна група ППС - самоходни машини. Разликата между двата вида ППС се установява както от дадените в закона легални дефиниции, така и от нормата на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, която предвижда различни ограничения на скоростта за категория "Ткт" и самоходните машини. ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица. Във всички случаи самоходната машина се приравнява на пътно превозно средство, когато се придвижва по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Обществените отношения, свързани с управление на МПС и ППС по 2 пътищата, в това число и самоходните машини, са уредени не в Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ЗРКЗГТ/, а в ЗДвП. По тези съображения неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно жалбоподателят е санкциониран по ЗДвП, тъй като е установено управление на самоходна машина извън земеделска и горска техника от една страна и е налице придвижване по пътища, отворени за обществено ползване от друга, които се охраняват от ЗДвП. Следователно приложими са правилата, въведени в ЗДвП за движение на тези машини по пътища, отворени за обществено ползване.

Безспорно въпросната машина е регистрирана по реда на ЗРКЗГТ като самоходна машина. За да участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, процесното ППС трябва да е регистрирано, като това обстоятелство не е релевантно за делото, тъй като спорът е свързан с правоспособността на водача. За да разполага с правоспособност за управление на МПС, водачът следва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - чл. 150а, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

Жалбоподателят е санкциониран не за липса на свидетелство за управление, а за правоспособност за работа. Свидетелството за правоспособност за работа с такава машина се издава съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника . То дава право да се работи с техника, а СУМПС предоставя право да се управлява моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност като според ал. 4 правоспособността на лицата за работа с техниката се дели на следните категории: 1. категория Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини; 2. категория Твк-З - специализирана и специална самоходна земеделска техника; 3. категория Твк-Г - специализирана и специална самоходна горска техника; 4. категория Твк-М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна работа); 5. категория Тпс - преносима и стационарна техника

От цитираната разпоредба следва, че законът определя категории правоспособност за лицата, работещи със земеделска и горска техника, включително превозни средства и машини за земна работа, които не следват класификацията на земеделската и горската техника на самоходни, несамоходни и стационарни машини и съоръжения. От даденото определение за самоходна техника е видно, че същата включва както тракторите (колесни и верижни), така и специализирани самоходни машини, а също така и всякакъв друг вид самоходни машини, използвани в земеделието и в горското стопанство. От своя страна пък категориите правоспособност на работниците 3 разграничават тракторите (колесни и верижни) от специализираната и специалната самоходна техника, като дори разделят последната според използването й като земеделска, горска или мелиоративна. В случая от представеното от жалбоподателя свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I е видно, че в същото не е вписана категория на процесната машина. Предвид това органът е следвало да посочи в обстоятелствената част на акта за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление за коя категория жалбоподателят е следвало да притежава свидетелство за правоспобност да управлява . Като не е сторил това, административнонаказващият орган е нарушил правото на защита на санкционираното лице, което представлява основание за отмяна на наказателното постановление. В същия смисъл е и Решение № 2581 от 19.06.2026 г. по адм. д. № 433 / 2026 г. на IX състав на Административен съд Велико Търново .

Предвид изложеното поради липса на достатъчно данни, свързани със състава на вмененото на жалбоподателя нарушение наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено и като катова следва да бъде отменено.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 150 евро, платени в брой. В тази част договорът има характер на разписка и е доказателство, че разноски в този размер са сторени. Така претендираният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на оказаната от адвоката правна защита и съдействие, поради което и разноски в този размер следва да бъдат присъдени.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-009621/02.02.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Х. Х. С. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.156 от Закона за движение по пътищата на основание чл.177, ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро/ 100 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Х. Х. С. от *** ЕГН ********** сумата от 150 евро, представляващи сторени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5