Протокол № 253 от 12.06.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 87/2023
- Вид
- Протокол № 253
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 253 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Магдалина Ст. Иванова
Членове:
Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600087 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдимият Н. А. се явява лично с адв. Й. Д., редовно упълномощен от по-рано.
Частният обвинител Д. Й. П. не се явява, редовно призован.
Не се явява и неговият повереник - адв. Ж. К., редовно призован.
От частния обвинител Д. П. чрез неговия повереник – адв. К., е постъпило възражение срещу подадената от подсъдимия въззивна жалба срещу постановената по първоинстанционното дело присъда. Към възражението е приложено пълномощно за процесуално представителство на частния обвинител от адв. К..
На адв. Д. се връчи екземпляр от възражението на повереника.
АДВ. Д.: Запознах се с възражението и също считам, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Също считам, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както и че към материалите по делото следва да бъде приложено възражението на 1 частния обвинител П., чрез повереника му адв. К., срещу въззивната жалба на подсъдимия, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото възражението на частния обвинител Д. П., чрез неговия повереник - адв. Ж. К., срещу въззивната жалба на подсъдимия.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към съдебния състав и секретаря. Нямам и доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямаме отводи към състава на съда и секретаря. Единственото ни доказателствено искане е да даде кратки обяснения подсъдимият относно обстоятелството на разминаване с другия автомобил и откога е настъпило заслепяването, тъй като в тази насока не са събирани конкретни доказателства по наказателното производство, с оглед обвинението, което е било повдигнато и разпоредбите, които е сочил прокурорът, че са нарушени и това, което е приел съдът. Затова ще ви моля за кратки обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Нямам отводи. Поддържам казаното от адв. Д..
Искам да дам обяснения.
С оглед заявеното от защитника и подкрепено от подсъдимия желание от последния да даде обяснения във въззивното производство относно посочените обстоятелства, съдът счита, че следва да бъде даден ход на съдебното следствие, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРЕДОСТАВИ се възможност на подсъдимия Н. А. да даде обяснения по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. В. А. (със снета по делото самоличност): От разстояние видях насрещния автомобил, който беше с доста така, силни фарове. Малко, когато вече наближихме да се разминем, тогава му подадох сигнал. Със „силни фарове“, имаме предвид на дълги, аз така си мислих, че 2 беше на дълги светлини, но явно се оказа, че е с крив един фар, който свети по-високо.
Малко преди да се разминем, му подадох сигнал с моите дълги светлини, за да му покажа че ме заслепява и тогава той ми включи дългите светлини, за да ми покаже, че това са му късите и това беше почти на разминаването – някъде на 20-тина -30 метра преди да се разминем и точно на самото разминаване настъпи тоя удар. Това е, което искам да кажа като обяснение.
На въпроса на адвокат Д. дали в моето платно съм го виждал аз добре от моята лента за движение - отговарям, че да, добре го виждах, но в този момент, в който вече ми светнаха дългите, аз бях намалил. В моята лента нямаше препятствие.
Автомобилът, който управлявах към онзи момент има такова устройство – екран, дисплей - това е система на автомобила, която се включва допълнително, ако някой иска да я ползва. В случая аз съм бил с намалени всякакви екрани вътре, защото това се случва през нощта - това пътуване.
Доколкото си спомням, тази кола беше с доста сериозен набор от системи.
Имам предвид, че тя е включена, но то не ти излиза нищо на дисплея, сякаш гледаш телевизия.
Когато има препятствие, автомобилът започва да пищи и спира аварийно самичък, но в този момент това не се случи. По принцип това се казва „аварийна спирачка“ или не знам как точно се нарича. Случвало ми се е, сам да спира по принцип.
Сега ще обясня в каква ситуация се е случвало да спре сам – например изскача ми топка от някаква улица и това се засича, колата спира. Тя реагира части от секундата по-бързо от шофьора, тя затова е измислена, когато засече нещо централно пред нея може би, тогава спира. Нямам спомен странично да се е случвало да засече нещо тази система. По принцип случвало ми се е много пъти да се задейства тази система, дори и от нищо се задейства, това са електроники.
Мисля, че може да бъде изключено целенасочена от шофьора да не се задейства, но това са някакви настройки на автомобила, в компютъра, които не ползвам, в смисъл не бъркам в тях.
Този автомобил, който аз шофирах по време на инцидента, беше 3 оборудван тогава това се водиха най-модерните фарове - с лазерни фарова това се водеха най-модерните фарове, които по принцип са доста силни. Аз затова никога не карам на дълги, когато няма коли, просто примигвам, когато някой ме заслепява, защото има ситуации, когато хората забравят.
Лазерните фарове имат режим и автоматично да се включват, може и ръчно, както пожелаем. В случая аз ръчно примигнах на тази кола насреща защото тя няма автоматично как да включи дълги, при положение, че има светлини срещу нея – така действат тези фарове. Ако има кола насреща и тя автоматично кара на дъги, автомобилът, който управлявам, минава на къси.
На въпроса на съда от какво разстояние тази система на моя автомобил засича кола – това обяснявам, че е много относително откога засича кола, защото има моменти в които тези компютри имат т.нар. „бъгове“, това е например като телефонът, когато блокира, така може да не сработят и фаровете , и други системи, това се случва.
Аз предпочитам на къси да карам, защото фаровете са добри, нямам нужда от дълги. Аз преди да се засека с тази кола може би съм бил на дълги автоматични, но тя ги е свалила на къси, нямам спомен точно как е било.
Фаровете са снабдени с някаква автоматизирана система, която превключва при засичане на насрещно движещ се автомобил. Дори може да не е автомобил, а да е и улична лампа, която осветява платното, но всеки път е нещо различно, не е нещо конкретно да се случва.
Аз сто процента съм сигурен, че съм бил на къси от известно разстояние - в това съм сигурен, като очаквах, че той ще си свали дългите.
В момента, в който вече му премигнах, за да му покажа, че ме заслепява, той ми включва дълги, за да ми покаже, че това са му късите, с които ме заслепява. И аз това го отдавам на това, че най-вероятно някой от фаровете му - или и двата, или единият е бил по-крив нагоре и затова е пречупвал така светлината, за да ме дразни и да ме заслепява .
Колко време след това присветкането усетих удар - то беше буквално при разминаването, при самото разминаване аз усетих удар в моя автомобил.
При самото разминаване на автомобилите на насрещно движещият се и моят, аз малко преди това му присветнах и той ми светна, за да ми покаже, че това са му късите и това присвяткане между двамата се случва може би на 20-тина 4 метра преди да се разминем, там някъде, не мога да кажа с точност, но съвсем близко.
ПРОКУРОРЪТ (въпрос към подсъдимия): Ако разрешите аз да се възползвам да задам въпрос, тъй като повдигнахте темата за асистентспирачката, а пък не довършихме въпроса, ако подсъдимият желае да отговори и знае – на какво разстояние от препятствието сработва асистентспирачката?
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: С точност не мога да Ви кажа, тя не винаги дори сработва тази система. Нямам какво друго да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси. Нямам други искания. Да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. Д.: Нямам други искания. Изяснено е делото от фактическа страна.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. А.: Поддържам заявеното от защитника ми.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на други доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, следва да бъде обявено за приключено съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, прокуратурата е малко ограничена в своето изложение, с оглед мотивите, дадени от първостепенния съд, специално по отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, но по отношение на основния въпрос – дали подсъдимият е автор на деянието и това ли са конкретните нарушени разпоредби от Закона за движение по пътищата, намирам, че първостепенният съд е дал ясен отговор в тази насока, като е положил всички усилия, в т.чл. и по отношение на специалните знания, които са необходими за изясняване на някои технически въпроси. Какво имам предвид. Дори и след обясненията, които бяха дадени непосредствено пред вас, фактическата обстановка не се променя и тя остава такава, каквато е била приета от първата инстанция.
5