Решение № 501 от 31.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110212302 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Новеламед" ЕООД (Медико-техническа лаборатория „Новеламед“ ЕООД) срещу НП № 22007560 от 12.08.2021 г., издадено от директора на ДИТ - София, с което на дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено или да бъде намалена имуществената санкция, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон, като се иска и присъждане на разноски. Административно-наказващият орган не взема отношение.

От писмените доказателствени материали (по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН ангажирането на гласни доказателствени материали, в това число посредством разпит на актосъставителя и свидетеля/свидетелите по АУАН или други свидетели, не е задължително, а в случая такова ангажиране не е и необходимо за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) по еднозначен начин освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ се установява описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане липсва в релевантната нормативна уредба), с изричното уточнение, че винаги до настоящия момент, в това число и към месеците юни и юли 2021 г., седалището и адресът на управление на въззивника са били в гр. София (което е видно и от ТРРЮЛНЦ, данните от който регистър не е необходимо да се установяват по друг начин в рамките на настоящото производство – арг. от чл. 7 и чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ), т. е. уведомлението не е било подадено 1 първоначално до ТД на НАП – София (и изобщо до НАП), респективно със закъснение е подадено до ТД на НАП – София (данните по ТРЮЛНЦ изхождат от самия търговец, поради което не може да се поддържа, че с настоящото пояснение жалбоподателят се поставя в състояние на „процесуална изненада“), при което положение материалният закон съгласно атакуваното постановление поначало (с изключение на извода на административно-наказващия орган касателно точното място на извършване на административното нарушение – виж по-долу по този въпрос!) е приложен правилно, в това число имайки предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ и това, че срокът, в който е било подадено съответното уведомление, е такъв, надвишаващ около 4 пъти законовия срок, при което положение, независимо от изложеното по въпроса за размера на санкцията от страна на жалбоподателя, с оглед приложимата в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН (каквато е настоящата) уредба по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН имуществената санкция не следва да бъде намалявана; проблемите във връзка с отсъствието на обслужващ работодателя счетоводител в светлината на обективния характер на отговорността по чл. 83 от ЗАНН се явяват ирелевантни, още повече, че – във връзка с отсъствието на счетоводител (в това число външен за търговското дружество) - не се касае за хипотеза, аналогична на тази на т. нар.

„непреодолима сила“, като имуществената санкция в случая е индивидуализирана в размер далеч под средния по чл. 414, ал. 3 от КТ и значително по-близо до минимума по същата разпоредба отколкото до средния размер по нея, т. е. неотчитането от административнонаказващия орган на сочените от страна на въззивника смекчаващи обстоятелства практически не довело до каквито и да било неблагоприятни за санкционираното лице последици. Нарушението е извършено в гр. София, макар и не в предприятието, както се сочи неправилно в обжалваното НП, а там, където е бездействано, т. е. където е трябвало да се действа, доколкото се касае именно за съставомерно бездействие (поради което няма как да се обвърже мястото на извършване на административното нарушение с адреса на счетоводната кантора, обслужваща работодателя), което означава, че местоизвършването на процесното нарушение се явява съответният адрес на ТД на НАП – София (общоизвестно /на достатъчно широк кръг от лица/ в гр. София), респективно няма как да се поддържа, че органите на ДИТ – София не са притежавали съответната местна компетентност; иначе, няма съмнение от съдържанието на НП с оглед указването в него на седалището и адрес на управление на търговското дружество, че се визира като място на извършване на административното нарушение (предприятието, където е извършено нарушението) именно този адрес (адресът на управление на дружеството-работодател). Следва да се има предвид и това, че мотиви извън реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган не е длъжен да излага (в който смисъл доводът на жалбоподателя за немотивираност на НП също не може да бъде споделен), както и че данните относно датите и броя на извършваните проверки на практика се явяват ирелевантни, респективно непопадащи като обстоятелства в обхвата по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като отделен е въпросът за това, че в НП може да се сочи и допълнителна неизложена в АУАН фактическа обстановка или пък дори такава, която влиза в противоречие с изложеното в акта (стига, разбира се, да се касае за същото административно нарушение), което следва по арг. от уредбата по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 2 от ЗАНН. При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП, съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл.

63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр, ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено, а претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при това положение не намира правно основание, като не е поискано (още по-малко са налице доказателства за действително направени такива) присъждането на разноски в полза на учреждението, към което се числи административнонаказващият орган.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-007560 от 12.08.2021 г., издадено от директора на ДИТ - София.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3