Решение № 549 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330120720 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК 115010670 против Н. Ш. Х., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. Ш. Х., че дължи на ищеца следните суми: сумата от 882,34 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.04.2018 г. до 19.07.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 166,55 лв. за периода 31.07.2018г. – 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.08.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6899/ 12.08.2024 г., по ч.гр.д. № 13999/ 2024г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. св.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял и отвеждал вода в обект, собственост на ответницата, на посочен в исковата молба адрес: ***. Поддържа, че количествата вода са били начислявани в хипотеза на липсващо водомерно устройство, като на обитател са били начислявани по 5 куб.м. Начислявано било количество вода за един обитател. Поддържа се, че има неплатени задължения за 1

882,34 лв. главница за периода 12.04.2018 г. до 19.07.2024 г., като поради незаплащане на тази главница ответницата била изпаднала в забава за тези периодични плащания, поради което дължала и обезщетение в размер на законна лихва върху главницата в размер на 166,55 лв. за периода 31.07.2018 г. до 30.06.2024 г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение в полза на дружеството ищец, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед което се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Правно основание искът намира в чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител оспорва изложените в исковата молба твърдения. Оспорва, че са били налице основания за отчитане на водата, консумирана в обекта, при липса на водомерно устройство, както и оспорва направените в карнетите отчети. Излага подробни доводи, че сумата не се дължи, като прави същевременно и възражение за погасяване на част от вземанията за периода отпреди 09.08.2021 г. по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13999 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, IX- ти гр. с-в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6899/ 12.08.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск - указанията са получени на 01.11.2024г., а исковата молба е входирана в съда на 29.11.2024 г. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на исковото производство.

Предвид изложеното, така предявените от ищеца искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***, както и наличието на предпоставките на общите условия, даващи му основание да извършва служебно начисляване на обитател при липсващо водомерно устройство.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се 2 основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване качеството на потребител на ответника, по делото са приети: Нотариален акт за признаване на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена провелка № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нот. с рег. № ***, вписан с дв. вх. рег. № ***, акт № ***, том ***, дело № *** от *** г. на СВ при ***, съгласно който лицето Ф.Т.М. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от Апартамент, находящ се в ***.

Съгласно приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на нот. с рег. № ***, вписан с дв. вх. рег. № ***, акт № ***, том ***, дело № *** от *** г. на СВ при *** Ф.М. е продала на Н . Ш. Х. – ответник по настоящото дело собствения си недвижим имот, представляващ Апартамент, находящ се в ***., а съгласно представена справка от информационната система на Агенция по вписванията няма последващи разпореждания с имота. Следователно, от *** г. едноличен собственик на процесния имот е ответникът в настоящото производство – Н. Х.. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът притежава качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот и период, доколкото се явява собственик на имота, в този смисъл неоснователно е възражението на ответника.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника. Така представеният документ представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращ изгоден за издателя си факт. В този смисъл същият притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като негов издател.

Справката за неплатени задължения не установява, че лицето, посочено в тях е потребило услугата и че начисленията са коректно остойностени по партида на ответника.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано начисленото количество за доставена питейна вода и услуги за период 25.06.2019 г. – 18.11.2024 г. Ищецът претендира заплащане на услуги, като поддържа, че отчетът е извършван при условията на липсващо измервателно устройство. От представените преписи от карнети е видно, че срещу отчетените показания не фигурира подпис за потребител.

В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

По отношение на методиката

3 на изчисление на стойността на предоставената услуга: в открито съдебно заседание от 10.11.2025г. (л. 53 от делото), ищецът заявява, че в процесния имот липсва постановено техническо средство за отчет. Предвид това, стойността на услугата не е изчислена съобразно реалното потребление, а е начислена служебно на основание чл. 25, ал. 8 от действащите общи условия на ищцовото дружество. Тези твърдения обаче останаха недоказани в процеса.

Разпитаният по делото свидетел (М. Й.а- л. 71) поддържа, че в имота не е поставен водомер. Това обстоятелство обаче почива на предположения, които свидетелят не потвърждава с конкретни факти. Същевременно, от приетите по делото карнети (л. 1113), които бяха и предявени на свидетеля, се установява противното. В имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като номерът му е надлежно отразен и в самите карнети (водомер № ***). Отразено е и че водомерът е индивидуален- тоест, именно това техническо средство отчита потреблението в процесния имот. При това положение, то явно е, че е налице монтиран водомер и за ищцовото дружество не е налице основание да начислява служебно суми по реда на чл. 25, ал. 8 от действащите общи условия, който текст третира хипотеза на липса на индивидуален водомер. В конкретния случай е нчислявано количество изразходвана питейна вода по 5 куб. м. при нетоплофицирено жилище като за един обитател за периода от юни 2019 г. до юли 2021 г.; за периода от юли 2021 г. до март 2022 г. са начислявани по 10 куб. м., а за периода април 2022 г. – ноември 2024 г. отново са начислявани по 5 куб. м. В карнетите няма отразяване какви обстоятелства налагат увеличаване на служебно начисленото количество изразходена вода, няма данни да е получена информация, че жилището се обитава от повече от един човек. Отделно от това, за месец юли 2021 г. в карнета е отразено служебно начислено потребление от 5 куб. м. (съгласно л. 11) и още веднъж за същия месец е начислено потребление 10 куб. м. (съгласно л. 12). По делото е представен е електронен карнет (л.10), в който са отразени инкасирания на дати 12.04.2018 г., 11.05.2018 г., 01.01.2019 г. и 25.06.2019 г., като начисленото количество вода е по 5 куб. м. В документа е отразен същия номер на индивидуален водомер, монтиран в обекта, а като статус на водомера е отразено развален.

След като в имота е поставен индивидуален водомер с № ***, то за да се начисляват служебно стойности за потребление, следва същият или да е неизправен или да е непроверен. Подобни твърдения обаче, не са изложени от ищцовата страна (вече бе посочено, че в първото по делото ОСЗ се заявява, че в имота не е налице поставен водомер), съответно доказателствените усилия на страните не са съсредоточени към установяване на тези обстоятелства. От съдържанието на намиращите се по делото карнети, също не може да се изведе подобно заключение, единственото отразяване на това обстоятелство се съдържа в електронния карнет. Така или иначе, явно е, че в имота е налице монтирано техническо средство за отчет, като изложените от ищеца твърдения за липса на такова не отговарят на действителното 4 фактическо положение.

За яснота и пълнота на изложението следва да се изтъкне, че дори и ищцовото дружество да бе установило повреди или несъответствия в техническото средство за отчет и да е начислявало служебно суми при тази хипотеза, то съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера или за проверка на същия и да укаже срок, в който това да се осъществи. Тоест, инициативата за ремонт, замяна или проверка на водомера трябва да изхожда от ВиК оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива не са ангажирани. По делото не е представено известие за непроверен или неизправен водомер. В тази връзка, следва да се посочи, ч е предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата или несъответствието на водомера и да дава срок за отстраняването й (изрично в тази връзка - Решение № 369 от 25.03.2019 г. по в. гр. д. № 219 / 2019 г. на VII- ми гр. състав на Окръжен съд - Пловдив ).

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Б. В., от което се установява, че за процесния период 12.04.2018 г. – 19.07.2024 г. в счетоводството на ищцовото дружество е водена счетоводна отчетност, отговаряща на изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Посочено е, че издадените фактури на Н. Ш. Х. са осчетоводявани редовно в периодите, за които се отнасят. Експертът е посочил, че за периода 12.04.2018 г. – 19.07.2024 г. задължението за главница възлиза на сумата от 882,34 лева, като с оглед момента на настъпване на изискуемостта (падежа на плащане – 30 дни след датата на фактуриране), е определено обезщетение за забава в размер на 166,55 лева за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2024 г. Вещото лице е установило, че няма извършвани плащания от ответника по процесните фактури. Посочено е, че неплатените суми за главница и лихва, които са с настъпил падеж три години преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тоест за периода 09.08.2021 г. – 09.08.2024 г., са както следва: 559,45 лева за главница и 59,90 лева – лихва за забава.