Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 852 от 27.10.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 213/2025
Вид
Решение № 852
Подписан
27.10.2026
Състав
Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Шумен, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630100213 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, т .2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Ю. С. И. твърди, че по силата на трудов договор №006/14.12.2023 г. бил назначен в ответното дружество„Мило село“ ЕООД гр. Шумен на длъжност „Работник, поддръжка“,при пълно работно време 8.00 ч., 5 дни седмично, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., което следвало да бъде платено до 25-то число на месеца, следващ отработения. С Допълнително споразумение от 08.11.2024 г. бил преназначен на длъжността „Работник кухня“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. Със Заповед №008/16.12.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 16.12.2024 г.. Твърди, че не му е платено трудово възнаграждение в периода от месец януари 2024 г. до м. декември 2024 г. в общ размер на 9 374.03 лева, като намира, че ответното дружество му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено възнаграждение, считано от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, до подаване на исковата молба в общ размер на 634,15 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателства по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от трудов договор №006/14.12.2023 г. между страните в процеса е възникнало трудово правоотношение на посочената дата, като ищецът е заемал длъжност „Работник, поддръжка“ за неопределено време - чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, със срок на изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя, при 5-днена работна седмица, осемчасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение 1 000 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит 0,6% за година, с място на работа 1 търговски обект на „Мило село“ ЕООД – заведение за бързо хранене, находящо се в с.

Мадара, ***, ет. 1. Страните са уговорили, работната заплата, включваща основното и допълнителните трудови възнаградения, да се изплаща един път месечно, дължима до 25-то число на месеца, следващ отработения. С допълнително споразумение от 08.11.2024 г. страните договорили изменение на трудовия договор, считано от 11.11.2024 г., по силата на което ищецът е бил преназначен на длъжността „Работник, кухня“, със срок на изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лева и допълнително трудовото възнаграждение за 0,6% за всяка година прослужено време.

Трудовото възнаграждение за м. декември 2023 г. е заплатено от работодателя, видно от платежно от 15.01.2024 г.

От страна на ответника е представена разчетно-платежно ведомост на „Мило село“ ЕООД за м. декември 2024 г. за Ю. С. И., според която дължимото за изплащане, в брой, трудово възнаграждение е в размер на 408,41 лева. Ведомостта не съдържа подпис за получил сумата.

Не е спорно, че на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, със Заповед №008/15.12.2024 г., считано от 16.12.2024 г. е било прекратено трудовото правоотношение между страните, отразено и в трудовата книжка на ищеца.

Видно от покана за доброволно изпълнение до Ю. С. И. изх. №17230/22.11.2024 г. по ИД №698/2024 г. по описа на ЧСИ Р. Р. е, че по изпълнителното дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при „Мило село“ ЕООД. От запорно съобщение от същата дата се установява, че наложения запор е съобщен на работодателя.

По делото е приобщено копие на преписката от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Шумен от извършена проверка на „Мило село“ ЕООД. Видно от призовка от 26.07.2024 г. на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК контролният орган е изискал от работодателя – ответник редица документи, включително трудовите досиета на работниците, вътрешни правила за работна заплата и ведомости за заплати, предвид факта, че не са били представени на контролния орган на 25.07.2024 г. на обекта на контрол. От Протокол за извършена проверка №ПР2428995 от 22.08.2024 г. се установява, че на 25.07.2024 г. е извършена проверка по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и спазване на трудовото законодателство в заведение за бързо хранене „Мило село“ в с. Мадара, ул. „Мадарски конник“ №39, ет. 1, стопанисвано от ответника – работодател, както и проверка на представени на 07.08.2024 г. документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен.

Посочено е, че проверката е по мярка №6 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания при предоставяне на работна сила, с акцент върху законосъобразното възникване на трудовите правоотношения, изплащането на възнагражденията и разпределението на работното време, както и на разрешителните режими, свързани с наемане на работа“ от годишния план на ИА „ГИТ“. Констатирано е, че дружеството е с предмет на дейност ресторанти и заведения за бързо хранене, стопанисващо заведение за бързо хранене „Мало село“ в с. Мадара, ***, ет. 1 и че заетият персонал е 3 лица, наети с трудови договори. При проверката са констатирани 7 нарушения, като само едно от нарушенията е свързано с с изплащане на трудово възнаграждение, а именно – констатирано е, че трудовото възнаграждение на продавачконсултанта А. Л. Д. за м. май 2024 г. е преведено по банковата му сметка, без да е налице писмено искане от същия, установено от ЛТД на работника и представения съответен фиш за заплата.

От страна на ответника са представени разпечатки на кореспонденция, снета от 2 приложение за съобщение и обаждания „Вайбър“, инсталирано на тел. номер ***, предоставен от В. Р. Д. с удостоверяване на верността на преписа рег. №2595/23.04.2025 г. и на съдържанието на документа рег. №2596/23.04.2025 г. на нотариус рег. №702 на НК, неоспорени от ищеца. От съдържанието им се установява, че в периода 07.04.2024 г. 11.12.2024 г., потребителят на мобилното приложение, от което е снета кореспонденция, е водил комуникация с лице вписано като „Juliqn Gr“ и в периода 06.12.2023 г. – 08.11.2024 г. с лице вписано като „Д. Стик“. Управителят на ответното дружество твърди, че снетите разпечатки са от кореспонденция между него и ищеца, а втората между него и съпругата на ищеца – Д. Б. И.. От съдържанието на разпечатките се установява, че лицата между които е водена комуникацията са близки взаимоотношения и между тях е съществувала връзка на доверие. От кореспонденцията с потребителя „Juliqn Gr“ е видно, че е водена по повод разходвани средства от оборота /касата/ за снабдяване на заведението с необходими продукти, заплащане по фактури на доставчици, за заплати на работници. От съдържанието й също така става ясно, че фактури и други документи са били предавани на съпругата на ищеца. Потребителят „Juliqn Gr“ в разговор на 07.07.2024 г. пише: „Дал съм на Т. 200 лева от днешния оборот. Обещах на Ж., ако има възможност довечера да й дадем някой лев.

Прецени ситуацията.“, на 11.07.2024 г.: „Т. ще дойде към 16 часа да изравните парите. Казах й че не сме дали на С. и Г. и първо трябва на тях да дадем. 110 лв. за април имаме да й дадем на ръка, 1200 за май, ама трябва да видите колко дена я нямаше. Средно на ден май са по 42 лв.“, на 10.08.2024 г.: „Д. ме пита за 1000 лв., казах му, че нямам против, но да ти се обадя“.

От съдържанието на тази кореспонденция и от тази, водена между управителя на ответното дружество и съпругата на ищеца, става ясно, че последната е оформяла документацията, вкл. РКО и платежни ведомости, и заедно с ищеца се занимавали с плащанията на заплатите и отразяване на плащането срещу подпис на работника. Например, на 17.05.2024 г. „Д.

Стик“: „Добро утро. Разпечатах ведомостта, защото трябва да се подпишат тези, получили суми в брой. Ако имаш такава и за месец март ми я прати да я разпечатам.“; на 24.06.24 г. управителят на ответното дружество изпраща на „Д. Стик“ прикачен файл „Fish za_za… 24.05.pdf“ и текстово съобщение „Това е за Ю. да се разпишат, когато дава парите“ и на същия ден „Д. Стик“: „Когато ти е удобно ми се обади. Става въпрос за предписанията от проверката“; на 23.08.2024 г. „Д. стик“: „Искам да те помоля да се обадиш в Лясковец и да ти изпратят номера на банкова сметка на С., защото удостоверението от банката за нея не е в досието му. НеобхоД. ми е за едното предписание.“, като от разпечатката е видно, че в прикачен файл /снимка/ е изпратен документ, съдържащ банкова сметка на А. Л. Д.; на 28.08.2024 г.: „Изпратих документите за отчет на проверката. Върнаха ми входящ номер за приети документи по предписанието“. От управителя на ответното дружество на 03.11.2024 г.: „Д., За С. 500 лв. от горната каса съм взел. Напиши му ордер да го разпише. На Г. за днес и вчера 60 лв. да ги разпише“, на 19.12.2024 г.: „Д., ще ти правя файловете за освобождаването на Ю. и ведомостите, ако има нещо объркано чуйте се със С. за корекция.“ По делото са събрани и гласни доказателствени средства, по искане на работодателя – ответник.

Свид. С. Р., заявява, че работи в Инспекцията по труда. По конкретната проверка на „Мило село“ ЕООД не е била водещ инспектор, не е водещ инспектор на проверката и не й е известно какви документи са били представени от работодателя във връзка с проверката.

Сочи, че по принцип, когато се прави проверка от страна на инспекцията касаещи трудово правоотношение се изискват трудовите досиета на работниците, ведомостите за заплати и графиците. Според свидетелката, след като в призовката до управителя на „Мило село“ е вписано, че дружеството следва да представи ведомости за заплати и вътрешни правила, би 3 следвало работодателят да ги е представил, но не може да каже в случая. Сочи, че ако контролният орган установи, че не са изплатени трудови възнаграждения, дава предписание за изпащането им.

От свидетелките показания М. А. се установява, че е работил в Инспекция по труда гр. Шумен, като през м. август 2024 г. е извършил възложена проверка на „Мило село“ на обект в с. Мадара. Сочи, че при извършване на проверка, ако се установи неизплащане на заплати в срока уговорен в трудовия договор, задължително се дава предписание да бъде заплатено трудовото възнаграждение за конкретния работник. На въпроса, ако такова предписание не е било дадено, това означава ли, че констатациите от проверката са били, че са изплатени възнагражденията на работниците, свидетелят отговоря положително. Липсата на такава констатация означавало, че са констатирали, че всичко е платено. Уточнява, че не помни при конкретната проверка точно кои досиета са разглеждани и ведомостите за заплати за кои лица. След като на свидетеля бяха предявени на виждане призовката до управителя на ответното дружество и протокола от извършената проверка, свидетелят заяви, че в случая, ако са били констатирали неизплатени трудовия възнаграждения по ведомости за заплати, това със сигурност е щяло да бъде отразено в протокола. При откриване на нарушения на трудовото законодателство всичко се отразявало в протокола като нарушение.

Непредставянето на изискани от работодателя документи би съставлявало пречка на контролния орган, поради което и в случая, ако от работодателя не са били представени посочените в призовката документи, е следвало да се изискат повторно. Доколкото едно от предписанията е във връзка с изпратени заплати, според свидетеля са били представени ведомости, но не си спомня дали в случая са били изискани ведомостите за заплати за всички лица. Например за дружество с 250 човека няма как да изискат ведомостите за всички работници за две години на назад. Твърди, че щом в призовката не е конкретизирано за кои точно лица, то вероятно са били изискани ведомостите за заплати за всички.

Пояснява, че само ако е констатирано документално нарушение, се прави копие на документа, който се заверява с „вярно с оригинала“ от представител на дружеството, след което оригиналът се връща. Копия от документи, които не са били свързани с констатирано нарушение, не се оставяли по преписката, тъй като няма смисъл. Сочи, че е виждал Д. Б. И.