Решение № 90 от 12.05.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Павликени, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело № 20224140100462 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази

Предявен е от И. Й. Д., ЕГН ********** от с. С., Община П. Т., ул. *** срещу Л. В.

Л., ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. *** и Н. Г. Н., ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. *** иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителна спрямо ищцата на разпоредителната сделка, извършена между ответниците с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***, том. I, рег. № ***, н. дело № *** от 10.03.2020 г. на нотариус П. П., per. № 129 на Нотариалната камара с район на действие PC П., вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от 10.03.2020 г., акт № ***, том 2, дело № ***/2020 г., с който Л. е дарил на племенника си Н. Н. собствените си 1/2 идеални части от следните недвижими имоти, а именно Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НИВА с площ от 5702 кв. м., стар номер *** при граници: № ***, ***, № ***, № ***, Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НТП Нива, с площ от 12934 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с.П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НТП Нива, с площ от 8198 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ******.4, №***.***.3, № ***, № *** и Поземлен имот кад. № ***, в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория ***, НТП Нива, с площ от 6350 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***. В исковата молба се навеждат доводи че първия ответник - Л. В. Л. удостоверил получаването от ищцата на сумата от 9000 лева на 04.03.2020 г., като последната възприела, че този документ представлява по същество предварителен договор за покупката на ½ идеални части от процесните недвижими имоти - земеделски земи и което заблуждение се подсилвало от изготвеното в нейна полза нотариално заверено пълномощно от негова страна. Въпреки получената сума, макар и с разминаване на намеренията на двете страни, поетите ангажименти и предоставеното пълномощно първият ответник не оставил никаква правна възможност на ищцата да реализира сделка, тъй като оттеглил пълномощното на 09.03.2020 година, а на 10.03.2020 г. надарил с имотите втория ответник Н. Г. Н.. Тези действия и постъпки наложили ищцата да защити интересите си, като предяви иск с право основани чл.

135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на горния договор, но 1 легитимирайки се като кредитор на първия ответник в контекста на предварителен договор, който считала за сключен посредством двустранно подписания на 04.03.2020 г. писмен документ. По този иск било образувано гр. дело № *** по описа на Районен съд -П. за 2020 г., като по спорът бил все още висящ. Въпреки висящността обаче имало постановено Решение № ***от ***2021 г., по силата на което искът по чл. 135 от ЗЗД бил отхвърлен, но същевременно бил уважен иск за сумата от 9000 лв., като получена без правно основание сума. Именно с това осъждане обосновава и правния интерес от настоящото производство не произтичащ директно от обстоятелството, че същата е предоставила сумата 9000 лв. с която същия се е обогатил без правно основание. Твърди, че доколкото се касае от една страна за безвъзмездна сделка и такава между роднини - надареният бил племенник на дарителя, то знанието и намерението за увреда били обхванати от нормата на чл. 135 от ЗЗД, т.е. че същите са обхванати от основателно предположение. С така описаните доводи прехвърлянето на процесните имоти да било извършено с цел да го увреди търси обявяването за относително недействително спрямо него това прехвърляне.

Ответниците отговори сочат, спорят претенциите. Заявяват отвод за пресъдено нещо – спора по цитираното гр. дело № *** по описа на Районен съд -П. за 2020 г. Спорят първия ответник да е длъжник на ищцата, а втория да не знаел и предполагал увреда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № *** от ***.2021 г., постановено по гр. дело № ***по описа на Районен съд - П. за 2020 г. e съдебно признато качеството на кредитор на ищцата спрямо длъжника – с цитираното решение е уважен иск на същата против ответника Л. В. Л. в размер на 9000 лв., представляващи получената без правно основание сума. Решението е допълнено с Решение № *** от ***2021 г., с което е присъдена и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 11.05.2020 г. до окончателното изплащане.

Не е спорно по делото, че с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № ***, том. I, рег. № ***, н. дело № *** от 10.03.2020 г. на нотариус П. П., per. № 129 на Нотариалната камара с район на действие PC - П., вписан в Служба по вписванията - гр. П., с вх. per. № *** от 10.03.2020 г., акт № ***, том 2, дело № ***/2020 г. Л. Л. е дарил на Н. Н. собствената си 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно Поземлен имот кад. № *** находящ се в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НИВА с площ от 5702 кв. м., стар номер *** при граници: № ***, ***, № ***, № ***, Поземлен имот кад. № ***, находящ се в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НТП Нива, с площ от 12934 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, Поземлен имот кад. №***, находящ се в землището на с.П., м. ***, земеделска земя, категория ***, представляващ НТП Нива, с площ от 8198 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***.***.4, № ***.***.3, № ***, № ***и Поземлен имот кад. № ***, в землището на с. П., м. ***, земеделска земя, категория 6, НТП Нива, с площ от 6350 кв.м., стар номер ***, при граници: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.

Между страните не е налице спор и че Н. Н. е племенник на Л. Л..

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен от ищеца иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на сделката дарение обективирана в процесния нотариален акт за относително недействителна по отношение на него в качеството му на кредитор. По същността си предявяването на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД представлява упражняване на потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

В случаите, какъвто е настоящия, в които Павловият иск не е съединен обективно с иск за вземането предмет на депото, правоотношенията, от които произтича същото не са предмет на изследване и съдът формира изводи само дали вземането произтича от 2 твърдените факти.

Уважаването на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане на кредитораищец по отменителния иск спрямо ответника Л., действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора (разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество) и субективен елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което той договаря. В този смисъл разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Презумпцията за знание е установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засяга придобитите от тях права. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване и именно поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се предполага знание.

Презумпцията освобождава ищеца при наличие на твърдения, респективно доказателства за наличие на цитираната в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД родствена връзка да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в посока, че вместо ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да доказват незнанието си.

В настоящият случай ответниците оспорват качеството кредитор на ищеца, но същото е съдебно признато и хронологично възникнало преди сключване на увреждащата сделка – мотивите на цитираното съдебно решение във връзка с представената разписка /от 04.03.2020 г./

Предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е й наличието на увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В този смисъл съдът отчита извършените безвъзмездни разпоредителни действия на длъжника Л. в полза на ответника Н. с атакуваната сделка (дарението с цитирания нот. акт) като увреждаща интересите на кредитора.

С дарението, ответникът обективно е допринесъл за намаляване на имуществото си служещо за общо обезпечение на кредитора му, респективно до увреждане на интересите му като е поставил в опасност шансовете за удовлетворяване на признатото му вземане.

Извършвайки сделката след възникване на кредиторовото вземане ответникът Л., бидейки длъжник на ищеца, е знаел за увреждането, а доколкото сделката е безвъзмездна, знание за увреждането на лицето, с което той е договарял не се изисква по аргумент на противното от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Дарителят е знаел за увреждането, тъй като е подписал както приложената разписка, така и договорът за дарение на собствените си идеални части от процесните имоти. Съдът приема, че обстоятелството дали длъжникът разполага обективно с достатъчно друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът е правно ирелевантно, доколкото допускането длъжникът да избере с кои от неговите активи да се удовлетвори кредитора противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД, а именно, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Така Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 r., IV г. о., ГК и Решение № 93/28.07.2017 г., по т. д. 638/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о, с които се приема, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.

С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, съдът намира, че иска на ищцата против ответниците за обявяване за недействителен спрямо нея на процесния договор се явява основателен и следва да бъде уважен.

3

И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора, такива се следват на ищеца в размер на 610 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК те следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Водим от изложеното, Съдът