Решение № 29 от 21.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600328 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260048/18.05.2021 г., постановена по НОХД № 991/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимата М. Г. Я. е призната за невинна в това, в периода от 16.07.2009 г. до 03.12.2012 г. в гр. * и гр. *, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество „*“ ООД, с ЕИК *, да е представила неверни сведения пред Държавен фонд „*“, ОД „*“ гр. * и пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“, Отдел „*“ гр. * към ДФ „*“, вследствие на което да е получила 371 520.84 лева – средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – „*“, както следва:

- пред ДФ „*“, ОД „*“ гр. *, като кандидат по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода * г. - * г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“, в Заявление за подпомагане № * от * г. за „Изграждане на къща със самостоятелни стаи за гости – *“ в гр. *, УПИ-XII, в кв. 2 по плана на гр. *, ул. * № *, в Раздел „Декларация“, на стр. 9 в т. 7 да е декларирала, че има осигурени средства за извършване на инвестицията по проекта, която съгласно приложената таблица 1 за допустимите инвестиции била в размер на 546 962.58 лева, въпреки че към датата на декларирането - 16.07.2009 г., представляваното и управлявано от нея дружество не е имало осигурени такива средства и - пред Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“, Отдел „*“ гр.* към Държавен фонд „*“, по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода * г. - * г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в Заявка за плащане № * от * г., в Раздел „Г“ – Декларации, в т. 2, да е декларирала, че е завършила цялата инвестиция, без същата да е завършена за изпълнение целите на мярката, като в действителност направените разходи не били за завършване на инвестицията, а за изграждане на къща за нейни лични нужди, в нарушение на задължението да предостави такива, съгласно Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развиване на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода: * г. - * г., за да получи средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – „*“ и вследствие на това, на 03.12.2012 г. да е получила 371 520.84 лева – средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – „*“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАНА по обвинението за извършено престъпление по чл. 248А, ал. 5 вр. ал. 3, вр. ал. 2 НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Окръжна прокуратура - Пловдив с оплакване за нейната необоснованост и незаконосъобразност, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й. Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение съобразно становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразено в пледоариите пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа протеста и направеното с него искане.

Подсъдимата М. Г. Я. и нейният защитник – адв. Н.С. считат, че протестът е неоснователен, а атакуваната с него първоинстанционна присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено 2 следното:

Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество неоснователен.

Преди всичко настоящата инстанция счита, че следва да бъде разгледано направеното с протеста възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 4 НПК. То се аргументира с твърдението на прокурора за нарушена непрекъснатост на тайното съвещание, тъй като една от съдебните заседателки била излязла от сградата на съда преди протестираната присъда да бъде обявена пред страните.

Възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 НПК съдът постановява актовете си в тайно съвещание, а съгласно ал. 2 на същия текст – съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието. На л. 188 – л. 200 от НОХД № 991/2020 г. на ПОС е приложен съдебният протокол за последното проведено по делото открито съдебно заседание на 18.05.2021 г., който, съгласно чл. 131 НПК, е доказателствено средство, с което се удостоверяват извършените процесуални действия и реда, по който са извършени. В цитирания протокол е записано, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание, след което е обявил на страните постановената присъда. Законодателят не е разписал изрично задължение за състава на съда или някой от членовете му, след постановяване на присъдата и преди обявяването й на страните, да не напуска съдебната зала (кабинет, канцелария и др.), където е проведено тайното съвещание, а само задължението на съдиите и съдебните заседатели да пазят тайната на съвещанието. При тези данни и при положение, че самият прокурор не твърди, че на него и на останалите страни в настоящото производство им е било съобщено съдържанието на присъдата от въпросния съдебен заседател, преди нейното публично обявяване, настоящият състав счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, още повече такова, от което да бъде направен извод за неговата безпристрастност.

За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" е създадена от Европейската комисия, чрез Европейския 3 земеделски фонд за развитие на селските райони, за оказване на подкрепа на стартиращи или съществуващи микропредприятия от селски райони за развиване на дейности, различни от земеделските дейности. Финансовата помощ била насочена към разнообразяване на икономиката в селските райони. Целите на мярка 312 са насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Ориентацията на мярката "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" към насърчаване на предприемачеството и създаване на работни места към 2009 г. било постигнато чрез дефиниране на съответните критерии за допустимост на дейностите и критериите за класиране на проектите. Министерството на земеделието и храните било отговорната институция за създаването на нормативна база във връзка с гореизложеното.

В тази връзка била създадена Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода * г. - * г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обнародвана в ДВ брой № 76 от 29.08.2008 г., изменена и допълнена с ДВ брой № 37 от 18.05.2010 г., в сила от 18.05.2010 г.

Съгласно наредбата финансовата помощ на кандидатите по мярката била в размер на 70% от одобрените разходи, но не повече от левовата равностойност на 200 000 евро (чл. 6, ал. 1). Разликата между пълния размер на одобрените разходи и финансовата помощ следвало да бъде осигурена от съответния кандидат. Плащанията по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ следвало да се извършат от ДФ „*“, който осъществявал функциите на разплащателна агенция за сметка на държавния бюджет, след което усвоените средства се заявявали за възстановяване от Европейската комисия, чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и след приключване на процедурите по мярката и изтичане на програмния период, тези средства били възстановени. Имало предвидени възможности за авансови и/или междинни плащания при наличието на определени условия и предпоставки, както и на окончателни такива при пълно реализиране на проекта (чл. 10 - чл. 12). В изискванията към всеки кандидат било определено, че същите следва да представят бизнес план по образец за период не по-малък от 5 години, а за тези със строително-монтажни работи, за 10 години, в който следвало да бъде отразено как ще бъдат реализирани заложените в чл. 2 от наредбата цели (чл.16).

За кандидатстващите, извършващи строително-монтажни работи, било заложено изискване да представят документ за собственост върху имота, където ще се строи, работен проект и/или архитектурно заснемане и/или разрешение за строеж в съответствие със ЗУТ (чл.17). Кандидатите за 4 финансово подпомагане следвало да подадат лично или чрез нотариално упълномощен представител в Областната дирекция (ОД) на фонда по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане, по образец по наредбата, и да приложат указаните в него документи. Заявлението с документите следвало да се преглеждат от експерти в съответните дирекции на Държавен фонд „*“ (ДФЗ).

В случай, че кандидатът отговарял на условията, изпълнителният директор на Разплащателна агенция (РА) – ДФЗ гр. * се произнасял със заповед за одобрение, респ. за отхвърляне на заявлението за подпомагане.

Одобрените кандидати, след получаване на уведомлението за одобрение, следвало да подпишат договор за отпускане на финансовата помощ, който уреждал правата, задълженията и отговорностите на страните. Срокът за изпълнение на дейностите, обект на инвестиция по проект, не можело да надхвърля 24 месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ. Финансовата помощ се изплащала след окончателното завършване на проекта - на цялата инвестиция и извършена проверка за годността му за експлоатация.

За срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ, съответният бенефициент бил длъжен да използва придобитите, въз основа на одобрения проект, активи по предназначение и да не преустановява подпомогнатата дейност, поради други причини, освен изменящи се сезонни условия за производство.

Заявленията за подпомагане можело да бъдат подавани във всички 28 областни дирекции, които разполагали с отдели за „Приемане на схеми и мерки за подпомагане“. Заявките за плащанията можело да бъдат подавани в дирекциите в градовете *, *, *, *, *, *, *, *, *, * и *, където единствено имало отдели „*“ (* – *). Заявките за плащане по заявленията за подпомагане в Дирекцията в гр. * се обслужвали в Отдел * гр. *.

Подсъдимата М. Г. Я., понастоящем и към 2009 г., била общопрактикуващ лекар с амбулатория на територията на гр. *. Същата работела при непрекъснат режим на смени през работната седмица, като в периода 2008 г. до настоящия момент осъществявала практиката си в Медицински център „*“, находящ се в гр. *, ул. „*“ № *, където била съдружник в Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ „*“. Съгласно работния график д-р М.Я. извършвала следните дейности - амбулатория, детска консултация, женска консултация, профилактична консултация и извършвала домашни посещения, както следва: в понеделник за времето от 08:00 до 18:00 часа, във вторник - от 08:00 до 15:00 часа, в сряда - от 08:00 до 18:00 часа, четвъртък - от 08:00 до 18:00 часа, а в петък била на работа за времето от 08:00 до 13:30 часа или от 13:30 до 18:00 часа, в зависимост от факта дали била четна или нечетна дата.