Решение № 1 от 14.01.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велики Преслав, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200266 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „ДАНИВЕС-СТРОЙ“ООД, ЕИК 124570910, представлявано по закон от Й.Г.Й.-управител, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, обл.Добрич, ул.“Първомайска„№32 срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №********** връчен на 04.08.2025 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Навеждат се доводи за маловажност. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С оглед изложеното и от аргументите в жалбата моли Електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в писмено становище по същество, счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и обжалвания Електронен фиш да бъде потвърден изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 21.03.2022 г., в 11.52 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с устройство № 40592, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №DB82FEB59DE01796E053011F160AF0EE - движение на ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ ВЛЕКАЧ МАН 19.463 с регистрационен номер ТХ1864ХР, с технически допустима максимална на състава маса 40000, екологична категория ЕВРО 0, състав с ремарке, брой оси общо 5, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.

1

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № **********, с който на дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна по следните съображения:

Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, съответно на неговия ползвател, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на съответната имуществена санкция.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. В тази връзка, съдът не споделя довода, че ЕФ може да бъде издаден въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.

189, ал. 10, уреждащи момента на влизането в сила на ЕФ. Тази разпоредба не е посочена в процесния ЕФ и освен това, прилагането й би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 - ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на 2 административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си п о този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в от ЗДвП. Съответно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3– 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Видно от представеното становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“НТУ и приложената към същото таблица с данните за движение на посоченото ППС, процесния период не е получена то декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението, няма получени маршрутни карти, поради което не е възможно да е платена таксата, тъй като същата не е формирана сума, която да е дължима, поради липса на подадени тол декларации. Не може нарушителя да черпи права от собственото си неправомерно поведение, чрез неподаване на тол декларации и неустановяване на задължение-такса за заплащане.

Не е налице и несъответствие на издадения електронен фиш с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., поради неуведомяване на жалбоподателя от доставчика на електронната услуга за събиране на пътни такси за неплатена такава, разпоредбите на чл.10б, ал.7, 8 и 9 от ЗПътищата в сила от 13.02.2024 г. е отнасят единствено до доставчиците на ЕУЕПТ, като жалбоподателя нито твърди да е сключил договор с такъв, нито е представил доказателства за това.

Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок административно-наказващият орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. В закона са регламентирани различни давностни срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение: - кратка погасителна давност от три години, уредена с нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и "дълга"-абсолютната погасителна давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на дадено административно нарушение. От своя страна, разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 предвиждат, че давността се прекъсна с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свързване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В случая се установява по безспорпен начин, че процесното административно нарушение е извършено на 14.06.2022г. и е регистрирано по предвидения в закона ред от електронната система за събиране на пътни такси, като от тази 3 дата започва да тече погасителната давност т. е. да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирано отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Към датата на образуване на съдебното производството въз основа на подадена жалба от дружеството е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца. Поради което не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок, т.е не е изтекла абсолютната погасителна давност при която се погасява възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за конкретното административно нарушение.

Не на последно място следва да бъде съобразено противоречието на националното законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с приложимото европейско право вкл.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e8e07528-199a-455c-9844-70f3371c33c5