Решение № 193 от 16.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Монтана, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба на Д. Т. от .*, обл.*чрез адв.М. М. от АК Монтана длъжник по изпълнително дело № 409/2023година по описа на ЧСИ М.И. срещу Постановление обективилрано в призовка за доброволно изпълнение на ЧСИ М.И. с рег.№*на КЧСИ, с което са определени приети за събиране разноски инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение, включително и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Излагат се доводи, че адвокатския хонорар е прекомерно завишен и въз основа на него е определена и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, което е незаконосъобразно.Освен това не е налице валидно сключен договор за правна защита на взискателя, тъй като приложения такъв на л.26 от изпълнителното дело не е подписан от пълномощник и на практика не установява получен хонорар. Моли съда да отмени размера на разноските за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност да намали неговия 1 размер и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира сторени в настоящото производство разноски.

Взискателят по изпълнителното дело М. А. своевременно известен за постъпилата жалба, в срока за отговор на частната жалба не представя становище.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М.И. счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага становище, че размерът на претендирания адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото намаляване.Таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ е определена правилно и законосъобразно.Смята жалбата за неоснователна и моли съда да остави същата без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ М. И. по молба на М. А. от гр.*по издаден изпълнителен лист №63/07.02.2023година по гр.д.

№1036/2022година по описа на РС *срещу Д. Т. от с.*за заплащане на сумата от 380.00лева деловодни пред ВРС и 480.00лева разноски пред ВОС за адвокатска защита.С Разпореждане №476806.02.2023година е разпоредено издаването на изпълнителн лист в полза на взискателя.

С разпореждане от 01.03.2023година ЧСИ М.И. е разпоредила да се образува изпълнителното дело да се извършат исканите справки и наложат посочените в молбата обезпечителни мерки, като е признала разноски в изпълнителното производство 400лева адвокатско възнаграждение и такси и разноски по изпълнителното дело общо в размер на 304.70лева.

2

С поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е указал на длъжника, че дължи общо 1579,70лева от които 860лева присъдени разноски, 415лева разноски по изпълнителното дело и 304.70лева такси по тарифата за ЧСИ.

По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е дължи ли се адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в претендирания размер и правилно ли са определени дължимите за това производство такси по тарифата за ЗЧСИ.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, от НМАВ в настоящия случай е дължимо, доколкото е установено.

Взискателят е претендирал с молбата за образуване на изпълнителното производство заплатен адвокатски хонорар за образуването му и процесуално представителство, защита и съдейстние в размер на 400лева.Видно обаче от приложения на л.16 и л.17 от изпълнителното дело договор за процесуално представителство и защита сключен между взискателя и адв.Т. С. на 10.02.2023година. Към датата на постановяване на съдебното решение същия не е подписан и от адвоката, поради което не може да послужи за разписка за получено възнаграждение, което да се признае за разноски.

Предвид установената по-горе фактология по отношение претенцията за 3 направеното адвокатското възнаграждение, МОС намира същото за неоснователно и такова не следва да се присъжда, като в тази част се измени обжалваното постановна ЧСИ.

Гореизложеното води до извода, че направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено като определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 400лева следва да бъдат отменени.

По отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ МОС приема следното:Специфичното за изпълнителния процес е, че пропорционалната такса се дължи при успешно проведен изпълнителен процес от събраната чрез съответния изпълнителен способ сума, а не предварително при подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, както това е в исковия процес при подаване на исковата молба. Чрез този режим на пропорционалната такса законодателят цели да се стимулира съдебния изпълнител както към законосъобразно, така и към ефективно провеждане на изпълнителния процес. В същото време в чл. 79, ал. 1 ГПК категорично е постановил, че разноските са за сметка на длъжника, а в чл. 79, ал. 2 ГПК , че те се събират от длъжника . Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи директно от длъжника и вземането за нея трябва да бъде удовлетворено при разпределението, именно защото не се внася авансово от взискателя. Без всякакво съмнение тя е разноска по изпълнението и трябва да бъде удовлетворена с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД , защото се дължи за успешно проведения изпълнителен способ от събраната в резултат на него сума и то като процент от нея.

Видно от приложеното извлечение по сметката на ЧСИ М.И. на 03.05.2023година от длъжника е постъпила сумата от 972,65лева и е разпоредено от нея да се преведе 860лева на взискателя, с което е погасено задължението към него досежно установено по надлежен ред вземане.За останалата сума ЧСИ не се е произнесъл като е постановил, че ще вземе становище след произнасяне на МОС по частната жалба.

С разпореждането от 01.03.2023година ЧСИ е определил общо разноски в размер на 89лева за образуването на изпълнителното дело, извършванене на справки и налагане на исканите обезпечение.С оглед приетата за дължима и събрана вече сума от 860лева таксите по чл.26б.а от 4

ТТР към ЗЧСИ възлизат общо на 86лева и като прибавим събраната сума от 89лева дължимите разноски в изпълненителното производство са в размер на 175лева до който следва да се намалят определението от ЧСИ такива.

С оглед горното частната жалба е изцяло основателна.

По отношение за претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство, чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на защита.

Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата за основателна и като такава я уважава по изложените по-горе мотиви.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д. Т. от с.*, длъжник по изпълнително дело № 2023748040409 инкорпорираните в Призовка за доброволно изпълнение от 12.04.2023година а на ЧСИ М.И. с рег.№*на КЧСИ разноски за 5 събиране по изпълнителното производство и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Отменява включените разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 400лева.

НАМАЛЯВА определената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ на 76лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на жалбпоподателя за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6