Решение № 767 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000500310 по описа за 2021 година при участието на секретаря Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение №260187 по гр.д. 5607/2017 г.

Софийски градски съд, ГО, 6 състав:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от К. Р. Д. пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците С. И. П. и М.

Б. П., че К. Р. Д. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 28 ноември 2004 г.- 28 ноември 2014 г. на следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр.***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 76,62 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост, заедно с 5,29% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което съставлява парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на гр.***, местността „***“, при общи граници: изток-улица 46-та, запад - Софжилфонд, северул. „***“ и юг-обществена градина, който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с адрес на имота: гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. А, ет. 3, ап. 7, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, предназначение на самостоятелни обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62 кв.м., прилежащи части: 5,29% ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***., под обекта: ***., над обекта: ***.

ПРИЗНАВА по исковете с правно основание чл.108 от ЗС , предявени от С. И. П. и М.

Б. П. против К. Р. Д., че С. И. П. и М. Б. П. са собственици в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, 1 нот.дело № 15/25.01.2006 г. на нотариус Й. Л.-нотариус с рег. № 263 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС на следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр.***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 76,62 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост, заедно с 5,29% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което съставлява парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на гр.***, местността „***“, при общи граници: изток-улица 46-та, запад - Софжилфонд, северул. „***“ и юг-обществена градина, който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с адрес на имота: гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. А, ет. 3, ап. 7, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, предназначение на самостоятелни обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62 кв.м., прилежащи части: 5,29% ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***., под обекта: ***., над обекта: ***. и К. Р. Д. да предаде на С. И. П. и М. Б. П. владението на гореописания имот.

ОСЪЖДА К. Р. Д. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С. И. П. сумата от 2 782,59 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и два и 0,59 лв./, а на М. Б. П. сумата от 1826,30 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест и 0,30 лв./ разноски, направени от двамата ответници пред настоящата съдебна инстанция.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Р. Д. чрез адв. Р. К. и адв. В. Б.. В нея се развиват оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. Имотът бил придобит по давност от ищеца по първоначалния иск, а ищците по съединения иск са бездействали и не са прекъснали владението на К.Д. в продължение на 14 години – от купуването на имота с нотариален акт до предявяването на ревандикационния иск.

Неправилно били тълкувани свидетелските показания. Не били обсъдени липсата на отразяване на цялата воля на завещателя – дядо на ищеца в констативния нотариален акт от 2005 г. на нотариус М. И..

На въззивната жалба са постъпили отговори от С. И. П. и М. Б. П. чрез адв. А. И. и от Р. К. Ц. чрез адв. И.Б., в които се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Страните не са направили доказателствени искания и от въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявеният от К. Р. Д. иск срещу С. И. П. и М. Б. П. е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 28 ноември 2004 г.- 28 ноември 2014 г. на описания недвижим имот. Предявеният от С. И. П. и М. Б. П. иск срещу К. Р. Д. е с правно основание чл. 108 ЗС, че са собственици в режим на СИО, на основание договор за продажба от 25.01.2006 г. с продавач Р.К. Ц., придобил от своя страна имота по силата на саморъчно завещание от дядото на ответника. Р.К. Ц. е конституиран като трето лицепомагач на страната на ответниците по иска, предявен от К. Р. Д..

Спорно пред въззивната инстанция е дали К. Р. Д. е станал собственик на имота по давност чрез владение в посочения от него десетгодишен период, като от този факт зависи уважаването съответно отхвърлянето и на двата иска.

2

Няма развити въззивни оплаквания срещу приетите за установени факти от първата инстанция, а само срещу интерпретацията на събраните доказателства. Установява се, че Г.

П. Д. е дядо на К. Р. Д., който е починал на 17.11.2004 г. Негов единствен наследник по закон е синът му Р. Г. Д., който е баща на ищеца К. Р. Д.. С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 53, том ІІ, дело № 227/1972 г. и съдебно-спогодителен протокол от 27.12.1988 г., гр.д. № 2223/1988 г. на Ленински районен съд, 6 състав, Г. П. Д. се легитимира като собственик на основание договор за замяна на недвижим имот и делба на спорния недвижим имот. Със саморъчно завещание от 12.10.2004 г., обявено на 19.01.2005 г., вписано в имотния регистър при СВ, АВ акт 43, том І, 2005 г., Г. П. Д. е завещал на Р.К. Ц. описания по-горе апартамент № 7, а мазето към апартамента на внука си К. Р. Д.. Въз основа на горното завещание на 10.05.2005 г. Р.К. Ц. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 173, том І, рег. № 4040, дело № 147/2005 г. на нотариус М. И. с рег. № 260 на регистъра на НК. С договор за продажба от 25.01.2006 г., обективиран в нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, н.д.№ 15/2006 г. на нотариус Й. Л. с рег. № 263 в регистъра на НК, заветникът е продал на С. И. П. процесния апартамент. Към датата на продажбата купувачът се е намирал в граждански брак с М. Б. П..

С влязло в сила на 18.11.2014 г. решение от 14.11.2012 г., постановено по гр.д. № 12091/2006 г. на СРС, 69 състав са отхвърлени предявените от Р. Г. Д. против Р.К. Ц. и К. Р.

Д. искове, както следва: иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1, пр.1 и 3 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 12.10.2004 г. на Г. П. Д., тъй като при съставянето на завещанието не е написано и подписано от самия завещател Г. П.

Д., тъй като при съставянето му завещателят не е бил способен да завещава и иск с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане. В производството пред СРС, 69 състав, К. Р. Д. е бил конституиран като ответник на 03.04.2008 г.

С влязло в сила на 15.03.2019 г. решение от 02.05.2006 г., постановено по гр.д. № 7227/2005 г. по описа на СРС, 39 състав, е прието за установено, че Р.К. Ц. е собственик на процесния апартамент № 7, въз основа на завет, обективиран в саморъчно завещание на Г.

П. Д., починал на 17.11.2004 г., нотариално заверено на 12.10.2014 г. с рег. № 6192 от вписания под № 263 в регистъра на НК нотариус и на основание чл.108 от ЗС Р. Г. Д. е осъден да предаде на Р.К. Ц. имота.

Както във всички случаи на доказване на придобиване по давност на имот, и в процесния случай то трябва да е категорично и да обхваща следните елементи: обективен упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС). Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. (Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.).

3

От показанията на свидетелите, преценени заедно с писмените доказателства, не може да се направи извод за необезпокоявано и непрекъснато владение от страна на ищеца през твърдяния от него период по следните съображения.

Разпитаните от първата инстанция свидетели излагат следните показания от значение за спора. Нотариус Й. Л., удостоверил подписа върху саморъчното завещание от 12.10.2004 г., си спомня, че завещателят дошъл сам с написано саморъчно завещание и положил подписа си пред нотариуса. Носел и психиатрична експертиза, която потвърждавала дееспособността му. По никакъв начин не се виждало лицето да действа под принудадържал се спокойно, уверено, напълно съзнавал какъв документ подписва. Човекът бил съвсем разумен и си планирал нещата. Пожелал да остави завещанието на съхранение, но нотариус Л. не разполагал със съответния трезор, поради което насочил лицето към нотариалната кантора на нотариус М. И..

Свидетелите И. Л. А. и С. В. П. разказват, че ищецът К. живее в апартамента от раждането си и до момента. От повече от 15 години, той живее сам в апартамента, тъй като родителите му са се преместили да живеят при баба му. Според св. П. дядото на ищеца, макар и настанен в старчески дом, почти през ден се прибирал в апартамента и това било така до смъртта му през 2004 г.

Свидетелката Д. разказва, че в качеството си на вещо лице през месец март 2012 г. правила оглед на апартамент № 7 на трети етаж от 4-етажен блок на ул. „***“, кв. ***, като на огледа присъствали Р. и К. Д. Фактът, че Ц. Д. е била вещо лице за оценка на имота, се потвърждава от приложените с отговора на исковата молба протоколи по гр.д. 12091/2006 г. на СРС, 69 състав. Свидетелката установява, че по време на огледа К. споделил, че няма да правят ремонт на апартамента, защото не се знае изхода на делото и ако трябва да напуснат, няма да правят ремонт, както и че по всяка вероятност трябва да напуснат апартамента, защото очакват, че ще загубят делото.