Решение № 4952 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4952 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена И. Въззивно гражданско дело № 20231100511740 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 11950 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 35 651/2021 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав е отхвърлена изцяло предявената от „Петрито“ ЕООД, ЕИК 148102917 срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 претенция по чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 958,90 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег.№ ******** в резултат на осъществен на 26.04.2018 г., на 28.04.2018 г. и на 30.04.2018 г. застрахователен риск, дължимо по силата на сключен между страните застрахователен договор за имуществено застраховане по полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2022 г. до окончателното плащане.

Със същия съдебен акт ищецът „Петрито“ ЕООД е осъден да заплати на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 350,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Петрито“ ЕООД, като се поддържа, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че този акт е постановен и в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 ГПК, като не са обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Наведени са доводи и че исковата молба по чл.422 ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД, че по силата на чл.422, ал.1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – т.9 от ТР по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че в случая установителният иск е преминал в осъдителен, а не в нов иск и следва да се прилагат същите правила за висящ процес без прекъсване на давност.

Моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявеният от ищеца иск. Претендира присъждането на разноски по делото.

В подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от 1 насрещната страна по нея – ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, оспорва същата като поддържа, че жалбата е неоснователна. Релевира съображения, че изложените в нея аргументи за порочност на решението са голословни и че не се подкрепят с конкретни факти и обстоятелства, както и че изводите на СРС са правилни и законосъобразни. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди атакуваното решение.

Претендира присъждането на направените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.

Ищецът „Петрито“ ЕООД, гр.Варна е заявил претенция за заплащане на сума в общ размер от 958,90 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди от настъпили на 26.04.2018 г., на 28.04.2018 г. и на 30.04.2018 г. застрахователни събития – увреден преден капак, предна броня, преден ляв калник, леви врати, заден ляв калник, ляво странично огледало, преден десен калник, десен страничен мигач, предна дясна врата и дясно огледало, със собствения му лек автомобил /л.а./ „Рено Канго“ с ДК № ********, застрахован при ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по застраховка „Каско“ по полица № 0020090201700603 със срок на покритие от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Първоначално първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.405, ал.1 КЗ за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното от длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД вземане, за което по реда на чл.410 ГПК на 18.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 12472/2021 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав за сумата 958,90 лева – незаплатена част от застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 02.03.2021 г. до изплащане на вземането, по щети: № 0020-09-0664/2018 г., № 0020-090-0665/2018 г. и № 0020-090-0666/2018 г. по полица № 0020090201700604 със срок на действие от 10.05.2017 г. до 09.05.2018 г. за причинени увреди на лек автомобил марка/модел „Рено Канго“ с ДК № ********.

На 13.09.2021 г. по делото е постъпила молба от „Пертито“ ЕООД, действащ чрез пълномощника му адв.П., с която е заявено, че поради техническа грешка в исковата молба е изписан грешен регистрационен номер на застрахования лек автомобил и че същият е л.а.

„Рено“, модел „Канго“ с ДК № ********.

С определение от 09.09.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9242/2022 г. по описа на СГС, е отменено определение № 9113/11.04.2022 г. на СРС, с което производството по гр.д.

№ 35 651/2021 г. на СРС е прекратено поради липсата на идентичност на заявеното вземане с иска по чл.422 ГПК и издадената заповед за изпълнение и делото е върнато на първоинстанционния съд, поради това, че е следвало да даде указания на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба преди постановяване на обжалвания акт.

В изпълнение на дадените указания с разпореждания от 11.10.2022 г. и 17.11.2022 г. на „Пертито“ ЕООД е предоставена възможност да отстрани нередовностите на исковата му молба. Във връзка със същите в СРС от ищцовото дружество са постъпили молби на 04.11.2022 г. /подадена по пощата на 02.11.2022 г./ и на 12.12.2022 г. за нейното уточнение.

От депозираните молби е видно, че с тях ищецът заявява тъждествена по размер претенция относно трите застрахователни събития, но претендира застрахователно обезщетение за тях по сключен с ответника договор за имуществено застраховане относно настъпили увреди на 2 л.а.„Рено Канго“ с ДК № ******** по полица № 0020090201700603, със срок на валидност от 07.05.2017 г. до 06.05.2018 г., като е заявено искане за осъждане на ответника за заплащане на претендираното вземане, а не за установяването му. Тъй като искането по подадените молби, касае различно основание – по друг договор: като номер, предмет, период на покритие и застрахована вещ, както и друг петитум от посочените в заявлението, заповедта за изпълнение и първоначалната искова молба, това изявление по своята същност представлява предявяване на нов, осъдителен иск, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Същият се счита за предявен от момента на подаване на исковата молба относно тази претенция, в случая на 02.11.2022 г. по пощата.

Безспорно е в производството, че към момента на настъпване на процесните събития с л.а.„Рено Канго“ с ДК № ******** на 26.04.2018 г., на 28.04.2018 г. и на 30.04.2018 г. между страните по спора е налице валиден застрахователен договор по риск „Каско” по застрахователна полица № 0020090201700603 от 28.04.2017 г., със срок на покритие от 00,00 ч. на 07.05.2017 г. до 24,00 ч. на 06.05.2018 г. относно това превозно средство, сключена при Общите условия на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по застраховка „Каско“ на моторни превозни средства, получени и приети от застрахования, представляващи неразделна част от договора. От представената полица се констатира и че определената застрахователна сума по нея е в размер на 5 555,00 лева и че договорените начини на обезщетяване са по експертна оценка и доверен сервиз. В раздел „Други специални условия“ е посочено, че полицата е подписана при условията на кампания „Пролет“, но по отношение на същата в производството не са ангажирани никакви доказателства.

Не е спорно в производството, че л.а.„Рено Канго“ с ДК № ******** е собственост на „Пертито“ ЕООД /което се потвърждава и от представеното свидетелство за регистрация на МПС/, както и че дължимата се застрахователна премия по застрахователния договор е заплатена.

Предвид клаузата на чл.4, 1.1 от Глава Втора „Застрахователно покритие“ на визираните общи условия по клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от рисковете по клауза „Частично Каско“, „Кражба на цялото МПС“, „Грабеж на цялото МПС“ и „Умишлен палеж или взрив“.

В т.1.2 от клауза „Частично Каско“ е предвидено, че покрит риск по нея са вреди от пътнотранспортно произшествие – щети от застрахователни събитие, вследствие на ПТП, т.е. внезапно сблъскване на МПС с МПС или с други подвижни или неподвижни обекти, в т.ч. и животни по време на движение на управлявано моторно превозно средство по обществената пътна мрежа, свличане и/или потъване на МПС вследствие на гореописаните събития, вкл. и увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго превозно средство.

Съгласно Общите условия – застрахователното обезщетение се определя след оглед на автомобила и опис на щетите, като отстраняването им се извършва по избран от застрахователя начин /чл.19, ал.1 и ал.3/ – чрез поемане на разходите за ремонт в доверен сервиз или престиране на обезщетение на застрахования.

В клаузата на чл.20 от Общите условия е установено и че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при невъзможност на застрахования да представи някои от документите съгласно чл.18, ал.2, т.6, включително при щети, настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието. В тези случаи застрахованият приема до две отделни застрахователни събития през срока на застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на застрахования, като последният има право да получи обезщетение за претърпените вреди. Възражения във връзка с чл.20, изр.2 не е заявено в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Безспорно е в производството, което се констатира и от представените по него три броя уведомления за щети на МПС от 02.05.2018 г., че процесната щета № 0020-0900664/2018 г. за настъпило на 26.04.2018 г. събитие, е за увреждания при извършване на маневра в гр.Варна на ул.“Професор Казаски“, при което на застрахованото превозно средство са причинени щети – по преден капак, предна броня и преден ляв капак.

Останалите две щети: № 0020-090-0665/2018 г. и № 0020-090-0666/2018 г., образувани за настъпили съответно на 28.04.2018 г. и на 30.04.2018 г. събития, са за увреждания в паркирано състояние. Съгласно уведомление по щета № 0020-090-0665/2018 г., вторият инцидент е осъществен в гр.Варна на ул.“Филарет“ в паркирано състояние, установено от водача при потегляне, при който на л.а.„Рено Канго“ с ДК № ******** са причинени щети по леви врати, заден ляв калник, ляво странично огледало. В уведомлението по щета № 3