Решение № 162 от 30.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500560 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищеца „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Маргарита Събева- САК, против решение № 260235 от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2333/2020 г. по описа на РС- Бургас , с коeто първоинстанционният съд го е осъдил да заплати на ищеца П. СТ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „И.“, бл. ***, ет. *, ап. ** по предявени искове по чл. 405, ал. 1 и чл.

409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер 8891.57лв. - главница, представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по силата на застрахователен договор - застраховка „Земеделски култури”, по полица №***R00013/10.05.2019г., с покрити при застрахователя рискове: „градушка, буря и проливен дъжд“- разлика до действителен размер на загубите от нереализирана реколта от сливови дръвчета, засадени в земеделски парцел №*** и земеделски парцел № №***, заемащи общо 61.9 дка фактическа засадена площ, които насаждения са били увредени на 21.05.2019г. застрахователно събитие - „градушка“, по щета № №***R00013, ведно със законната лихва върху главницата от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение като се твърди, че същото е недопустимо като постановено извън обема на търсената защита с искане за обезсилването му. Навеждат се и подробни доводи за неправилност, с твърдения, че съдържа неправилни фактически и правни изводи, като се иска отмяната му, респ. намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Твърди се, че ищецът не е провел надлежно доказване за обема на твърдените от него вреди, като се сочи, че следва да се 1 отчита разликата между добита и реализирана продукция, а тъй като ищецът е доказал само реализираната продукция през 2019г., следва извода за липса на доказвана действителна загуба. На следващо място въззивникът счита за погрешни изводите на съда, че извършения от застрахователя оглед е компроментиран, по съображения, че тези изводи почиват само на показанията на работник на ищеца и, че ищецът сам е подписал съставения протокол без възражения, в т.ч. и поради обстоятелството, че същият не е спазил тридневния срок, предвиден в общите условия да уведоми застрахователя за застрахователното събитие.

Наред с това счита, че по делото не се доказа твърдения от ищеца по-голям процент на увреждане от констатирания от огледа на застрахователя. Излагат се доводи и за недопустимост на обжалваното решение, по съображения за произнасяне свръхпетитум с оглед приетия от БРС процент на нереализирана продукция от 26 дка, вместо заявените от ищеца 20.16 дка. С оглед признанията на ищеца, че е реализирал продукция от 41.74 дка в размер на 25 870 кг. по представените три фактури, и дори и да бъде възприето експертното заключение, че средния добив за 2019г. на процесната сливова градина е бил 418 кг./дка, въззивникът възразява, че районният съд неправилно е изчислил остатъка на щетата, която в този случай би била на по-ниска от претендираната стойност. Оспорва се и началния момент на претенцията на законна лихва върху главницата, като се сочи, че такава е дължима от покъсен момент. Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия П. СТ. Д., чрез адвокатския си пълномощник по делото е депозирал писмен отговор, в който счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован и моли за потвърждаването му, за което излага подробни съображения. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане в полза на адвокатския си пълномощник заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗА. В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор по въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По делото не се спори, че на 10.05.2019г. между страните е сключен договор за застраховка „Земеделски култури“, обективиран в полица № ***R00013 от 10.05.2019г., по силата на който ответния застраховател е приел да застрахова обработваните от ищеца трайни насаждения в плододаваща възраст, отглеждани на открито в местността „К.м.“, находяща в землището на с. Винарско, общ. Камено, обл. Бургаска, от които черешови дръвчета, заемащи площ 41.6 дка и сливови дръвчета, засадени в два съседни земеделски имота с номера *** и ***, с обща площ от 61.9 дка.

Срокът на действие на застрахователното покритие е от 11.05.2019г. до пълното прибиране 2 на реколтата на база очакван добив, с покрит рискове „клауза 01 - градушка, буря и проливен дъжд“. Уговорено е застрахователната сума следва да бъде определена на базата на „очакван добив“, като по отношение на сливовите дръвчета същата е фиксирана в размер на 500 лв./дка или за 61.9 дка същата възлиза в общ размер от 30 950 лв. Oт представените по делото писмени доказателства – писма от НИМХ, филиал Варна, ХМО- Бургас от 03.06.2019г. и от 28.09.2020г., съответно издадени по искане на ищеца и на ответното дружество се установява, че на 21.05.2019г. от 15.10ч. до 15.20 ч. /в периода на действие на застраховката/ в района на с. Винарско е валял краткотраен дъжд, придружен от умерена гръмотевична буря и слаба градушка. Това обстоятелство е потвърдено и от ангажираните в тази връзка свидетелски показания, които сочат, че градушката е засегнала обработваните от ищеца терени със сливови дръвчета. Не се спори също, че настъпилото природно събитие градушка е покрит по застраховката риск, и, че застрахователят е признал по заявената от ищеца щета за наранени и опадали вследствие нея плодове обезщетение в размер на 1188.43 лв. Същото е определено въз основа съставен протокол за оглед от 31.05.2019г., който ищеца оспорва и извършена съгласно него експертна оценка, с която е призната щета за увредена площ от общо 42 дка, от които 31 дка в имот ***- при степен на увреждане от застрахователни причини в размер на 6%, и 11 дка в имот ***- при степен на увреждане от застрахователни причини в размер на 8% при застрахователна сума от 500 лв./дка, възлизаща в размер на 930 лв. за първия имот и в размер на 440 лв. на втория имот или общо обезщетение в размер на 1370 лв., от която сума не се спори, че застрахователя е платил 1188.43 лв.

Ищецът сочи, че поради частичното увреждане на процесните сливови насаждения е успял да реализира реколта само от 41.74 дка от общата площ от 61.9 дка, т.е. не е могъл да получи очаквания добив от останалата площ 20.16 дка. Твърди, че от засегнатата площ е успял да реализира добив само от 20870кг. сливи при очакван среден добив на декар от 500 кг. По тези съображения счита, че вредите му обхващат нереализираната от него продукция от общо 20.16 дка сливови насаждения, възлизащи на обща стойност 10 080лв /при уговорено застрахователно обезщетение от 500 лв./дка/. и затова претендира осъждане на ответното дружество да му заплати остатъка на дължимото обезщетение в размер на 8891.57 лв., след приспадане на вече получената застрахователна сума от 1188.43 лв.

Представени са три фактури за продадено от ищеца през м. септември 2019г. общо количество сини сливи от 25 870 кг., от което 16530 кг. при цена 0.38 лв./кг., 4340 при цена 0.40 лв./кг. и 5000 кг. - второ качество при цена 0.20лв./кг. За доказване на вредите ищецът се е позовал на частна експертиза, извършена на 22.05.2019г. от нает от него експерт. Този частен документ съдът не може да зачете по делото като експертно заключение, тъй като същото представлява писмено свидетелско показание, което не е годно доказателствено средство, предвидено в ГПК. Затова съдът счита, че представената частна експертиза, извършена не по установения от процесуалния закон ред е следвало да бъде изключена от доказателствата по делото, а за установяване на съдържащите се в нея обстоятелства е следвало да се ангажират гласните свидетелски показания на съставилото частния документ 3 лице. В случая обаче свидетелски показания, поискани от ищеца за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в частната експертиза неправилно са отказани от районния съд, по съображения, че за него е налице представено писмено доказателство – въпросната частна експертиза от 22.05.2021г. Това допуснато процесуално нарушение обаче не може да бъде поправено служебно пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради липсата на оплакване в този смисъл и направено искане за разпит на недопуснатия от районния съд свидетел.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че реалния добив от процесните насаждения за 2019г. е 418 кг./дка, т.е. с 312 кг./дка по-малко от средния за страната добив от 730кг./дка и с по-малко от 380 кг. от средния за този район добив от 798 кг./дка. Вещото лице е посочило, че наранените от градушка плодове, ако не окапят, а останат на дървото дори и да продължат да наедряват и да узряват са с ниско качество и не могат да се реализират за директна консумация. В съдебно заседание пояснява, че щети върху трайни насаждения се определят чрез преброяване на останалите на дървото здрави плодове, в т.ч. и тези с процент нараняване, както и на падналите на земята. Досежно спазване на процедурата от ОУ на застрахователя за оглед на щетите при настъпване на застрахователното събитие, както и за размера на щетите по делото са разпитани свидетели – св. К.- работник при ищеца и св. Г.- наета от застрахователя за извършване на оглед на щетите. Показанията им за времетраенето на огледа са противоречиви, като първия свидетел заявява, че същият е траел 10 мин., а втората свидетелка сочи, че е обходила градината на ищеца за около час, като наред с това заявява, че не е възможно след падналата градушка от ударените плодове ищецът да може да реализира продукция второ качество.

Районният съд е приел, че при извършения оглед от застрахователя не са спазени изискванията на раздел XIV от общите условия, тъй като същият не бил извършен в присъствието на ищеца или негов представител и не съответствал на предвиденото в раздел XIV, т. 4 за съдържание на един окончателен доклад. С оглед данните в експертизата е счел, че от настъпилото застрахователно събитие, явяващо се покрит риск ищецът е претърпял вреди, като е добил продукция 19 313 кг. по-малко /или по-малко с 26 дка/, отнесено към средния очакван добив за декар от 730 кг./дка. На базата на тези изчисления е уважил изцяло предявените искове като е присъдил изцяло претендираната сума от 8891.57 лв.- явяваща се дължимата разликата след извършеното плащане от 1188.43лв. на декар, ведно със законната лихва от 31.06.2019г. до окончателното й изплащане,

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания я намира за частично основателна, по следните съображения: