Решение № 209 от 05.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Монтана, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500199 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 22 от 28.02.2023 г. по гр. дело № 463/2021 г. Районен съдБерковица на основание чл.19, ал. 3 от ЗЗД е обявил за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на 2/3 ид. ч. от 17 недвижими имота, сключен на 23.01.2019 г. между обещателката М.П., заместена от наследниците си Д. П. и Р. П., и купувача К. Ф..

Решението е обжалвано от Д. П. и Р. П. с твърдения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че не е налице валидно сключен договор, тъй като към момента на сключването му М.П. не е могла да разбира и ръководи постъпките си вследствие на моментно тежко здравословно състояние, съпътствано от силни и продължителни болки.

Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Ф., тъй като същите са непоследователни и противоречиви в частта относно състоянието на болната в момента на подписване на договора, както и в частта досежно предаването на парите. Оспорва се и верността на съдържанието на договора с твърдения, че лист 1 и 2 от него са подменени 1 предвид липсата на подписи върху тях. В тази връзка се твърди, че не е доказано сключването на договора. Сочи се също, че ищецът не е платил продажната цена по договора, което прави задължението на ответника неизискуемо. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Ф., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за валидност на предварителния договор, както и липсата на категорични данни за подмяна на страниците в него. Сочи се, че фактът на плащане на сумата е доказан несъмнено, тъй като в договора е записано, че сумата е платена. Предвид това се прави искане съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и да се присъдят стоР.те във въззивното производство разноски.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и наследодателката на ответниците е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на 17 подробно описани недвижими имота, находящи се в село *. Съдът достигнал до този извод, позовавайки се на съдебно-графологичната експертиза, която установила, че подписите на купувача и продавача са положени от лицата, посочени за техни автори. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза и част от свидетелските показания съдът приел, че при подписването на договора здравословното състояние на продавачката по договора - М.П., не се е отразило върху способността й да формира валидна воля и да разбира смисъла на подписвания договор. Съдът е отхвърлил възражението на ответниците за подмяна на лист 1 и 2 от предварителния договор с аргумент, че липсват категорични доказателства, които да подкрепят тезата им, а освен това няма законово изискване за полагане на подписи на всяка страница от договора. Предвид изявлението в договора, че цената е платена изцяло, съдът 2 приел този факт за доказан и уважил иска, приемайки че ищецът е изправна страна по договора, а срокът за сключването на окончателен договор е изтекъл без такъв да е сключен.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

М.П. живеела сама в село -*. През 2017 г. свидетелката А.Ф. започнала да се грижи за нея, тъй като била болна, а децата й рядко я посещавали. Всеки ден св. Ф. купувала и носела лекарства и храна на М.. С пълномощно взимала и пенсията й от банката поради наложен запор. От пенсията си М.П. си оставяла по 100 лева, а останалите ги пращала на сина си Д. П., за да му помогне при изплащането на заем. Освен това П.а получавала писма от „*“ и „*“ за неизплатени сметки на стойност около 6000-7000 лева.

През септември месец 2018 г. П. говорила с К. Ф. (баща на св. Ф.), като му споделила за финансовите си задължения и го помолила да й помогне да продаде имотите си с цел да се издължи, тъй като се опасявала, че могат да й вземат апартамента в гр. *, в който преди живяла. В тази връзка, свидетелката Ф.а предложила на баща си да купи тези имоти. К. Ф. се съгласил и се договорил с П. да купи имотите за сумата от 7000 лева, която следвало да изплати на два пъти, тъй като към този момент имал само част от уговорената сумата. Ф. взел на заем от своя брат – св. Г.Г. 4000 лв., за да плати цената на имотите. Ф. предал първата вноска на П. в началото на септември 2018 г., а втората към края на същия месец.

На 02.01.2019 г. П. била откарана в болницата в гр. *. Свидетелката Ф. се свързала с Д. П. и Р. П. и ги уведомила за случилото се. Свидетелката Ф. ежедневно посещавала П. по време на престоя й в болницата в гр. *. В този период П. заявила на Ф., че иска да спази уговорката с баща й - К. Ф., тъй като получила парите от него.

На 23.01.2019 г. К. Ф. отишъл в болницата и там сключил с М.П. предварителен договор за покупко-продажба, с който П. се задължила да му продаде 2/3 идеални части от 17 бр. подробно описани недвижими имоти (л. 4 – л. 6 от делото при БРС), за сумата от 7000 лв., която сума е платена изцяло в брой от купувача и получена от продавача преди подписването на договора.

В договора е определен срок за сключване на окончателния договор до 19.08.2019 г.

3

На 08.02.2019 г. М.П. е преместена в „П МБАЛ- гр. *“, а на 13.07.2019 г. е починала.

Приетата фактическа обстановка се установява основно от показанията на св. А.Ф., които съдът кредитира като преки, логични и последователни.

Същите кореспондират напълно с дадените от св. Г.Г. показания.

От приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която съдът приема като обективна и компетентно изготвена, се установява, че към датата на подписване на процесния предварителен договор М.П. е била в увредено общо състояние, което е предизвикано от възпалително усложнение на варикозни рани (флегмонозни рани) на двете подбедрици, като от тези увреждания несъмнено П. е изпитвала болки и страдания. В представената медицинска документация няма данни за заболявания на централната нервна система, както и данни за провеждано лечение и прием на медикаменти, влияещи на функцията на централната нервна система, които да променят съзнанието й и да я правят негодна да се ориентира в околната среда, да разбира и извършва съзнателни действия, включително и да подписва документи. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че раковото заболяване на П. е открито след лечението в болнично заведение в *, а по време на подписване на процесния предварителен договор П. е била с увредено състояние, което е предизвикано от съществуващи кожни проблеми.

Освен това в представените епикризи, които са направени по време на лечението в болницата, е отбелязано, че П. е била контактна и е разбирала случващото се. Усложненията, които са настъпили в състоянието на П., са се случили след престоя в болницата в гр. *.

По делото са приети две съдебно-почеркови експертизи. Първата е изготвена от вещото лице Л. С., като от нея се установява, че подписът, положен срещу „КУПУВАЧ“ в процесния предварителен договор е изпълнен от К. Ф., а подписът положен срещу „ПРОДАВАЧ“ вероятно е изпълнен от М. П.. Експертизата установява още, че не се установяват категорични данни за подмяна на страници в процесния договор. В изследователската част на експертизата, по отношение на подписа положен срещу „ПРОДАВАЧ“, вещото лице посочва, че почеркът от обекта съвпада по общи признаци с този на П., но откриването на устойчиви частни признаци е в недостатъчно количество, като е възможно експертизата да постигне категоричност при 4 комплексно изследване на подписа ведно с ръкописа. С оглед тази констатация по делото е поискана и приета повторна експертиза, за да се изследват почеркът и ръкописните текстове. Повторната експертиза е установява, че ръкописният текст и подписът, положен срещу „ПРОДАВАЧ“, са изпълнени от М.П.. Настоящата инстанция кредитира двете експертизи, като обосновани и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

За да се уважи предявеният иск по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден предварителен договор, че е изпълнил поетото от негова страна задължение по договора, както и настъпилият падеж.

Във въззивната жалба са въведени твърдения, че не е налице валидно сключен договор, защото П. не е могла да разбира и ръководи постъпките си поради тежкото й здравословно състояние, наличието на раково заболяване, придружено от силни болки и страдания, както и прием на силни болкоуспокояващи вещества. Настоящата инстанция намира въведените твърдения за неоснователни.

Съдебно-медицинската експертиза по категоричен начин установява, че увреденото общо състояние на П. е предизвикано от възпалително усложнение на варикозни рани на двете подбедрици. Не е спорен фактът, че последната е изпитвала болки и страдания, но те сами по себе си не са били толкова интензивни, че да доведат до замъгляване на съзнанието и невъзможност П. да разбира и ръководи постъпките си. От представената медицински епикризи се установява, че по време на престоя си в болницата тя е била контактна, съответно е разбирала случващото се. Не са представени доказателства, които да сочат обратното. Напротив, показанията на св. Ф. кореспондират напълно със съдебно-медицинската експертиза, от която съдът прави изводи, че П. е могла да разбира значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си. СМЕ посочва, че няма данни П. да е имала заболявания на централната нервна система, нито пък има данни да е приемала медикаменти, влияещи на функцията на централната нервна система, които да променят съзнанието й.

В тази връзка следва да се отбележи, че св. В.Р. не е възприела пряко състоянието на П., а само преразказва споделеното от въззивницата Р. П.. В 5 своите показания тя заявява, че П. й казала, че „майка й е неадекватна и на моменти все едно разговаря с друг човек“. Видно е, че тези показания са изолирани и опровергани от останалата доказателствена съвкупност, на която съдът дава вяра.

Наличието на раково заболяване само по себе си без да има други данни, водещи до извод, че П. не е могла да разбира извършеното от нея и да ръководи постъпките си, не е основание съдът да приеме, че твърденията на въззивниците са доказани. Още повече, по делото се установи, че усложненията в състоянието на П. са настъпили след престоя в болницата в гр. *.

С оглед пълнота следва да се отбележи, че тези твърдения сочат унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожност (Тълкувателно решение № 5 от 2020 г. по т.д. № 5/2020 г. на ВКС). В тежест на страната, която сочи тези твърдения, е да ги докаже, а както се спомена вече, същите останаха недоказани.

На следващо място МОС намира за неоснователни доводите във въззивната жалба за подмяната на лист 1 и 2 от предварителния договор. В тази връзка от съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице Л.

С., се установява, че няма категорични данни за подмяна на страници в процесния договор. В изследователската част на експертизата се изяснява, че по-ниската наситеност на печатния текст от 3-ти лист на договора се дължи на по-малкото количество нанесени тонерни частици, като е пояснено, че това може да се дължи на намаляване на тонера в касетата, превключване на друг режим при набиране на текста и др. Освен това, следва да се отбележи, че в лист 1 и 2 на договора са описани страните, предмета на договора, продажната цена, както и останалите права и задължения на страните. В тази връзка съдът намира за важно да уточни, че кредитираните свидетелски показания кореспондират напълно със съдържанието на процесния договор.