Решение № 2341 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2341 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110204832 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. Д. срещу НП №

*********************/26.01.2024г., с което на жалбоподателя В. И. Д. е наложена административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП. С жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН и последвалото го НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Хаджиев. Той поддържа жалбата и доводите в нея.

Иска от съда да приеме, че доказателствата не установяват използване на мобилно устройство. Счита, че случаят е маловажен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.01.2024г. жалбоподателят В. Д. около 09:51ч. в района на АМ Тракия км 3 посока гр. София с посока на движение от село Лозен към гр.

1

София управлявал товарен автомобил „М. С. ****************“, с рег.№ ******************. Водачът бил спрян от полицейски екип, тъй като държал мобилен телефон в ръце. Свидетелят М. Начев установил самоличността на водача. Тъй като свидетелят възприел водача на превозното средство да управлява същото, използвайки мобилен телефон, без наличието на устройство позволяващо му използването без ръце, съставил АУАН. В акта били отразена установените от свидетеля обстоятелства и нарушението квалифицирано като такова по чл.104а от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя.

В последствие на В. Д. при идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено е съставено наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показания на свидетеля М. Н., разпечатка за регистрирани нарушения на ЗДвП, АУАН, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Показанията на свидетеля са подробни и хронологични. Свидетелят М. Начев е ясен и категоричен да е възприел фактите, касаещи управлението и наличието на мобилен телефон използван от водача, по време на управлението на МПС.

Съдът кредитира и писмените доказателства.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление, е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в подлежащата на обсъждане част, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи / видно то наличната по делото заповед/.

2

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

На следващо място отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Ясно и точно са описани фактическите параметри на тъврдяното нарушение, така щото да не е допуснато накърняване правото на защита на сочения нарушител.

Съставеният акт и издаденото наказателно постановление вменяват на В. Д. извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Съгласно чл.104а от ЗДвП на водачът на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефон без участието на ръце. За така извършено нарушение съобразно разпроедбата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП се предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Законодателят е вменил в отговорност на субекта на административното нарушение виновното низпълнение на описаната забрана. Тази забрана по слвоя характер предполага въздържане от извършване на активно движение от страна на водача на МПС, съсредоточена в използването на мобилен телефон по време на управление на превозното средство. Нарушението е извършено, като на формално основание и просто осъществяване на активното действие използването на телефон, водачът фактически наруши забраната.

Изключението, което е въведено в правната норма и обуславя липса на предпоставки за ангажиране на административно - наказателна отговорност е конкретно въведено и касае наличие на специално устройство, позволяващо използванаето на телефона без участието на ръце. Следователно релевантната разпоредба на закона, олицетворяваща особен вид закрила на правно отношение – ригламентираното движение по пътищата, посочва лимитативно изключението като пряко го описва. Всяко друго отклонение от съдържанието на задължението по чл.104а ЗДвП, не способства да се приеме, че не е годно да осъществи изпълнителното деяние на нарушението.

Така несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателя да е управлявал процесното МПС на посочената дата и място в АУАН, с конкретна посока на движение, като е използвал мобилен телефон, без наличие на специално устройство освобождаващо ръцете му.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при наличие на представи относно характера на извършваната проява и резултата до който ще доведе същата, в причинно следствена връзка са извършеното. При тези субективни представи, съставляващи социалния елемент на вината, 3 жалбоподателят е формирал и положителното си отношение към извършването на деянието. Съзнавал е, че управлението на МПС и държането на мобилен телефон с ръце е несъвместимо и следователно забранено, но въпреки тези представи е целял както продължаване управлението на МПС-то, така и използването на мобилния телефон, при което е осъществил и нарушението.

Тъй като, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението е нужно да се докаже по несъмнен начин както осъщестяването на всеки един от обективните и субективни признаци на въведеното административно нарушение, така и авторството на същото, и в процесната хипотеза това се установи, съдът счита, че ангажирането на административно наказателната отговорност на

В. Д. предполага и определянето на съответното администартивно наказание.

При индивидуализирането на административно наказателната отговорност следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното нарушение, съответно личността на субекта на нарушението. Санкцията предвидена в чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП за така извършеното нарушение предвижда глоба, чийто размер на 50 лв. не следва да бъде редуциран.

Процесната хипотеза не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други нарушения на ЗДвП по този правна квалификация. Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството В. И. Д. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

НП

№

*************************г., с което на жалбоподателя В. И. Д. е наложена административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП „глоба“ за нарушение на чл.104а от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. И. Д. да заплати в полза на СДВР сумата от 51.13 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5