Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 101 от 15.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно наказателно дело 190/2026
Вид
Определение № 101
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Търговище, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8, вр. с ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Н. И. от гр.Търговище, действаща като законен представител на малолетното си дете А.Т.Ш. роден на ******** г., против определение рег.

№ 145/21.05.2026 г. постановено по ЧНД 287/2026 г. по описа на Районен съд Търговище, с което е потвърдено постановление от 26.03.2026 г. на прокурор от РП Търговище, за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 747/2025 г. по описа на РУ Търговище за престъпление по чл.181, ал.1 от НК.

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е незаконосъобразно, като направените в него правни изводи са неправилни. Пострадалата заявява, че жалбата й се отнася до неизплащането на присъдената от съда издръжка за периода след месец май 2025 г., когато детето е останало да живее при нея и тя е поела изцяло грижите по неговото отглеждане и издръжка. Изразява несъгласие с приетото от РСТ заключение по назначената ССчЕ, тъй като паричните преводи, на базата на които се позовава тя, са извършвани в период, в който страните са живели съвместно и са били част от общия семеен бюджет.

Твърди, че тези преводи не са били извършвани като плащания на присъдената издръжка, тъй като в тях не се съдържа основание „издръжка" и същевременно не представляват доказателство за предплащане на бъдещи месечни задължения за издръжка. Поддържа, че след месец май 2025 г. не са извършвани редовни месечни плащания на присъдената издръжка. Моли определението на РСТ и постановлението на ТРП да бъдат отменени и делото бъде върнато в ДП за продължаване на процесуално-следствените действия по него.

Търговищкият окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.313 от НПК, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 747/2025 г. по описа на РУ-Търговище е било образувано на 1 основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление от 10.11.2025 г. на прокурор от РПТърговище, за това, че „след като е бил осъден с Решение № 20/2019 г. на Районен съд Търговище, влязло в сила на 06.02.2019 г., да издържа свой низходящ - малолетния А.Т.Ш.

(род. на ******** г.), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски“ - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК. Разследването е проведено в законоустановените срокове и е изпратено с мнение за прекратяване.

Досъдебното производство било образувано по повод жалба от Х. Н. И. от гр.Търговище, в която е изнесла данни, че бащата на общото им дете, не изпълнявал задължението си за изплащане на месечна издръжка, за периода от месец май 2025 г. до момента на жалбата - 06.11.2025 г. В хода на разследването не е бил привлечен обвиняем, като в качеството на свидетели са разпитани Х. Н. И. и Т.Ш.А. – майка и баща на малолетното дете А.Т.Ш. роден на ******** г. Приобщени са множество писмени доказателства относно трудови договори на А. както и извършени от него парични преводи.

Назначена е и ССчЕ, от заключението към която се установило (л.88-л.90 от ДП), че размера на дължимата издръжка от м. март 2021 г. до 10.03.2026 г. е в общ размер на 9048.30 лв., като общо извършените плащания в периода 20.09.2022 г. до 18.01.2025 г. са в размер на 12010.29 лв., което означавало, че няма неплатени издръжки, а Т.А. за процесния период е превел в повече със сумата от 2961.99 лв. При тези обстоятелства, след приключване на действията по разследването, с постановление от 26.03.2026 г. на прокурор от РП-Търговище наказателното производството по ДП № 747/2025 г. по описа на РУ-Търговище е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал. 1, т.1 от НПК.

Това постановление е било атакувано пред РС Търговище, като с определение рег.№ 145/21.05.2026 г. постановено по ЧНД № 287/2026 г. е било изцяло потвърдено. В атакуваното определение РСТ е споделил изводите на наблюдаващия прокурор относно липсата на данни за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като от една страна приел, че в ДП е извършен необходимият обем следствени действия, позволяващи изясняване на фактическата обстановка, а от друга, че с оглед заключението на ССчЕ няма неплатени и месечни издръжки, тъй като Т.А. за процесния период е превел в повече със сумата от 2961.99 лв.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, че направените от първостепенния съд изводи, с които са потвърдени мотивите на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство не могат да бъдат споделени, тъй като доказателствата по делото не са обсъдени задълбочено и в тяхната съвкупност, за което напълно основателно и с конкретни доводи претендира и повереника на пострадалата.

Преди да пристъпи към проверка на обжалваното определение, настоящият състав намира за необходимо да маркира правомощията на съда в процедурата по чл.243 от НПК, която по съществото си е съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. В това производство, съдът е длъжен да провери и да отговори на въпросите за обоснованост на прекратителното постановление и 2 дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон.

На задължителна оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага извършването на преценка за правилното прилагане на материалния закон/. Това означава, че съдът е следвало да провери дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и дали е приложен правилно материалния закон.

Въззивният съд приема, че при неизяснена фактическа обстановка, както наблюдаващият прокурор, така и първоинстанционният съд са направили неправилна оценка на доказателствения материал, която е довела до съществено нарушение на процесуалния закон, поради следните съображения:

На първо място, изведените правни изводи за липса на престъпление по чл.183, ал.1 от НК са прибързани и се базират на направения изключително повърхностен правен анализ на събраните доказателства, което е довело до невъзможност за пълното и цялостното изясняване на фактическата обстановка. Макар и формално да са разпитани майката и бащата на малолетното дете, то настоящият съд намира, че следва да бъдат положени допълнителни процесуални усилия, за да бъдат изяснени непълнотите в техните показания.

Това може да стане чрез техния преразпит, респ. и очна ставка, в които да се уточнят периодите, когато двамата родители са живели в едно домакинство; да се установи от кой момент на 2025 г. окончателно са се разделили; да се установи основанието, поради което до края на 2024 г. Т.Ш. е превеждал различни по размер суми на майката на детето си.

Изясняването на всички тези обстоятелства е от изключителна важност, тъй като това би позволило изключване от дължимата издръжка на частта от сумите, посочени в преводните нареждания за периодите, в които родителите са живели в едно домакинство. След като не са изяснени периодите на съвместно съжителство, не може да бъде споделен и направения от РСТ извод, че надплатените от Ш. суми в размер на 2 961.99 лв. в периода от м.02.2021 г. до 10.03.2026 г. са били единствено за издръжка на малолетното му дете.

На второ място, въззивният съд констатира, че наблюдаващият прокурор сам се е ограничил във възможността да изясни съставомерността на престъплението, като в макар и работното обвинение не е посочил периода на неплатените повече от две месечни вноски за издръжка. По този начин, както жалбоподателят, а така и дължащият месечната издръжка не могат да конкретизират платените суми, респ. и периодите за които се отнасят. В случая изпълнителното деяние очевидно се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното 3 неизпълнение на алименти /в случая неплащане на издръжка на низходящ/ да е съзнателно.

Казано по друг начин, извършителят на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. След като в случая е без съмнение, че Ш. е имал обективна възможност да заплаща издръжка и е извършвал парични преводи, то спецификата на делото изисква полагане на много повече процесуални усилия за да бъде прието, че е изпълнил напълно задълженията си по влязлото в сила съдебно решение. Видно от разпита му в ДП от 05.12.2025 г. /протокол л.32/ самият Ш. е затруднен да разбере какво всъщност и дали изобщо дължи издръжка, тъй като посочва, че не е напълно сигурен, но мисли, че към този момент няма неплатени месечни вноски, но ако все пак има такива, ще ги заплати, като това изявление очевидно се базира именно на посочената по-горе от съда неяснота на обвинението.

Поради изложените по-горе съображения, обжалваното определение на районния съд, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство следва да бъде отменено, като делото се върне на РП – Търговище. Едва след като положи допълнителни процесуални усилия и изпълни дадените му от съда задължителни указания, прокурорът следва отново мотивирано да прецени дали са налице условията за прекратяване на наказателното производство и на какво правно основание.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 145/21.05.2026 г. постановено по ЧНД № 287/2026 г. по описа на Районен съд Търговище и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ постановление от 26.03.2026 г. на Радослава Петрова - прокурор при Районна прокуратура-Търговище, за прекратяване на наказателното производство водено по ДП № 747/2025 г. по описа на РУ Търговище, водено за престъпление по чл.183, ал.1 НК.

Връща делото на Районна прокуратура – Търговище за изпълнение на дадените задължителни указания на съда.

Определението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4