Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 01.05.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 1181/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
01.05.2026
В сила
20.05.2026
Състав
ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310201181 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №25-0906-000904 от 11.11.2025 год. издадено от Деян Петров Давидов, Началник Група в сектор ПП – Ловеч към ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., са наложени на Л. В. И., с ЕГН **********, с. К, ул. Д, №* на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева/102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 8 точки, за това, че на 14.10.2025 г. в 16:57 часа, в гр. Ловеч на ул. Княз Имеретински, като Водач на лек автомобил, Ф Г, ** **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: На 14.10.2025г. около 16:57ч. в град Ловеч на улица Княз Имеретински срещу номер 66 с посока на движение към улица Съйко Съев, управлява лек автомобил Ф Г с регистрационен номер ** **** **, собственост на М И М от град У, като предната регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място, съгласно чл.

10, ал. 4 и 5 от Наредба I-45 от 24 март 2000г, с което е извършил:

1. УПРАВЛЯВА МПС, НА КОЕТО ТАБЕЛИТЕ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР НЕ

СА ПОСТАВЕНИ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Л. В. И., който го обжалва в срок чрез адв. М. И. от ЛАК, и излага, че не е доволен от така постановеното, поради което го обжалва. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно-наказателното производство като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на член 53, ал.2 от ЗАНН.

Предвид посоченото моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М. И. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно тъй като в хода на съдебното следствие се било установило, че доверителят му не е извършил твърдяното нарушение. Моли съда ако прецени, че същото е извършено да приеме, че е налице маловажен случай и да отмени НП на това основание, като им присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В даденият на адв. И. срок същият е депозирал и писмени бележки по делото, в които е изложил подробни аргументи.

АНО – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.

С. Х. и Ц. М. С., от становището на процесуалният представител на жалбоподателя и представените от него писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.10.2025 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA с бл. №4292164 от св. Х. С. Х. в присъствието на св. Ц. М. С. срещу Л.

В. И., с ЕГН **********, с. К, ул. Д, №*, за това, че на 14.10.2025 г. в 16:57 часа, в гр. Ловеч на ул. Княз Имеретински, като Водач на лек автомобил, Ф Г, ** **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: На 14.10.2025г. около 16:57ч. в град Ловеч на улица Княз Имеретински срещу номер 66 с посока на движение към улица Съйко Съев, управлява лек автомобил Ф Г с регистрационен номер ** **** **, собственост на М И М от град У, като предната регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място, съгласно чл. 10, ал. 4 и 5 от Наредба I-45 от 24 март 2000г, с което виновно е нарушил:

1. чл.140 ал. 1 - УПРАВЛЯВА МПС, НА КОЕТО ТАБЕЛИТЕ С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР НЕ СА ПОСТАВЕНИ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА - ЗДвП.

С АУАН са иззети доказателства – СУМПС **********. В АУАН в графа възражения е вписано „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от 2 кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят Х. Х. като младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Деян Петров Давидов, Началник Група в сектор ПП – Ловеч към ОД на МВР гр. Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП упълномощен с упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.

По делото не съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице - това е жалбоподателят Л. И. в качеството му на водач на МПС – Ф Г, ** **** **, БЪЛГАРИЯ.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя И. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят Х. и свидетелят при извършване на проверката и съставянето на акта С. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление. От показанията на тези двама свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят на процесната дата и час е управлявал лек автомобил Ф Г с регистрационен номер ** **** **, собственост на М И М от град У, като предната регистрационна табела не е бил поставена на обозначеното за това място. Съдът кредитира показанията на св. Х. и св.

С., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

Дадените обаче в хода на съдебното следствие показания от св. Х. и св. С. не изясниха в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с цитираното в акта и НП нарушение и не са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“. Съобразно чл.10, ал.5, от Наредба №І-45 от 24.03-2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.”.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят към датата на проверката е 3 управлявал МПС – Ф Г, ** **** **, собственост на М И М от град У, което е било регистрирано, и е било с поставена задна регистрационна табела на обозначеното за това място. В акт а в последствие и в НП е посочено като нарушение, че предната регистрационна табела не е била поставена на обозначеното за това място, к съгласно чл.10,ал.4 и ал.5 от Наредба I- 45 от 24.03.2000 г. Според показанията на актосъставителя Х., дадени в хода на съдебното следствие „…Регистрационният номер се намираше в една от страните на бронята, а не в средата, където му е мястото. Не си спомням как беше закрепен… Нямаше наранявания по рег. табела…“. От показанията на свидетеля по акта – св. С. се установи „…Предният регистрационен номер се намираше отстрани на бронята, но нямам спомен от дясно или от ляво, а не беше в средата… Предната регистрационна табела беше здраво прикрепена към автомобила. По самата предна регистрационна табела мисля, че нямаше нередности, само не беше поставена на място…“. Съгласно чл.10, ал.4 от Наредба №І-45 от 24.03-2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях , и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя. Монтаж на табели с регистрационен номер извън пунктовете за регистрация и идентификация на звената "Пътна полиция" се извършва по реда на чл. 6.”.

Съдът намира, че с оглед на така установеното по делото актосъставитиля, а в последствие и АНО не са спазили изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Видно и от процесния АУАН и от обжалваното НП е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, но не са посочени обстоятелства, при които е извършено нарушението, предвид на което направените в тази връзка възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателя се явяват основателни. И в акта и н НП е посочено единствено, че „..предната регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място, съгласно чл. 10, ал. 4 и 5 от Наредба I45 от 24 март 2000г.“, но е отразено къде е била поставена тази табела и както при поставянето и едновременно са били нарушени и нормата на чл. 10, ал. 4 от Наредба I-45 от 24 март 2000г. и на нормата на чл. 10, ал. 5 от Наредба I-45 от 24 март 2000г., от което следва извод, че не е налице описание на фактите и обстоятелствата при които се твърди, че е извършено нарушението. По този начин съществено е нарушено правото на защита на наказания субект, тъй като е лишен от възможността да разбере въз основа на какви факти привлечен към административнонаказателна отговорност, за да проведе ефективна защита.

Тези факти следва да са изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, а не да се извличат от доказателства, приложени по административната преписка или допълнително събрани в съдебното производство, още повече, че самите свидетели в хода на съдебното следствие не можаха да уточнят къде точно е била поставена предна регистрационна табела на автомобила.

4

Отделно от това, съдът намира, че в случая са и налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: Установи се по делото, че жалбоподателя не е собственик на процесния автомобил, а че само го е ползвал въпросния ден, в който е бил спрян за проверка. Установи се и че задната регистрационна табела е била поставена на обозначеното за това място, както и че други нарушения не са били установени в хода на извършената проверка и на водача и на автомобила. По делото от събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта от които се установи, че предната регистрационна табела не е била поставена на обозначеното за това място, като и двамата свидетели не успяха да конкретизират къде е била поставена последната, но потвърдиха, че е била така поставена, че е била осигурена нейната видимост. При преценката на всички събрани доказателства, съдът стига до извод, че нарушението дори да се приеме, че формално е било извършено, предвид начина на извършването му и липсата на вредни последици, както и предвид на това, че предната регистрационна табела, макар и не поставена на обозначеното за това място на автомобила, е била поставена така, че е била осигурена нейната добра видимост, че деянието е с по - ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид и са били налице основанията да се приложи чл.28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен случай по чл.93, т.9 от НК. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.