Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 29.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1362/2021
Вид
Решение № 55
Подписан
29.03.2022
В сила
29.03.2022
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Красимира Тончева Донева, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20212100601362 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С Определение № 126 от 24.11.2021 г. по ЧНД № 456/2021 г. Районен съд – Царево на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 70, ал. 7, предл. първо от НК е постановил изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено по ЧНД № 102/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, при първоначален строг режим.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият Л. С. Г., който на 02.12.2021 г. е подал жалба с искане за ревизирането му от Окръжен съд – Бургас без посочени конкретни оплаквания, намирайки за неправилна преценката на първоинстанционния съд относно наказанието, което следва да изтърпи.

Осъденият жалбоподател не се явява в съдебно заседание, а служебният му защитник предоставя на съда да прецени дали жалбата е основателна предвид формалните постановки на закона.

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и материалите по приложените към делото ЧНД № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и НОХД № 224/2021 г. по описа на Районен 1 съд – Царево, приема за установено следното:

С Определение № 264/17.02.2015 г. по ЧНД № 102/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 120/30.06.2015 г. по ВЧНД № 1077/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в сила от 30.06.2015 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Л.С. Г. е определено по осъжданията му по НОХД № 131/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, НОХД № 152/2012 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, НОХД № 1093/2012 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, НОХД № 1158/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 574/2012 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, НОХД № 1429/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, НОХД № 1260/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 614/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим на изтърпяване, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една година, като е постановено така увеличеното наказание за срок от седем години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С определение № 385/17.08.2020 г. по ЧНД № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, по отношение на осъдения Г. на основание чл. 70, ал. 1 от НК е постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по горепосоченото осъждане в размер на една година, като е определен на основание чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен срок от една година, считано от 25.08.2020 г., когато е освободен от затвора.

С Определение № 51/12.07.2021 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в сила от 12.07.2021 г., Г. е осъден за извършено на 09.07.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и на глоба в размер на 250 лева, като на основание чл. 59, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан на осн. чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК.

Делото пред Районен съд – Царево е образувано по реда на чл. 306, ал.

1, т. 3 от НПК по предложение на прокурор в ТО – Царево при Районна прокуратура – Бургас относно наличието на предпоставки за приложението на чл. 70, ал. 7, предл. първо от НК спрямо осъдения Л. С. Г.. С обжалваното определение ЦРС е счел, че тъй като в изпитателния срок освободеният предсрочно е извършил умишлено престъпление, следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наложеното по ЧНД № 102/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора наказание лишаване от свобода.

Настоящият въззивен състав намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК, съгласно 2 която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 306, ал.1 т. 3 от НПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Видно от изложените фактически констатации е, че осъденият Л. С. Г. е извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, в изпитателния срок на постановеното условно предсрочно освобождаване с определение № 385/17.08.2020 г. по ЧНД № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Ето защо, с оглед императивната норма на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК – „Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода», същият следва да изтърпи отделно от наказанието, наложено му по НОХД № 224/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, неизтърпяната част в размер на една година от наказанието лишаване от свобода по ЧНД № 102/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Последващата деятелност по НОХД № 224/2021 г. се явява извършена в условно изпитателния срок на предсрочното освобождаване от изтърпяване на част от определеното общо и увеличено наказание по ЧНД № 102/2015 г. , което обуславя санкционните последици на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК по отношение на останалата неизтърпяна част от наказанието, която следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на районния съд, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, предл. 1 от НК за изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Г., като приведената с обжалваното определение останала част от неизпълненото наказание лишаване от свобода се явява законова последица от реализираното ново престъпление в изпитателния срок по предсрочното освобождаване, определен по чл. 70, ал. 6 от НК. Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения Г. да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 126 от 24.11.2021 г., постановено по ЧНД № 456/2021 г. по описа на Районен съд – Царево.

Определението е окончателно.

3

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4