Решение № 70 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002900772 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора – ищцата И. Х. Ф. и ответника Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, против решение № 1289/16.11.2023 г. по в.гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 2 граждански състав, в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 2636/03.11.2022 г. по гр.д. № 7801/2020 г. на Софийски градски съд, 11 състав, е осъден ответникът да заплати на ищцата на основание § 6, 535, ал. 1 от Закон V от 2013 г. на Гражданския кодекс на Република Унгария сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на пътно-транспортно произшествие на 15.02.2017 г. в Република Унгария, ведно със законна лихва от 10.06.2019 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлена частично заявената претенция за горницата над тази сума до обжалвания пред касационната инстанция размер от 200 000 лева.

Въззивното решение в останалата част, с която решението на СГС е частично потвърдено за отхвърляне на горницата над 200 000 лева до 300 000 1 лева и е частично обезсилено за сумата от 200 000 лева - разликата над предявения размер на иска от 300 000 лева до отхвърления такъв от първата инстанция от 500 000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба на ищцата И. Х. Ф. се атакува въззивното решение в отхвърлителната част до размера от 200 000 лева, като се въвеждат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че САС неправилно е приложил материалния закон. В разрез с процесуалните правила не е разгледал в пълнота доказателствата по делото и доводите на ищцата за основателност на претенциите, излоЖ. в исковата молба, в проведените открити съдебни заседания и въззивната жалба. Релевира се, че не са преценени коректно претърпените болки, страдания, емоционални, физически и психически сътресения на пострадалата, специфичните обстоятелства, които са от значение при определяне размера на вредите, както и тяхната продължителност и интензитет. Добавя се, че не е отчетена и разпоредбата на чл. 12, б. “г” от Правилника на службата за финансов надзор № 39/2016 относно застраховките на автомобили в Румъния за телесни увреждания и смърт, приложима в разглеждания случай, че за неимуществени вреди, настъпили при едно и също произшествие, независимо от броя на пострадалите лица, след 01.01.2017 г., границата на обезщетението се определя в размер на 1 220 000 евро. Счита се, че въззивният съд не е взел предвид и нарастващия инфлационен процент в ЕС, за който официална информация се предоставя от Националния статистически институт на Република България и който към настоящия момент е 20 %. При тези доводи се прави оплакване за неправилно прилоЖ.е на чл. 52 ЗЗД, без да бъдат съобразени конкретните обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост, и без да бъдат спазени съдържащите се в ППВС 4/68 г. и ППВС 17/63 г. указания. Според касатора ищец по този начин въззивният състав се е отклонил от задължителната практика по прилоЖ.ето на цитираната разпоредба, като е определил несправедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, а справедливият размер е 200 000 лева. Изразява се несъгласие с извода на САС за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, като се счита, че неправилно е приложена разпоредбата на §21, ал. 9, б. “е” от 2

Правилата за двиЖ.е по пътищата в Унгария, съгласно която на пешеходците е забранено да се движат на автомагистрала (включително аварийна лента и банкет) и да ги пресичат. Подчертава се, че единствено фактът, че ищцата се е намирала след произшествието на пътната лента, не може да бъде прието изначално като предпоставка за принос за настъпилите вреди и да се разглежда изолирано и самостоятелно, а следва да се прецени съвкупно с всички останали обстоятелства от създалата се сложна фактическа обстановка. Уточнява се, че в случая не се касае за свободно придвижване по автомагистралата - разходка или друго противоправно действие, а за животоспасяващо евакуиране от катастрофиралото МПС, в което ищцата е пътувала, целящо в спешен порядък да се напусне не само пътната лента, но и пътното платно на автомагистралата, като тя е била поставена в тези екстремни условия от виновните за ПТП водачи. Отбелязва се, че по спорния въпрос за съпричиняването от страна на ищцата, макар и да се изследва унгарската разпоредба на §21, ал. 9, б. “е” от Правилата за двиЖ.е по пътищата в Унгария, същата е аналогична с чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва да се вземе предвид задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/1963 г. Акцентира се, че приносът на пострадалата следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възраЖ.ето, което в случая не е сторено и то е неоснователно. Претендира се да бъде присъдено на ищцата допълнително обезщетение от още 100 000 лева, ведно със законната лихва, както и разноските пред всички инстанции.

Подадена е и касационна жалба от ответника “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” срещу въззивното решение в уважителната част, като се въвеждат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Според касатора ответник, неправилен е изводът на САС за наличие на предпоставките, пораждащи отговорността на ответното дружество да обезщети ищцата, и за основателност на иска до размера от 100 000 лева. Оспорва се като неправилно и направено при грубо нарушение на закона заключението, че във въззивното производство страните не спорят по фактите, които пораждат вземането на ищцата – предмет на предявения иск за поправяне на причинените й неимуществени вреди, като се изтъква, че твърденията на 3 ищцата са надлежно оспорени от ответника и пред двете инстанции, не е установено при пълно и главно доказване извършеният от застрахования водач деликт, който да е в причинна връзка с претърпените от нея увреждания.

Сочи се, че, като е приел тези факти за безспорни, въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал.2 ГПК, ответникът не е получил гарантираната от закона възможност да бъдат обсъдени доводите му за отхвърляне на ищцовата претенция. Счита се, че с обжалваното решение решаващият състав неправилно е приложил българското право - нормата на чл. 52 ЗЗД, в нарушение на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я (“Рим II”) и в резултат на това е определил прекомерно по размер обезщетение от 150 000 лева.

Акцентира се, че от събраните по делото доказателства се установява, че настъпването на телесните увреждания на ищцата се дължи преимуществено на нейното поведение, която е напуснала превозното средство, в което е пътувала до мястото на ПТП, и се е намирала на пътното платно на автомагистрала с интензивно двиЖ.е и при намалена видимост, дължаща се на гъста мъгла. Въззивната инстанция не е взела предвид и отговорите на вещото лице - медик, съгласно които ищцата не би получила толкова тежки увреждания (напр. установените счупване на долни крайници, седалищна кост и др.), ако бе останала в товарния автомобил, с който е пътувала. В нарушение на закона втората инстанция не е отдала необходимата тежест на установените факти и е приела твърде нисък процент на приноса. Според касатора ответник, нарушавайки съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 ГПК, въведените доводи и доказателствата на страната не са обсъдени от въззивния съд, като при техния надлежен анализ решаващият състав би следвало да приеме значително по-висок процент на принос на увреденото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне изцяло на предявените искове като неоснователни, евентуално намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняването от страна на пострадалата на вредоносния резултат, както и присъждане на направените от ответника разноски пред трите инстанции.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от насрещните страни оспорва като неоснователна касационната жалба на другата страна.

С определение № 2618/11.10.2024 г. по настоящото дело, въззивното 4 решение в обжалваната част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “При формиране на правните си изводи при решаване на спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възраЖ.я и доводи на страните, както и да даде отговор на оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба?”, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2, предл. 2 ГПК по питането: “относно определянето на приложимото материално право по правни спорове с предмет вземания, произтичащи от непозволено увреждане съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я (“Рим II”)”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът ответник излага подробни съобраЖ.я относно правилността на атакуваното решение – извършените от въззивния съд процесуални нарушения, преценката за степента на принос на пострадалата и приложимото унгарско право, според което се предвиждат по-ниски по размер обезщетения в случаи като процесния. Ищцата в депозираната от нея писмена молба поддържа касационната си жалба и отговора на жалбата на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид излоЖ.те доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да отмени и потвърди частично въззивното решение в обжалваната част, е приел, че първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание пар. 6, 535, ал. 1 от Закон V от 2013 г. на Гражданския кодекс на Република Унгария, предявен от пострадалата И. Х. Ф. срещу Застрахователно дружество “АСИГУРАРЕА РОМАНЕСКА АСИРОМ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, получени при ПТП, настъпило на 15.02.2017 г. в Република Унгария, на автомагистрала М43, в дясното платно за двиЖ.е при 55+800 км, вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” водач на автобус “Скания” с рег. № В 114 DNV - Георге Йордаке, ведно със законна лихва от 5

10.06.2019 г. до окончателното плащане. Преценил е, че пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, които пораждат вземането на ищцата, предмет на предявения иск за поправяне на причинените й неимуществени вреди, а именно, че на горепосочената дата по автомагистралата в дясното платно за двиЖ.е при км. 57+700, около 1.5 км преди границата с Република Румъния, поради затруднена пропускателност на граничния пункт на АМ при Чанадпалота, в аварийната лента в продълЖ.е на един километър се е образувала колона от автомобили; времето било мъгливо, с намалена видимост от около 50 м, асфалтът бил влажен; описани са действията на автомобили, движещи се преди “Фолксваген Кравел”, с български рег. № Т0209ВТ, в който пострадалата ищца е била пътник. Същият се движел със скорост около 111 км/ч в бързата лява лента, водачът му предприел спиране, но успял само леко да се отклони вдясно и се ударил с предна лява част в задния десен ъгъл на спрелия “Мерцедес Спринтер”.