Решение № 205 от 13.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Ловеч, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й.КА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря И.А СТ. П.А като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200641 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000321/10.07.2025 г. на З. Щ. М., Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на Й. С. Г. с ЕГН ********** от гр. В. Т., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лв., за това, че на 29.06.2025 г. в 16:04 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, Фолксваген Пасат Вариант, ....

БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП-14 километър 55.900 с посока на движение към гр.

Варна управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ...... като извършва маневра изпреварване в зоната на действие на пътен знак В24 (забранено изпреварването на автомобили). Водачът пътува сам, с което е извършил:

1. НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК В24, В25, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя Г., който го обжалва в срок чрез адв. Г. Н. и моли същото като незаконосъобразно тъй като е издадено при нарушение на материално-правните разпоредби и на процесуалните правила, в която насока излага подробни аргументи. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. За него редовно призован не се е явил и неговият процесуален представител адв. Н. от АК Габрово, който е депозирал молба по делото, с която е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, направил е искане съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и е изложил аргументи по съществото на делото. Моли съда да присъди в полза на доверителят му сторените по делото разноски.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако уважи иска, 1 съобразно правната защита и съдействие и физическата сложност на делото да присъди разноски в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В. С.

П., И. К. Н. и Х. П. Х., от писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 29.06.2025 г. бил съставен Акт Серия GA № 3543804 за установяване на административно нарушение от свид. В. С. П. в присъствието на свид. И. К. Н. и свид. Х. П.

Х. против Й. С. Г. с ЕГН ********** от гр. В.Т. за това, че на 29.06.2025 г.. около 16-04ч. в обл. Ловеч, общ.Ловеч, път Коритна - Български извор - Микре - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище -(Разград-Шумен) - километър 59, като Водач на лек автомобил, Фолксваген Пасат Вариант, ..... БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП-14 километър 55.900 с посока на движение към гр. Варна управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер ..... като извършва маневра изпреварване в зоната на действие на пътен знак В24 (забранено изпреварването на автомобили). Водачът пътува сам, с което виновно е нарушил 7

1. чл.6 т.1 НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК В24, В25, - от ЗДвП;

С акта не са иззети доказателства. В акта не е вписано възражение. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Съдът намира, че жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в която насока са ангажирани писмени доказателства - Заверено копие на заповед рег.№81213515/14.05.2018г.; Заверено копие на заповед рег.№81213-1632/02.12.2021 г.; Заверено копие на заповед рег.№295з-31/07.01.2022г.; Заверено копие на заповед рег.№295з1569/23.05.2025г.; Удостоверение №295р-11596/15.07.2026г.; Удостоверение №295р11597/15.07.2026г.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна 2 проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита, че административно наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и така да организира адекватна защита. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя управлявайки процесния л.а. е извършил маневра изпреварване в зоната на действие на пътен знак В 24 /забранено изпреварването на автомобил/, като същевременно с това е посочено, че същият не е съобрази поведението си с пътен знак В24 и В25, но не е посочено кого и /или какво МПС е изпреварил последния, с оглед на това, че предвидената забрана не е абсолютна, доколкото предвижда изключения / Според ЗДвП и Правилника за неговото приложение, действието и спецификата на пътен знак В24 Забранява изпреварването на всички моторни превозни средства (МПС) с изключение на Мотопеди и Мотоциклети без кош, а пътен знак В25 въвежда забрана за товарни автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона да изпреварват други моторни превозни средства, с изключение, че тежкотоварните автомобили имат право да изпреварват мотоциклети без кош и мотопеди. Това създава неяснота, която рефлектира на законосъобразността на издадените АУАН и НП.

Няма спор между страните, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДВП водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, но същевременно с това разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което в случая видно от обжалваното НП не е направено.

На следващо място наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, която разпоредба към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение е предвиждала, че се налага глоба в размер на 30 лева на водач , който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението, а в обстоятелствената част и на съставяния АУАН и на процесното НП никъде не е отразено, дали поведението на водача е създавало опасност за движението или не, за да може да се направи преценка правилно ли е приложена санкционната норма.

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби, тъй като не е налице ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатото нарушение е неотстранимо поради което и налага отмяна на обжалваното НП.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По разноските:

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, 3 а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 400.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното възнаграждение е в размер на 400.00 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендирания размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, поради което следва да се уважи за претендираната сума от 204.52 евро / 400.00 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.