Решение № 26 от 05.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Тетевен, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100319 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от М. Х. Г. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.ТТ против

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: ххххххххххххх представлявано от Г. Т. Т. с Цена на осъдетилен : 50 лева, като частичен иск от 350 лева

В иска се твърди ,че 28.02.2019г. М. Ганева е сключила договор за паричен заем № 3462272 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 750.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 350 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.На доверител ката мие начислена неустойка в общ размер на 350 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. М. Г. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.

1

Моли съдът да бъде осъден на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД , да заплати на Мария Х. Г., сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 350 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №3462272, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника .

Твърди се ,че ищеца въвеждайки твърдението, че неустойката е недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват от ГПР, процесуалният представител на ищеца не е съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която било предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Следвало заключението е , че законодателят бил предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.Отделно от изложеното ГПР е бил посочен ясно в сключения договор за заем и излага мотиви в тази насока .Счита ,че са неоснователни доводите на процесуалния представител на ищеца, че клаузата за неустойка цели да заобиколи императивната разпоредба на закона. Законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Позовава се на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД според който неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Позовава се и на TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г., ОСТК на ВКС, в което било прието , че неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не били налице, тъй като уговорената неустойка имала обезщетителна функция.

Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. В процесният случай Договора за паричен заем е сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване на кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищецът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря. Счита ,че Договор за паричен заем № 3462272/28.02.2019 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2. И е сключен валидно . Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват 2

.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените писмени становища.

В съдебно заседание от 29.01.2024г ищцовата страна е направила изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК като същия е увеличен от 50 лева на 384,04лева .

Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск от М. Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в размер на 384,04лева представляваща недължимо платени суми, за неустойка , тъй като в мотивната част на исковата претенция е направено възражение за нищожност на договор за паричен заем.

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 26.02.2019г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 3462272 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 750лв , с фиксиран годишен лихвен процент 35,00% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден приложим при отказ от договора 0,10%, срок на заема 26 седмици , брой вноски 13, размер на двуседмична 63,27 лв.,обща сума дължима по заема 822,51лв., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,68%, като при изчислението му са взети предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора .

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 339,04 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и е в размер на 26,08лв.

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която : Дължимата сума по заема е 750лв за главница , договорна лихва

72,51лв,ГПР 41,68%., годишна лихва 35% за срока на договора, неустойка 339,04 лв и разходи за събиране на вземане 45 лв или общо 384,04лв , . като 3 при включване на плащанията по чл.4 ал.2 от договора ГРП е 398,44%.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно основание за нищожност.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от 4

Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.

Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.При положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.