Определение № 735 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002102262 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. К., чрез адв. С. Б., срещу въззивно решение № 26 от 14.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 636/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 277 от 20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 255/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частите, с които по иска на Адвокатско дружество „С., К. и Ш.“ – гр. С., срещу В. Т. К., е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът К. дължи на адвокатското дружество – ищец, сумата в размер на 59574,70 лева, представляваща остатък от възнаграждение по договор за правна помощ, съдействие и представителство от 18.01.2018 г., на основание чл. 280, във вр. с чл. 286 ЗЗД, както и мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 2 681,08 лева за периода от крайната дата на изплащане на обезщетението – 21.09.2021 г. до 01.03.2022 г., както и законна лихва, считано от 02.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 107/04.03.2022 г. п о чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 321/2022 г. на Районен съд – Пещера, като ответникът В. Т. К. е осъден да заплати на адвокатското дружество разноски съобразно уважената част от претенциите, както и е отхвърлен като неоснователен предявеният В. Т. К. насрещен иск срещу Адвокатско дружество „С., К. и Ш.“ – гр. С., по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , с който се иска да бъде осъдено адвокатското дружество да му заплати сумата от 36 877 лева.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на 1 решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?“. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 409 от 28.02.2013 г., постановено по гр. д. № 59/2011 г. на I г.о., решение № 36 от 07.08.2015 г., постановено по т. д. № 465/2014 г. на II т.о., решение № 296 от 05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г., постановено по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение № 232 от 15.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6692/2014 г. на IV г.о. и решение № 76 от 16.05.2017 г., постановено по гр. д. № 2926/2016 г. на IV г.о.

Ответната страна по жалбата Адвокатско дружество „С., К. и Ш.“, чрез адв. С. К., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно между страните, че между адвокатското дружество – ищец и Н. Т. К. (участваща по делото като трето лице-помагач на дружеството-ищец) е бил сключен на 18.01.2018 г. представеният от ищеца в копие с исковата молба договор; Н. К. е съпругата на ответника В. К.; тя е сключила този договор, както е посочено в началната му част, в качеството си на съпруга и законен представител на В. К. като възложител, а изпълнител е адвокатското дружество; съгласно чл. 1 от този договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да предоставя правни консултации и юридически услуги, изразяващи се в правна помощ, съдействие и представителство пред застрахователно дружество Vivium S.A, търговско дружество Nitrotrans BVBA, правозащитните органи на Кралство Белгия и Република България, както и пред всяко юридическо и/или физическо лице на територията на Кралство Белгия и Република България, във връзка с претендирано застрахователно обезщетение при претърпяна от В. К. трудова злополука, като за целите на договора изпълнителят има право да участва в преговори, заседания, административни производства пред решаващите органи и да извършва всички необходими действия с оглед защита правата на 2 възложителя; съгласно чл. 2 от договора за дейността по чл. 1 възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 20 % от общия размер на полученото обезщетение за претърпяна трудова злополука, предмет на договора, платимо по банков път по посочена банкова сметка, като срокът за плащане на дължимата сума е 7 дни от датата на получаване от страна на възложителя на сумата за обезщетение за претърпяна трудова злополука; към момента на подписването на договора К. е бил в болница и е провеждано лечението му, като този договор и впоследствие също не е бил подписан лично от ответника и не е бил писмено потвърден от него. Като спорен между страните е посочил въпросат бил ли е този договор потвърден от К. и дали е бил изпълнен от адвокатското дружество, съответно, дължи ли ответникът заплащане на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение или адвокатското дружество му дължи връщане на вече получената като възнаграждение сума.

Въззивният състав е обосновал извод, че Н. К. не е сключила договора от 18.01.2018 г. за себе си и безспорно към този момент тя не е била нито законен, нито договорен представител на своя съпруг и затова не е разполагала с представителна власт да го сключи от името на К.. Намерил е обаче, че няма законова пречка едно лице да сключи договор от името на друго лице без да има представителна власт, като в редица случаи това е и наложително с оглед конкретните обстоятелства. Съобразил е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съгласно която договор, сключен без представителна власт се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания, а до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице, като същата е в съС.ие на висяща недействителност, поради което не поражда правни последици и за другата страна. Изложил е и съображения, че когато за потвърждаването не е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 , във вр. с чл. 37 от ЗЗД, то същото може да се направи и чрез конклудентни действия, извършени от мнимо представлявания. При тези мотиви въззивният съд е намерил, че в случая сключеният на 18.01.2018 г. договор е между адвокатско дружество и клиент за оказване на правна защита и съдействие, за който вид договори не е предвидена писмена форма, а съгласието е валидно и ако не е оформено писмено, поради което за потвърждаването на договора също не е необходима писмена форма и то може да бъде извършено от мнимо представлявания с конклудентни действия. Съобразил е мотивите по т. 1 на ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е само за доказване. Посочил е също така, че за извършваната правна услуга се дължи възнаграждение, което по начало се определя от страните с договор, а Законът за адвокатурата не ограничава размера на възнаграждението и страните могат да го договарят свободно, включително и като резултативен хонорар. Констатирал е, че в случая изрично е договорено възнаграждение и негов размер, и адвокатското дружество 3 претендира за установяване дължимостта на неизплатена част от договореното адвокатско възнаграждение, поради което следва установи наличието на валидно облигационно правоотношение и неговото потвърждаване от ответника К. с конклудентни действия, както и че дружеството е изпълнило точно своите задължения. В тежест на К. като ищец по насрещния иск е посочил установяването на липса на договорна връзка между него и адвокатското дружество, поради което за дружеството-ответник по насрещния иск е налице задължение да му върне вече полученото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД .

В обжалваното решение съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на Л. Глушкова (племенница на В. К.), въззивният състав е установил, че същата научила за злополуката от съпругата на ответника; близките му били много притеснени, знаели, че тя има приятел адвокат; търсели правна помощ във връзка със злополуката, те поискали и тя им дала телефонен номер на адвокат С.; след това се осъществила среща между адвоката, съпругата на вуйчо и двамата му синове; адвокат С. осъществил намеса на база на молба на ответника за отношението в болницата; в началото Н. К. предложила личните им средства 20 000 лв. да заплати хонорара, но адвокат С. отказал, за да могат да ги ползват за лечението, а впоследствие, когато се тръгне за изплащане на обезщетението, тогава да приспадне процент като адвокатски хонорар; свидетелката е присъствала на телефонен разговор между адвокат С. и ответника К., че е пристигнало авансово плащане и К. му потвърдил по телефона да си приспадне възнаграждение и той превел остатъка; при всяко едно финансово плащане лично ответникът К. е уведомяван, с негово съгласие е станало удържането и получаването на сумите, никога не е споделяно такова нежелание, предварителните авансови плащания са получавани по банковата сметка на адвокат С., нейните роднини отказвали да получават обезщетенията по тяхна еврова сметка, защото имало големи банкови такси, адвокат С. се обаждал на вуйчо при всеки превод и го е уведомявал. От показанията на свидетеля адвокат Н. М. въззивната инстанция е установила, че: същият е представлявал К. във връзка със злополука от ноември 2017 г.; с него се свързал адвокат С., който му обяснил ситуацията, както и че той не познава белгийското законодателство и е щяло да му е трудно да преговаря за получаване на обезщетение; свидетелят движел всичко в Белгия, влезнал в контакт с Vivium S.A., говорили по телефона с адвокат С. и водели кореспонденция по имейл; като пълномощник на К. лично той не е подписвал документи, които касаят обезщетението, определяне на размера и получаването му, винаги при получаване на такива документи ги изпращал на адвокат С. с молба те да бъдат подписани от клиента директно, за да може след това той да ги изпрати съответно на застрахователната компания; адвокат С. е нямал право да представлява К. пред съда в Белгия, защото не е вписан в листата на европейските адвокати, но със застраховател всеки може да разговаря, за тях няма нужда от процесуален представител, клиентът бил 4 информиран чрез адвокат С. при какви условия сключват договора. От показанията на свидетеля К. К., син на ответника К., въззивната инстанция е намерила за установено, че: Л. Б. ги запознала с адвокат С. след инцидента; срещнали се с него, като им казал първо да видят дали ще спасят живота на баща му и след това ще разговарят; свидетелят е получавал на електронна поща съобщения от адвокат С. по повод на инцидента с баща му, пращал му е съобщения когато адвокат М. му е изпращал съобщения кога трябва да са в Белгия за прегледи; договор бил получен на имейла, свидетелят не го е чел, дал договора на майка си; свидетелят не помни дали адвокат С. е разговарял с някой от болницата и дали са искали от болницата да изпишат баща му порано и да го репатрират в България; баща му получавал авансово плащане по банков път от застрахователя, адвокат М. получавал парите и ги превеждал на адвокат С. и той изпращал средствата на баща му; адвокат М. движел всички неща в Белгия, той изпращал имейли на адвокат С., а последният от своя страна ги изпращал на баща му; баща му и адвокат С. спрели да се чуват по телефона, когато спрели парите от Vivium S.A., защото адвокатът не превеждал цялата сума на баща му; последният се отказал да търси помощта на адвокат С. когато бил по-добре, казал му, че не е получавал пълната сума на обезщетението, която превежда дружеството.