Решение № 804 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330117471 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ******, против „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която е предявен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем № ****** от 14.11.2023 г., сключен между страните, е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** от 14.11.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна като противоречива на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит от дата № ****** от 14.11.2023 г. за сумата от 2 700 лв., при ГПР 48,625 % и месечен лихвен процент от 3,330 %. Твърди се още, че в чл. 6 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него, като при неизпълнение на това задължение, същия дължал неустойка по чл. 8 от договора в размер на 2693,48 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план. Така общата дължима сума по кредита била 6 237 лв., а не посочената 3 579,52 лв., доколкото не било предоставено обезпечение и неустойката била начислена от кредитора. Ищецът поддържа, че неустойката представлявала допълнителна печалба, извън възнаградителната лихва и неправилно не била включена при изчисляването на ГПР. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер и прекомерни 1 изисквания към обезпечението излизала извън присъщите на една неустойка обезщетителна, обезпечителна и санкциони функции, тъй като не зависела от вредите за кредитора, не служела за обезпечаване на задължението по кредит, а се дължала дори при редовно изпълнение. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Неустойката в случая се явявала източник на скрита печалба за кредитора, а не целяла реална защита на кредиторовия интерес от непредоставяне на обезпечение на кредита от страна на длъжника. Размерът на неустойката внасял неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗЗП в кредитното правоотношение. Развиват се аргументи, че с неустойката се заобикалял и чл. 33, ал.1 ЗПК. Предвид неравноправния характер на неустойка, клаузата за нейното начисление, доколкото не е индивидуално уговорена, била изначално недействителна. С оглед на изложеното се поддържа иска за нищожност на клаузата за неустойка. Развиват се подробни съображения за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и се заключава, че така уговорена неустойката неправилно не била отчетена в договора като част от ГПР по кредите, поради което последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалния лихвен процент съответствал на посочения в договора. Последното на основание чл.

22 ЗПК имало за последица недействителност на целия договор за кредит, в която насока цитира съдебна практика, вкл. и решения на СЕС. По тези съображения моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Креди Йес” ЕАД, с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ******, с посочени в исковата молба параметри, като излага фактически твърдения по неговото сключване и изпълнение, в частност твърди ищецът да се е запознал предварително с неговото съдържание и да е получил сумата по кредита. Изтъква, че процесната клауза в чл. 8 от договора и размера на неустойката били индивидуално уговорени, а дължимостта на неустойката не била изначална, а зависи от поведението на кредитополучателя. В тази насока развива аргументи и сочи, че при възникване на правоотношението страните са се ръководели от свободата на договарянето в чл. 9 ЗЗД, а самата неустойка пък не излизала извън присъщите й функции. Последната се дължала в пълен размер, независимо от разсроченото й заплащане, и едва при настъпване на условията за начисляването й – наличие на неизпълнение на задължение по договора. Поддържа, че неустойката не следвало да се отчита при изчисляването на ГПР по кредита, както и че ищецът е могъл да се откаже от договора, без да се начислява неустойка. Възразява срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка води до заобикаляне на разпоредбите на закона и до накърняване на добрите нрави, като в тази насока развива и съображения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Представя писмени доказателства по опис.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищецът Ц. Ц. К., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем № ****** от 14.11.2023 г., за сумата от 2700 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 48,625 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения - Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движимо имущество; Банкова гаранция или Ценна книга издадена в полза на заемодател. При непредоставяне на обезпечение в предвидения срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 2 639,48 лв.

Представените са още и приложенията към договора за кредит – погасителен план, общи условия и стандартен европейски формуляр. Безспорно е още, че заемът е усвоен от крадитополучателя.

При това положение съдът намира за установено от материалите по делото, че между ищеца и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****** от 14.11.2023 г., с визираното по-горе съдържание, при което ищецът К. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради което и той се ползва със закоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

С оглед на горното следва да се посочи, че се споделят възраженията в исковата молба за нищожност на кредитното правоотношение. В случая, клаузата за неустойка в процесния договор води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, тъй като сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл.

8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. За безспорно между страните е прието, че процесната неустойката не е включена в ГПР. Същата обаче реално води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 2 700 лв., срока на договора от 17 месеца, и предвидената сума за неустойката от 2 639,48 лв., която е почти колкото главницата. Предвид, че посочения в договора ГПР е 48,625 %, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият на годишна база положително ще надвиши законоустановения лимит, т.е. налице е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя 3 относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

При съобразяване с гореизложеното съдът приема още, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Последица от това нарушение също е недействителността на цялото кредитно правоотношение на основание чл. 22 ЗПК.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора. Поради това и основателно се възразява, че договорът за кредит, и в частност клаузата за неустойка, са сключени в противоречия с добрите нрави.

С оглед на гореизложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи, като ще се признае за установено в отношенията между страните, че сключения помежду им договор за заем № ****** от 14.11.2023 г., е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото главния иск се уважава, то съдът не следва да се произнася по евентуалния иск досежно клаузата за неустойка.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, като с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК, на същия ще се присъди сумата от 358,66 лв. за държавна такса. Въз основа на представения Договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ЗАдв. в полза на ******. Д. Г. следва да се присъди сумата от 927 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Ц. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ******, и ответника „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че сключеният помежду им Договор за паричен заем № ****** от 4

14.11.2023 г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В. М. И., да заплати на Ц. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 358,66 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В. М. И., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ******. Д. Г. от ******, с личен №****** и съдебен адрес ******, сумата от 927 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело Ц. Ц. К., ЕГН **********.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5