Решение № 375 от 12.05.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Шумен, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630103277 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Прима Комерс“ ЕООД гр. Шумен, против „Промо шоп 2020“ ЕООД гр. Дряново, с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен, положителенно, установителен иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл.

79 ЗЗД и цена 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лв. - неиздължен остатък по търговски договор за доставка на 16 бр. „Палети микс“, съдържащи разнообразна ел. техника, по издадена фактура № 0000001459/13.01.2024 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че по търговска продажба е предал еднократно в склад на ответното дружество 16 на брой „Палети микс“, съдържащи разнообразна ел. техника на обща стойност от 16 500 лева, за което е издал Фактура № 0000001459/13.01.2024 г.. На 09.04.2024 година ответникът платил частично сумата 2000 лв..

Поради неплащане на остатъка от дължимите суми ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 330/2024 г., по описа на РС Дряново, по което имало издадена Заповед № 104/03.09.2024 г. за 1 изпълнение на парично задължение. Длъжникът подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 14 500 лв. по търговска продажба, обективирана във Фактура № 0000001459/13.01.2024 година, ведно със законната лихва върху вземането от датата на заявлението, до окончателното плащане. Претендира разноски в исковото и заповедно производство.

В писмен отговор на исковата молба подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът намира исковете за неоснователни, за което излага аргументи.

Претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Международна товарителница от 10.01.2024 година /л. 9/, подписана от чуждестранно Дружество изпращач „Vireka“, на превозвача “Алфамейлгруп“ ЕООД товарен автомобил СВ 7020 СР, е предадена стока, с посочен получател „Прима Комерс“ ЕООД, до разтоварен пункт Дряново, за което от превозвач “Алфамейлгруп“ ЕООД на ищцовото дружество е издадена Фактура № 000000421/15.01.2024 година /л. 8/, за транспортна услуга на стойност 6 102 лв. с ДДС

От приета по делото Фактура № 0000001459/13.01.2024 година /л. 7/ се установява, че е издадена от ищцовото дружество на купувача ответното дружество, с наименование на стоката „палети-микс“, 16 бр., при единична цена 859.375 лв., на стойност 16 500 лв. с ДДС.

От свидетелските показания на О. В. В., служител в ищцовото дружество, се установява, че той лично на 13.01.2024 г. е участвал заедно с управителя на ответното дружество при предаването на стоката. Твърди, че управителят на дружеството е пристигнал на мястото където е трябвало да се разтовари стоката, имало е мотокар, с който била разтоварени палетите, дали му фактурата и си тръгнал.

2

Съгласно Извлечение от клиентска сметка „Салда и обороти за сметка 411“ /л. 10/ счетоводно в ищцовото дружество за клиент - купувача е посочен „Промо Шоп 2020“ ЕООД с клиентски № 205893220, със салдо 14 500 лева.

От Заключението по приетата по делото ССчЕ се установява, че счетоводствата на двете дружества са водени редовно. Фактура № 0000001459/13.01.2024 г. е включена в дневника за покупки по ЗДДС, на ответното дружество за данъчен период месец януари 2024 г., като е ползван пълен данъчен кредит в размер на 2 750.00 лева и данъчна основа 13 750.00 лева. В счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по фактура № 0000001459/13.01.2024 г. в размер на 2 000.00 лева.

От приобщеното ЧГД № 330/2024 г., по описа на РС Дряново, се установява, че по Заявление рег. № 2159/02.09.2024 г., по описа на РС Дряново, в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 104/03.09.2024 г., по описа на РС Дряново, /л. 16 по ГД № 330/24 г./, за изпълнение на парично задължение от 14500 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението– 02.09.2024 г., до окончателно плащане. Заповедта е връчена на длъжника, който в указания срок подава Възражение по чл. 414 ГПК /л. 20 по ГД № 330/2024 г./ На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 25.11.2024 г. /л. 23 по ГД № 330/2024 г./. С молба рег. № 3104/20.12.2024 г. /л. 24 по ГД № 330/24 г./, заповедният съд е уведомен за подадената искова молба.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към 3 момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 330/2024 г., по описа на РС Дряново, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.

№ 2159/02.09.2024 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 104/03.09.2024 г., по описа на РС Дряново, за изпълнение на парично задължение, в общ размер на 14500 лв.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на претенцията за реално изпълнение, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лв. - неиздължен остатък по търговски договор за доставка на „Палети микс“ - 16 бр., съдържащи 4 разнообразна ел. техника, по издадена фактура № 0000001459 от 13.01.2024 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно плащане.

Страните са търговци, предвид което отношението между тях има характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже точното, във времево, количествено и качествено отношение, изпълнение на своите задължения. В процесния случай от доказателствата по делото /писмени, гласни и заключение на ССчЕ/, еднозначно се установява, че изпълнителят – ищец в настоящото производство, е изпълнил в пълен обем своите задължения по Договора като е предало на ответника „палети микс“ 16 бр. съдържащи разнообразна ел.техника на обща стойност 16 500 лв. В този смисъл възражението на ответника, че не е получавал стоки и услуги от ищеца е неоснователно.

При така установеното поръчващия ответникът, следва да установи, при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение - плащане стойността по договора. Той не представя доказателства да е изпълнил.

По изложените съображения, съдът намира предявения иск, с правно основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за основателен в размер на претендираната сума от 14 500 лв., представляваща неиздължен остатък по търговски договор за доставка на „Палети микс“ - 16 бр., съдържащи разнообразна ел. техника, по издадена фактура № 0000001459 от 13.01.2024 г.

Относно разноските.

Ищецът претендира разноски, за което е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 51/, за общо 2700 лв. от които: 1200 лева - по заповедното производство /910 лева - адвокатско възнаграждение и 210 лв. - държавна такса/ и 1500 лева в исковото производство /210 лв. - държавна такса, 910 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице/. При този 5 изход на спора, предвид основателността на исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 3 440.83 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 330/2024 г., по описа на РС-Дряново, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

РЕШИ:

Признава за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че в полза на „Прима Комерс“ ЕООД, с ЕИК: 127517749, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Плиска“, № 6 и съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“№ 9-13, кантора 19, че съществува вземане от ответника „Промо шоп 2020“ ЕООД, с ЕИК:

205893226, седалище и адрес на управление: гр. Дряново, обл. Габрово, ул.

„Даскал Денко” № 1, в размер на 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева - остатък по търговска доставка на 16 бр. „Палети микс“ съдържащи ел. техника, по издадена фактура № 0000001459/13.01.2024 г., платима по банкова сметка IBAN: BG 65 IORT 8048 1095 7886 00, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на заявлението – 02.09.2024 г. до окончателно плащане, на основание чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.

Осъжда „Промо шоп 2020“ ЕООД, с ЕИК: 205893226, седалище и адрес на управление: гр. Дряново, обл. Габрово, ул. „Даскал Денко” № 1, да плати на „Прима Комерс“ ЕООД, с ЕИК: 127517749, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „Плиска“ № 6, сумата 3 440.83 лв. - съдебни разноски, платима по банкова сметка IBAN: BG 65 IORT 8048 1095 7886 00, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.