Решение № 293 от 15.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Сливен, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102086 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателно установителен иск за признаване за установено, че вземането на ответното дружество по отношение на ищцата е погасено по давност, с правно осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В молбата си ищцата твърди, че по силата на изпълнителен лист от 24.08.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 3912/2012 г. по описа на Районен съд – Сливен, същата била осъдена да заплати на „Райфайзен банк“ АД, сумата в размер на 6614,46 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 16.04.2008 г.; изискуемата редовна лихва в размер на 684,83 лв. за периода от 05.04.2011 г. – 08.07.2012 г.; изискуемата наказателна лихва в размер на 368,52 лв. за периода от 05.05.2011 г. до 22.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 23.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в общ размер на 523,35 лв. по ч.гр.д. № 3912/2012 г. по описа на Районен съд - Сливен

Сочи, че вземането на длъжницата, т.е. настоящата ищца било 1 прехвърлено на ответното дружество по настоящото производство – „Кредит Инкасо БГ“ ЕАД, по което било образувано изп. дело при ЧСИ Г. Г. с № 620/2024 г., по което ищцата е получила покана за доброволно изпълнение с общо задължение в размер на 18037.22 лв. към дата 26.03.2024 г.

Счита, че за гореописаните задължения е изтекла петгодишната давност, която се отнася до главницата и тригодишната давност, относно дължимите лихви, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното моли да се постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 3912/2012 г. на СлРС, поради погасяването им по давност.

Претендира за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът с Разпореждане № 6658/14.06.2024 г. е оставил исковата молба без движение, с указания да се конкретизират периода за спиране и прекъсване на давността.

С молба с вх. № 13708/2024 г. пълномощника на ищцата е уточнил, че се позовава на изтекла погасителна давност, т.к. по изп. дело № 20127680400577 от 01.02.2013 г., периода на погасителната давност е „започнал да тече на 05.04.2011 г.“, от когато са спрени плащанията и с оглед последно изпълнително действие извършено на 21.11.2016 год., за което твърдят, че са погасени, тъй като е изтекла петгодишната давност за вземане по главницата и повече от тригодишната погасителна давност за вземанията по лихвите. На следващо място изтъкват по изп. дело № 201776800001 по описа на ЧСИ М.Минкова от 18.07.2021 г., периода на погасителната давност е започнал да тече на 18.01.2017 г. с връщане на ПДИ до 26.03.2024 г. и с ПДИ по изп. дело № 20249150400620 по описа на ЧСИ М.Минкова, по което също твърдят, че са изминали повече от пет години за вземането по главницата и три години за претендираните вземания по лихвите.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата 2 молба от ответното дружество, с който считат иска изцяло за неоснователен.

Изтъкват обстоятелства, че между „Райфайзенбанк (България) ЕАД, в качеството на кредитор от една страна и ищцата, в качеството и на кредитополучател от друга е подписан договор за банков кредит № **********. Поради неизпълнение на поетите задължения по договора кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, след като се е сдобил с изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 577/2012 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова. Сочи, че се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в заповедното производство по чл. 417 от ГПК.

Излагат възражения относно твърденията на ищцата, че вземането е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес, като на първо място считат, че присъдените в изпълнителния титул на изпълнителния лист от 24.08.2012 г. суми са дължими, тъй като с образуване на изпълнителното дело № 577/2012 г. по описа на ЧСИ М.Минкова молбата за образуване е депозирана на 13.09.2012 г., което е довело до прекъсване на давността.

Съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по гр.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС при нередовна молба по изпълнително производство, в която не е посочен изпълнителен способ подлежи на връчване, съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 129 от ГПК. Следователно тази молба за инициираното изпълнително производство, тъй като е била нередовна, то е довела до прекъсване на започналата да тече с издаването на изпълнителния лист в полза на кредитора погасителна давност.

На следващо място възразява, че изпълнителната давност е прекъсната, съобразно задължителните тълкувания за това дадени от ВКС в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. и последно постановеното във връзка с посочените предходни две решения и постановления – ТР № 3/28.03.3023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК. Тъй като постановлението от 1980 г. е изгубило сила предвид актуалната съдебна практика, то съдът следва да се съобрази с това, че в 3

Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, касателно вземане по изпълнителни дела, които са образувани до приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС, а за изпълнителните дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г., съобразно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес. Следователно давност не тече, а давността започва да тече, но считано от 26.06.2015 г., т.е. от датата на влизане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС.

Възразяват срещу това, че е изтекла погасителна давност, тъй като от образуването на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. (датата на Тълкувателно дело № 3/2013 г., давността била прекъсвана на 13.09.2010 г. и 14.09.2010 г., когато е наложен запор върху вземания по сметки в Райфайзенбанк (България) и съответно върху притежаваното от длъжника по делото МПС. На 08.10.2011 г. лично на длъжника е връчено ПДИ, а на 18.11.2011 г. са внесени доброволно 150 лв.

На 13.12.2014 г. ответното дружество прекъсва давността с встъпването си в производството, като е възложило правомощията си по чл. 18 от ЗЧСИ и е изискало извършването на конкретен способ - опис на движими вещи, по което смятат, че с това действие давността е била прекъсната.

Посочват още дати, по който дружеството е предприемало действия, относно прекъсването на давността, а именно на 21.11.2016 г. прекратяване на изп.дело на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК по изп. дело № 577/2012 г. по описа на ЧСИ Минкова; на 03.01.2017 г.- образуване на изп. дело № 1/2017 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, което с Постановление за прекратяване на осн.чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК е прекратено на 14.01.2020 г.; на 23.02.2024 г. - образуване на третото по ред изп. дело под № 620/2024 г. при ЧСИ Г. по същия изпълнителен лист по което е изпратена покана за доброволно изпълнение на 26.03.2024 г. и е наложен наложен запор на движимия автомобил на 26.03.2024 г. На 4 следващо място излага възражения в насока, че на осн. чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (в сила от 14.03.2020 г. нормативно е уредено, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, като спрелите срокове да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичане на седем дни от обнародване на закона за мерките и действията в ДВ). Изтъкват, че давностния срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. а е започнал да тече респективно от 20.05.2020 г. Следователно от давностния срок следва да бъдат приспаднати тези 68 дни.

Считат, че съдът следва да отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, тъй като горецитираните изпълнителни действия са прекъсвали течащата погасителна давност. Претендират за присъждане на направените по делото разноски, от които за юриск. възнаграждение в размер на 360 лв. и сумата от 80 лв. за заплащане на правната помощ. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като при уважаване на иска молят да бъде намалено.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи предявения иск в пълен размер.

Претендира за присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Със становище поддържа изцяло депозирания отговор. Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Претендира също за присъждане на направените по делото разноски. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между „Райфайзенбанк (България) ЕАД, в качеството на кредитор от една страна и ищцата в качеството и на 5 кредитополучател от друга страна е налице валидно сключен Договор за банков кредит № **********. Също така не е спорно, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения в указания срок, то кредиторът е предявил заявление по чл. 417 от ГПК.

Безспорно е, че по заповедното производство е издадена заповед за изпълнение № 2469/24.08.2012 г. и изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч.гр.д. № 3912/2012 г. по описа на Районен съд - Сливен, по силата на които ищцата е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, следните суми: главница в размер на 6614,46 лв. по Договор за банков кредит от 16.04.2008 г. и извлечение от счетоводните книги, изискуема редовна лихва за периода от 05.04.2011 г. до 08.07.2012 г. в размер на 684.83 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 22.08.2012 г. в размер на 368.52 лв., законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.08.2012 г. до окончателното и изплащане, както и направените разноски в размер на 523.35 лв.

След снабдяване с изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 577/2012 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова на 12.09.2012 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение от 26.09.2012 г.

Видно от представеното Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите приложено към изп. дело № 577/2012 г. на стр. 18 е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.06.2013 г. между Райфайзенбанк (България) ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което са прехвърлени вземанията спрямо ищцата на ответното дружество.

Хронологично по изп.д. №557/2012г. по описа на ЧСИ М.Минкова са извършени следните действия, част от които имат пряко отношение към преценка на основателността на отрицателно установителния иск, произтичащ от наведените твърдения за изтекла погасителна давност в полза на длъжника.

Хронологично следва да се проследят извършените процесуални 6 действия в следния порядък: първото изпълнително производство е образувано на 13.09.2012 г., след което е отправена Покана за доброволно изпълнение на 26.09.2012 г. и съответните справки.

Първото действие имащо значение за давността е Протокол от 18.09.2014 г., с който ЧСИ Минкова е постановила заличаване на „Райфайзенбанк“ЕАД като взискател и е конституирана като страна в производството взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД, приложени на лист 22 в цитираното изп. производство. Това изпълнително действие е от тези, които са посочени в лимититивното изброяване на изпълнителните действия прекъсващи давността, което означава, че за първи път давността е прекъсната с това Постановление за конституиране на взискател. Тъй като обаче същото не е получено от длъжницата е постъпила нова молба с вх. № 6273/13.12.2014 г.