Решение № 116 от 27.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. К., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Пламен Ал. Александров

Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Ж. Д. С. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно административно наказателно дело № 20265100600184 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

С Решение рег. № 20/11.02.2026 г., постановено по АНД № 199/2025 г., К.йският районен съд е признал Г. Д. Т. от с.Г. и., общ.Д.град, за виновен в това, че на 16.10.2023г. в гр.К. по непредпазливост причинил на Д. Б. С. от гр.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горния й край, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец - престъпление по чл.133 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 511,29 евро. С Решението, съдът е осъдил подсъдимият Г. Т. да заплати по сметка на ОД МВР – К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 154,56 евро и по сметка на РС – К. направените на съдебното производство разноски в размер на 454,65 евро. Съдът се е разпоредил с решението и с веществените доказателства по делото.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г. Д. Т. – адв.В. Л. от АК - Х., който счита, че 1 решението (неправилно посочено като присъда) на Районен Съд К. е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните доказателства по делото и обсъдени отделно и в съвкупност не можело да се направи извод, че подсъдимият е осъществил деянието по по чл. 133, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вменено му с постановление от Районна прокуратура - гр. К. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 133, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за налагане на административно наказание.

Моли, да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият Г. Д. Т. от с. Г. и., община Д.град, област Х. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение за извършено от него престъпление по чл.

133, предл. второ, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, подс.Г. Т., не се явява, като се представлява от защитника си – адв.М. Р. от АК - Х., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че решението на първоинстанционният съд е обосновано, законосъобразно и справедливо. Основното възражение, в подадената въззивна жалба за недоказаност на авторството на деянието било направено и в хода на производството пред Районен съд – К.. Прокурорът счита, че съдът е дал обосновани съображения в своите мотиви защо приема, че именно подсъдимият е извършил деянието, като бутайки количка е бутнал, защото не е видял, че бута всъщност жената, която е получила средната телесна повреда.

Съдът бил обсъдил всички събрани гласни доказателства, като е посочил защо дава вяра на едни, а на други не дава вяра. Имало видеозапис, в който се виждало съприкосновението между лице, което бута количка и жената, която се намира пред нея. Затова съдът съвсем обосновано приел, че именно подсъдимият Г. Д. Т. е бутнал с количката пострадалата Д. С. и неговите твърдения ги е приел за защитна теза. Моли решението на Районен съд – К. да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на първоинстанционното решение, с оглед правилността му и доводите и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Г.

Т. обвинение. Събрани са исканите и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

По делото по несъмнен и категоричен начин се установява фактическата обстановка описана в постановлението на прокурора и възприета и от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Г. Д. Т. е роден на ******г. в гр.П., живущ в с.Г. и., общ.Д.град, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 16.10.2023г. около обяд свидетелката Д. С. се намирала на „Пазара на производителите“ в гр.К. на ул. „Вела Пеева“ № 21 с намерение да пазарува зеленчуци. Вървейки между търговските маси, тя се оглеждала за подходяща стока. По същото време и място подсъдимият Г. Т. бутал с ръце четириколесна желязна количка, която била натоварена с две колони от по шест реда кашони.

Бутайки така количката деецът нямал видимост пред себе си, но въпреки това не предприел действия да обезопаси посоката си на движение, при което чул викове от хората наоколо. Поради това преустановил движението си с количката и разбрал, че е осъществил контакт и бутнал с количката намиращата се пред него пострадала Д. С.. Последната залитнала от бутането и паднала на земята, когато почувствала силна болка в областта на левия крак.

По този повод на място бил извикан екип на спешна медицинска помощ, който отвел свидетелката Д. С. в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД- К.. След извършените й прегледи пострадалата С. била настанена за лечение в болничното заведение за периода от 16.10.2023г. до 01.11.2023г., след което била изписана за домашно лечение. По време на болничното лечение на 18.10.2023г. свидетелката Д. С. претърпяла оперативна процедура на таза и долен крайник.

3

Видно от заключението на вещото лице Н. М. по назначената на досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза, на Д. Б. С. било причинено счупване на лявата бедрена кост в горния й край, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало при падане от собствен ръст. Това счупване на лявата бедрена кост в горния й край е довело до затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия Г. Т., от показанията на св. Д. С., С. С. и Д. М., които съдът изцяло кредитира, отчасти от показанията на св. М. Е., Н. Х. и Н. Ю., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие; от съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 98/2024г. изготвена от вещото лице Н. М., от Съдебнотехническата експертиза на вещото лице – инж. С. Г., както и от събраните писмени доказателства- Епикриза от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.К., История на заболяването № 13768/2023, Предоперативна епикриза, Протокол за оглед на ВД от 17.10.2024г., Протокол за оглед на ВД от 03.01.2025г., Протокол за доброволно предаване от 17.10.2023г., както и от веществените доказателства- диск със запис от подаден сигнал на ЕЕН 112 и диск със запис предаден доброволно с протокол от 17.10.2023г.; справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Основният факт, който се явява спорен по делото е дали пострадалата е паднала на земята и си е счупила лявата бедрена кост в горния й край, след като подсъдимият я е бутнал с желязната количка, която била натоварена с две колони от по шест реда кашони и която количка той бутал с ръце или пострадалата Д. С. е паднала сама пред количката, след спъване, прилошаване и др.

Настоящият съдебен състав приема за доказано обвинението, че подс.Т. е бутнал с бутаната от него с ръце желязна количка пострадалата основно на база именно на показанията на пострадалата С., които показания са в синхрон и се подкрепят и от приобщените по делото веществени доказателства- диск от ЕЕН 112, където е подаден сигнал, че пострадалата Д. С. е бутната от една количка, както и от диск с видеозапис предоставен доброволно от датата на 4 деянието от камера находяща се на кооперативния пазар в гр.К. и протокол № 1 от извършена на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. От предоставения запис и извършената въз основа на него експертиза, се установява по несъмнен начин съприкосновение- бутане между количка натоварена с множество кашони, които са над ръстта на мъжа, който я бута и жена, която се намира пред количката, като за предоставения запис, след извършената експертиза се установява, че същият е от дата 16.10.2023 г. за времето от 10:57:12 ч. до 11:10:48 ч. и няма модификации и манипулации по него, поради което няма съмнения за достоверността му.

Така, от разпита на св.Д. С. се установява, че на инкриминираната дата е била на пазара в гр.К. и както си вървяла покрай сергиите била ударена в кръста, след което паднала на земята и при падането й се счупила крака. С. се опитала да стене, да не успяла, като две жени й се притекли на помощ и я сложили на едно столче. Пострадалата сочи, че тя не е видяла с какво е ударена и кой я е ударил, но жените, които й помогнали да стане й казали, че този човек с количката е ударил в гърба. По-късно, когато съпругът й дошъл, му показали на камерата как човекът с количката я удря в гърба. След инцидента св.Д. С. твърди в показанията си, че е помолила една жена, която познава като Н., да се обади по телефона и да извика Бърза помощ. Закарали я с линейка в болницата, където й направили снимка и й казали, че има счупване на левия крак, след което я приели за лечение в травматология, оперирали я и до края на месеца била в болницата.

За да даде вяра на показанията на св.Д. С., въззивният съд прецени, че същите са логични и последователни и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, както това е сторил и районният съд. Така, същите кореспондират както бе посочено с вещественото доказателства – приобщения диск със запис на подадения сигнал на ЕЕН 112 и писмо от отдел „РЦ 112 - К.“, както и със заключението по протокол № 1 от извършената на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. В тази връзка следва да се посочи, че макар в заключението да е посочено, че снимковите кадри, извлечени от видеозаписа, да са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване и да не може да се установи дали на записа са заснети подс.Г. Д. Т. и пострадалата Д. Б. С., то настоящият съдебен състав счита, че на записа, от който се установява количка натоварена с 5 кашони бутана с ръце от мъж, обозначен в експертизата като „Лице 2“, който няма видимост пред количката, поради височината на товара, и жената, обозначена като „Лице 1“, която е бутната от тази именно количка от към дясната й страна, след което тя пада на земята пред количката, са именно подс.Г. Д. Т. и пострадалата Д. Б. С.. Това е така, тъй като от заключението на експертизата се установява, че предоставения запис е от инкриминираната дата - 16.10.2023 г. за времето от 10:57:12 ч. до 11:10:48 ч. и няма модификации и манипулации по него, поради което няма съмнения за достоверността му, като по делото не се установява на същото място и по същото време друг мъж с количка натоварена с кашони да е ударил жена, която след удара да е паднала на земята. В същото време от показанията на св.М. Е., Н. Х. и Н. Ю., които твърдят, че са видели как една жена е паднала, но не видели същата да е бутната от количка бутана от подсъдимия, като предполагат, че жената може да се е спънала или да й е прилошало, не могат да опровергаят установеното от пострадалата и експертизата на изготвения запис от деня на инцидента, от който запис категорично се установява, че пострадалата пада след като е бутната от количката тикана с ръце от подс.Т., а не е паднала преди това, като се е спънала или по друга причина. Полученото нараняване от пострадалата е безспорно установено от медицинската документация приобщена по делото и изготвената съдебномедицинска експертиза, които установяват констатираното телесно увреждане и възможния механизъм на получаване на същото – при падане от собствен ръст.