Решение № 176 от 10.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100512613 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Б. С. Д. срещу решение № 11262/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 33121/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 407,16 лв., цена на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № 306351, ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 69,51 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 17.03.2022 г., за сумата от 35,21 лв., цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2019 г.

– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 6,49 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 15810/2022 г. по описа на СРС, 40 състав.

Въззивникът поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и 1 при погрешна интерпретация на събраните доказателства. Оспорва да е бил потребител на топлинна енергия през процесния период при липсата на доказателства да е бил собственик на имота, като твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел това обстоятелство за безспорно. Счита, че наличието на данни, че е обитавал физически топлоснабдения имот през част от процесния период, не доказват възникване на облигационно правоотношение между страните. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Действително, в отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на облигационно правоотношение между страните и качеството му на клиент (потребител) по смисъла на чл. 153 ЗЕ, но посочените възражения са правни и не съдържат изрично оспорване на фактическото твърдение, че Б. С. Д. е собственик на топлоснабдения имот.

При тълкуване на изложените от него доводи както в исковото производство, така и в подаденото по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение е видно, че оспорванията му срещу предявените искови претенции се основават на конкретните твърдения, че в жилището не се потребява топлинна енергия поради демонтиране на отоплителните уреди, от където ответникът прави извод, че вече не е абонат на „Топлофикация София“ ЕАД – в рамките на заповедното производство същият изрично признава, че живее в имота, но твърди, че ползва топла вода от бойлер. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е приел, че наличието на право на собственост върху имота не се оспорва по делото и на това основание е заключил, че между страните е възникнало облигационно правоотношение през процесния период.

В допълнение, следва да се отбележи, че дори и да се приеме за недоказано наличието на правото на собственост върху имота в полза на Б. С. Д., по делото са налице достатъчно данни да се приеме за установено изрично сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ 2

(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, каквато в случая е била открита именно на ответника Б. С. Д., видно от всички приети по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства. Посоченото лице фигурира като живущ в апартамент № 28 в процесната сграда в приложения по делото списък, подписан от него, като същият не оспорва, че обитава жилището, а и е подписвал без възражения главните отчети, изготвяни от дружеството, извършващо услугата дялово разпределение (л. 65 от първоинстанционното дело), с което е признал, че е потребил посоченото количество топлинна енергия като клиент на топлопреносното предприятие в имота (като какъвто е посочен в документа, подписан и неоспорен от него). Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че и при липса на изрични доказателства за правото на собственост върху топлоснабдения имот, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал по делото се установява, че е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и Б. С. Д. в качеството му на лице, което фактически ползва имота и което е изразило съгласие да ползва доставяната топлинна енергия за собствени нужди, поради което именно той се явява задължено лице за цената на потребената в жилището топлинна енергия.

Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част. По отношение на действителния размер на потребеното количество топлинна енергия, респ. дължимостта на лихва за забава 3 върху него, такса за дялово разпределение и лихва за забава върху нея, не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във въззивната жалба (изложението в нея се концентрира изцяло върху оспореното качество потребител на топлинна енергия), поради което въззивната инстанция не следва да обсъжда по същество дали претенциите са били правилно уважени в този размер и дали са налице други основания за отмяна на обжалвания акт.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11262/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 33121/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Б. С. Д., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 407,16 лв., цена на доставена топлинна енергия за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № 306351, ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 69,51 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 17.03.2022 г., за сумата от 35,21 лв., цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 6,49 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 15810/2022 г. по описа на СРС, 40 състав.

ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5