Решение № 14578 от 25.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14578 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110143884 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило искове по чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Столична община за сумата от 605 лева – невъзстановена сума за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „П**е“, модел „П*“ с рег. № ** ТР, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, които щети на причинени при ПТП от 27.06.2018г. в гр. София на ул. „Зографи Молерови“ при попадане на автомобила на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от 12.08.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 181,31 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.08.2019г. – 12.08.2022г.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние по договор за имуществена застраховка „каско“ по повод застрахователно събитие - ПТП, настъпило при преминаване на автомобила, обект на застраховката, през необозначена и несигнализирана неравност (дупка) пътното платно на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че твърдяното увреждане не представлява покрит от застраховката риск. Не било налице валидно застрахователно обезщетение поради неподписване на представената застрахователна полица. Не били представени Общите условия към твърдяната застрахователна полица. Поддържа, че не е доказано настъпване на твърдяното пътнотранспортно произшествие при твърдения механизъм. Направено е възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, поради което размерът на обезщетението следвало да бъде намален. Не било налице противоправно действие или бездействие от страна на ответника.

1

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, размер на причинените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, както и действителният размер на вредите към датата на настъпване на събитието.

Съдът приема за установено, че на 27.06.2018г. в гр. София към 15:45ч. водачът на л.а.

„П**е П* 4S“ с рег. № ** ТР се е движил по ул. „Зографи Молерови“ с посока на движение кв.

„Симеоново“. В района на № 11 на посочената улица водачът попаднал на необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което посоченият автомобил бил увреден.

Горните изводи съдът основава на приетото без възражения заключение по съдебно автотехническата експертиза, което се кредитира от съда съгласно чл.202 ГПК, съгласно което от техническа гледна точка уврежданията върху процесния лек автомобил могат да се получат при описания механизъм. Съдът взема предвид и приетия като доказателство протокол за ПТП № 1705672/27.06.2018г., съставен след посещение на орган на МВР, в който е посочено, че причина за произшествието е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Макар този протокол да не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието – чл.179, ал.1 ГПК, то отбелязваните в него други обстоятелства от значение за установяване механизма на събитието се ползват с такава обвързваща доказателствена сила, като в случая това са наличието на неравност на пътното платно и констатираните видими увреждания по автомобила. В този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

Следва да се посочи, че установеното произшествие и причините за настъпването му съответстват на декларираното в уведомлението за щета, подадено пред ищеца по повод процесния инцидент. Макар като частен свидетелстващ документ, то да се не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, декларираното в него се потвърждава от останалите доказателства по делото. По делото няма събрани доказателства, които да разколебават извода относно сочения по – горе механизъм на произшествието или да сочат за друга причина за инцидента.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника – арг. чл.154, ал.1 ГПК) е възражението за съпричиняване от водача на процесния автомобил, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост.

Предвид горното процесното пътно – транспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл. 1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия 2 стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

Към датата на събитието л.а. „П**е П* 4S“ с рег. № ** ТР е бил обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“, обективиран в приетата като доказателство застрахователна полица № 93001710101014 (л.55 от делото), подписана от страните по договора. Процесното събитие – пътнотранспортно произшествие, настъпило при преминаване на автомобила през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, представлява покрит по застраховката риск, което следва от отбелязването върху застрахователната полица, че покрити рискове са последици от злополука при ПТП. Застрахователният договор е сключен при „Клауза 1“, като съобразно приетите по договора Общи условия застрахователното покритие включва вреди от пътнотранспортно произшествие по време на движение, както и целесъобразни и разумни транспортни разходи за репатриране, когато в резултат на увреждането МПС не може да се придвижва на собствен ход – раздел XIV, клауза 1 - т.1.2 и т.1.5 от ОУ.

От приетия като доказателство платежен документ от 20.11.2018г. (л.15 от делото) се установява, че за вредите по процесната щета е платено обезщетение в размер на 595 лева.

Размерът на изплатеното обезщетение включва смяна на задна дясна гума на стойност 535 лева и разходи за репатриране на автомобила в размер на 60 лева, видно от приетите доказателства – доклад по щета № 0000 – 1261 -18 -252366 (л.12 от делото), сравнителна експертиза по същата щета (л.13 от делото) и фактура № **********/27.06.2018г., ведно с касова бележка за изплащане на сумата от 60 лева за репатриране на автомобила (л.18 от делото).

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. възстановяването на вредите в натура, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ. Обемът на отговорността по чл.410, ал.1 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски.

Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ).

Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

Съгласно приетото заключение по основната съдебно - автотехническата експертиза по средни пазарни цени стойността на труда и авточастите, необходими за възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети, възлиза на 540,89 лева, които щети се състоят в смяна на задна дясна гума. Естеството на конкретното увреждане на автомобила сочи, че в случая след произшествието автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход, което е наложило и направеният разход за репатрирането му в размер на 60 лева. Съгласно условията на сключения застрахователен договор (раздел XIV, клауза 1 - т.1.5 от ОУ) разходите за репатриране следва да се включат в дължимото застрахователно обезщетение. Към вземането по чл.410, ал.1, т.2 КЗ следва да се добавят и ликвидационни разноски от 10 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК. В обобщение, в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане на претендираното основание в общ размер от 610,89 лева (540,89 + 60 + 10). При недоказано възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на вземането на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на 3 исковата молба до окончателното плащане.