Решение № 384 от 02.11.2021, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е № 384 гр.Стара Загора, 02.11.2021год.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: при секретаря Николина

Николова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова , като разгледа докладваното от

БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 625 по описа за 2017 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Д.М.

***, чрез пълномощника му адв.В.С., против Българска народна банка /БНБ/ със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Княз Александър“ №1, за присъждане на 1. сумата 8627,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита му в „Корпоративна търговска банка“ АД–в несъстоятелност (“КТБ“ АД-/н/), за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014 г., причинени от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и 2. сумата 2000 лв. (част от сумата 85 197,87лв., явяваща се разлика между размера на вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност и изплатения му гарантиран депозит), представляваща обезщетение за вреди от неправомерни действия на ответника, изразяващи се в прилагането на административни мерки по изменение на правила и методики за обезценка на активи и отнемане със задна дата на издадено на „КТБ“ АД със заповед №БНБ-43011/28.03.2014 г. на подуправителя на Българската народна банка разрешение да включи в капитала си от втори ред сумата 35 000 000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем, приемане на решение за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД на основата на документи, които не кореспондират с изискванията на националното и международното право или в неправомерно бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен банков надзор. В исковата молба са изложени подробни съображения относно наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ - неправомерни действия на ответника БНБ, в условията на алтернативност неправомерни бездействия, причинени вреди, както и причинна връзка между тях.

Ответникът - БНБ в представен писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А.Г. оспорва иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация и като неоснователен поради липса на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е недоказан и не са налице всички изискуеми по ЗОЗОД предпоставки за уважаването му .

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.09.2012 г. ищецът Д.М. сключва с КТБ АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица), въз основа на който са подписани анекси за откриване на четири банкови сметки, съответно на 17.09.2012г, на 17.09.2013г, на 20.09.2013 и на 27.09.2013 г. Договорът e безсрочен и в него е предвидена лихва в зависимост от депозираната сума и вида на валутата. Към 06.11.2014г е имало наличност по сметките, но поради олихвяване веднъж годишно с клауза за капитализиране на лихвата към главницата не може да се определи общият размер на главницата.

На 20.06.2014 г., с писмо, вх. № 4098 в БНБ е получено писмено уведомление от ръководството на „КТБ” АД за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Предявено е искане, БНБ да предприеме необходимите мерки, включително поставянето на банката под специален надзор. На същата дата, на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции УС на БНБ приема Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., с което „КТБ” АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца. Със същото решение за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ” АД; дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия; отстранени са от длъжност членовете на управителния и на надзорния съвет на банката. С Решение № 76/22.06.2014 г. УС на БНБ под особен надзор е поставена и „Търговска банка „Виктория“ ЕАД, чийто капитал е бил 100 % собственост на „КТБ” АД. С поставянето под особен надзор на двете банки БНБ е възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ, оценка на активите и пасивите на банковата група, от независим външен одитор. Такава проверка за „КТБ” АД е възложена на 25.06.2014 г., като резултатите са оповестени публично на 11.07.2014 г. Проверката е била частична и установила, че за определена категория кредитополучатели по кредити, в общ размер на 3,5 млрд. лева от общ кредитен портфейл - 5,4 млрд. лева липсвала съществена информация за финансовото им състояние и/или за целевото усвояване на кредита. На 25.07.2014 г. квесторите на „КТБ” АД са представили доклад за текущото състояние на банката. Докладът е приет от БНБ и управителният съвет на централната банка е постановил Решение № 94/31.07.2014 г., с което на основание чл. 107, ал.

3 от ЗКИ издава задължителни предписания към квесторите на „КТБ” АД. С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките определя датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити.

На 06.11.2014 г. е подадена информация към ФГВБ за Д.М. за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000.00 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ. С оглед на това, че по влога към датата на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от „КТБ“ АД /н/ към ФГВБ са налични средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., „КТБ“ АД /н/ не може да удостовери, каква част от изплатените средства чрез ФГВБ представлява главница и каква – лихви.

По делото по искане на ответника е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. От него се установява, че: 1. Размерът на лихвата в проценти, начислявана по влога на ищеца М. в „КТБ“ АД /н/, за периода от 30.06.2014г до 06.11.2014г е 1.3144, а за периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г е 1.0414. 2. При прилагане на този лихвен размер лихвата в лева върху сумата от 196 000лв е 2041.23лв за периода 26.07.2014г до 05.11.2014г и 2615.95лв за периода от 26.07.2014г до 04.12.2014г. 3. Размерът на законната лихва за забава върху сумата 196 000лв за периода от 26.07.2014г до 05.11.2014г възлиза на 5 624.60лв и за периода от 26.07. 2014г до 04.12.2014г възлиза на 7208.23лв.

Видно от списък на приетите вземания на кредиторите на „КТБ“АД /н/, в него е включено вземане на Д.М. на стойност 85 197.87лв. При извършено разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/ с приети вземания по чл. 69, ал.1 ЗБН на ищеца

Д.М. са определени 9416.71лв на 02.03.2017г., 8 628.61лв на 25.04.2017г., 7378.54лв 24.08.2020г. и 4351.29лв на 17.02.2021г.

В хода на делото са постановени Решение от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16 и

Решение от 25 март 2021г по дело С-501/18 на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет относно тълкуването на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Претенцията на Д.М. е заявена като обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Макар към датата на предявяване на исковата молба в българското законодателство да липсват специални процесуални норми, регламентиращи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз, такива са приети впоследствие. Съгласно чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл. 4, §3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество. Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила и компетентния национален съд за разглеждане на спорове по повод посочената по-горе отговорност, а предоставя това правомощие на държавите членки в съответствие с принципа на процесуална автономия, ограничени от принципите на равностойност и ефективност. Държавите членки са длъжни да отстранят по реда на националното право последиците от причинените от държавата вреди, при това при спазване на принципите на ефективност, налагащ националните процесуални правила да гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на равностойност, изискващ националното право да предостави на всеки основан на общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове, основани на вътрешното право.

Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на общностното право, принципно не трябва да се различават от тези, които уреждат отговорността на Общността, при сравними обстоятелства. Защитата на правата, които частноправните субекти извличат от общностното право, не може да се изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е причинил вредата.

Следователно националният съд е този, който следва да определи пред кой съд и по кой ред трябва да се разгледа предявеният иск, както е посочено и в решението по дело С-571/16. В тази връзка първият спорен въпрос е дали задължението на БНБ по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е административно и в тази връзка действа ли БНБ като административен орган по смисъла на §1, т. 1 ДР на АПК. Настоящият съдебен състав счита БНБ за надлежен ответник съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК. Макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, БНБ действа като държавен (публичен) регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки не са отношения между равнопоставени правни субекти. Във връзка с надзорните си правомощия

БНБ може да издава индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол - чл. 151, ал. 3 ЗКИ, т.е. в определени хипотези БНБ действа като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, и в това си качество и в тези случаи представлява административен орган по смисъла на §1, т. 1 ДР на АПК. Това следва и от изрично определената подсъдност на оспорванията срещу актове на органи на БНБ, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК. Правомощието по чл. 1 §3 i) от Директива 94/19/ЕО е възложено на „съответния компетентен орган“ на държавата членка, който е именно БНБ. Тя е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, §1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г., а възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. По тези съображения иск за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност, следва да бъде разгледан по реда на чл.203-207 от АПК срещу надлежния ответник БНБ във връзка с възложените му административни правомощия по надзор върху кредитните институции.