Решение № 286 от 04.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. ХАСКОВО, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500336 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 609/30.12.2023 година, постановено по гр.д. № 748/2023 година, РС-Кърджали е уважил частично предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и е осъдил ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати на Я. А. Я. от град ***, сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2022г. в гр. ***, осъществено от Е.Н.М. от гр.***, като водач на лек автомобил марка „Опел Мерива“, с рег. № ***, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица ***, с валидност до 28.10.2023г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2023 год. до окончателното й плащане. В останалата част до пълния предявен размер предявеният иск е отхвърлен, а именно за разликата над 8000 лева до 14000 лева, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 20.11.2022 г. до 06.04.2023 година. С оглед изхода на делото са 1 разпределени деловодните разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство

ЗЕАД

“БУЛСТРАД

ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП” АД – София, в частта, в която искът е уважен за сумата над 3000 лева до 8000 лева. Единственото оплакване на въззивника е за прекомерност на присъденото обезщетение, с довода за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият Я. А. Я. подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на подадената от дружеството-застраховател въззивна жалба. Прави искане за потвърждаване на решението като правилно – законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията на въззивника съдът намира следното:

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен.

2

Въззивният съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.

Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Между страните не е спорно и се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства, ищецът е пострадал при ПТП, реализирано на 20.11.2022 година при следния механизъм: лек автомобил „Ланчия Либра”, ***, управляван от Я. Я. се е движил в гр. *** по ул.***, с посока от гр.*** към кв.***, а лек автомобил „Опел Мерива”, ***, управляван от Е.М. се е движил в противоположната на него посока, към гр.***. На кръстовището с ул. ***, л.а. „Опел” извършва маневра „завой наляво", като отнема предимството на движещият се направо л.а. „Ланчия” и попада в габаритите му. Траекториите им на движение се пресичат и л.а. „Ланчия” с предната си част се удря в дясната странична част (областта на вратите) на л.а. „Опел". В резултат на сблъсъка между автомобилите, на ищеца Я. са причинени следните телесни увреждания: охлузване на кожата в предната част на лявата половина на теменната област на главата с размери 2/1,5 см.; кръвонасядане в областта на лявата колянна става с размери 5/6 см., в централната част на което кожата е охлузена на площ 2,5/1,5 см.; охлузване на кожата с размери 1/1,5 см. по предно-външната повърхност на лявата подбедрица, в горната й трета; сътресение на мозъка, наложило болнично лечение и наблюдение. С въззивната жалба не се оспорва приетото от първостепенния съд, че тези телесни повреди са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, заключението на която ХОС кредитира изцяло. Според вещото лице, полученото от ищеца сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице сочи, че на Я. А. Я. е било проведено болнично консервативно лечение с противооточни, обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни 3 медикаменти. Оздравителният процес по отношение на мозъчното сътресение е с продължителност около 3 седмици, в началото на който период пострадалият е имал средни по интензитет главоболие, световъртеж, гадене, светобоязън, които постепенно са намалявали и отзвучавали.

Продължителността на оздравителния процес по отношение на останалите травматични увреждания е бил с продължителност около 10 дни. Болките и страданията, които е изпитвал пострадалият вследствие на тях са били с неголям интензитет. Вещото лице дава заключение, че към настоящия момент Я. А. Я. е в добро общо здравословно състояние, без последствия от травмите, получени при процесното ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че непосредствено след процесното ПТП ищецът е имал световъртежи, гадене, главоболие, болки в гърдите, в корема и в левия крак, което е наложило болничен престой от 3 дни, след което е изписан за домашно лечение с 12 дни болнични. Но и след това ищецът продължил да усеща последици от травмите: бил все още в шок и стрес, не искал да шофира, непрекъснато говорил само за катастрофата, станал черноглед. И до момента имал главоболия, особено когато се влошавало времето. Преди катастрофата Я. бил весел, жизнерадостен, щастлив, обичал да пътува, често пътувал със семейството си до морето и обратно, но след претърпяното ПТП рязко намалили пътуванията, оплаквал се от болки в главата, в крака и в коремната област.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, районният съд в необходимата степен е съобразил правилата по чл. 52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е справедливо. Първоинстанционният съд е взел предвид характера и интензитета на претърпените болки и страдания с установена продължителност - около 3 седмици за мозъчното сътресение и около 10 дни за останалите увреждания, вида на причинените физически увреждания, причинили болка и страдание, както и причиненото мозъчно сътресение без открита вътре черепна травма, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на претърпяно сътресение на мозъка, макар и в лека степен, ищецът е претърпял неблагоприятни усещания, свързани с главоболие, световъртеж, гадене, светобоязън, намалена работоспособност, отпадналост. Бил е на стационарно медицинско лечение. Престоят в болнично заведение винаги е свързан с допълнителни ограничения и неприятни усещания, притеснения и преживявания, дори и да продължава през кратък период от време. След ПТП-то, по време на провежданото лечение, а и след него ищецът е търпял 4 морални страдания – следствие от неблагоприятното отражение на ПТП върху психическото му състояние. Променил и начина си на живот, ограничил любимото си занимание – да пътува с автомобил със семейството си. Предвид заключението на вещото лице, физическото здраве на ищеца следва да се счита възстановено. Но той все още търпи негативни психологически последици – изпитва страх при шофиране на МПС, станал е по-затворен и черноглед.

Поради това, ХОС приема, че определената от районния съд сума 8 000 лева е адекватна спрямо претърпените от ищцата болки и страдания и ще го обезвреди справедливо и съразмерно на понесените неимуществени вреди. Доводите на въззивника за прекомерност на обезщетението не са основателни и не се налага същото да бъде намалено.

Въззивният съд споделя и останалите фактически и правни изводи на РС – Кърджали и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Поради гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо, правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед извода за неоснователност на жалбата, в тежест на въззивника следва да се възложат направените от въззиваемия деловодни разноски в доказан размер 1200 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 609/30.12.2023 година, постановено по гр.д. № 748/2023 година, РС-Кърджали, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД,

ЕИК: 000694286, гр. София, пл. “Позитано’’ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., да заплати на Я. А. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6