Определение № 364 от 14.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20265000600439 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, във вр. с чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 345 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на лишения от свобода Н. М., депозирана чрез защитника адв. П. М., срещу определение рег. № 374 / 20.08.2026 на ОС - Пазарджик, постановено по ЧНД № 590 / 2026г. на същия с ъ д , с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В жалбата се твърди незаконосъобрзност на съдебния акт. Заявява се липса на самостоятелен и задълбочен правен анализ, при което изцяло и безкритично е възприето изразното становище от Началника на ЗатвораПазарджик. Пренебрегнато е обективно установеното, че на осъдения са налагани не 29, а 28 дисциплинарни наказания при престоя му в пенитенциарното заведение, както и изразеното в експертната оценка на психолога от 10.08.2026 г. Акцентира се на съхранените връзки с близки му лица. Отправя се искане за отмяна на определението и условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с материалите по 1 делото и доводите в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е допустима - изхожда от легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е в предвидения в закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Н. Л. М. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 месеца и 24 дни от наложеното му с присъда № 31 / 24.06.2024 г. по НОХД № 68/2024 г. на Окръжен съд гр. Благоевград наказание 3 години и 4 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.199,ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а“от НК .

Няма спор по делото, че е изтекъл предвидения в чл. 70, ал.1, т. 2 от НПК срок. Към 31.07.2026 г. осъденият М. фактически е бил изтърпял 2 години 11 месеца и 17 дни, от работа – 0 дни, или общо изтърпял 2 години 11 месеца и 17 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е бил 4 месеца и 13 дни. Към настоящия момент е 3 месеца.

Неоснователен е упрекът към окръжния съд относно липса на мотиви в обжалвания съдебен акт. От съдържанието на проверяваното определение се установява, че съдът по проследим процеса на формиране на вътрешното му убеждение начин е аргументирал защо намира в конкретния случай да е неприложим институтът, уреден в чл. 70, ал. 1 от НК.

Не е налице и претендиралата неправилна оценка на приложените по делото доказателства, тъй като наложените на лишения от свобода М. дисциплинарни наказания са не отразените в становището на Началника на Затвора по повод молбата- 29, а 28. Както сам обжалващия сочи, „това не променя драстично цифровото изражение“ на наложените дисциплинарни наказания. Действително, съдът не се е позовал изрично на изготвената за нуждите на настоящето производство експертната оценка на психолога от 10.08.2026 г. Внимателният прочит на последната установява, че тя не съдържа констатации, които се конфронтират с изразеното от Началника на Затвора – Пазарджик.

Възразява се срещу констатацията на съда за отсъствие на втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 70, ал. 1 от НКдадени от осъдения достатъчно доказателства за поправянето му. Настоящият съд намира възражението за неоснователно.

2

Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните, установени по реда на чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС. Съвкупната оценка на изводимото от събраните по делото доказателствени източници формира извод, че процесът на поправяне на осъдения не е завършен .

Според първоначалната оценка на правонарушителя, лишеният от свобода е с висока степен на риск от рецидив на престъплението - 101 точки по скалата на OASys. Очертани са били следните проблемни зони:

- криминално минало - първи контакт с полицията преди навършване на осемнадесет годишна възраст, регистриран в ДПС, осъждан и изтърпявал присъда докато е бил непълнолетен; ескалация в престъпленията и осъжданията - чл. 194, чл. 195, чл.196, чл.198, чл.199 от НК;

- отношение към правонарушението - не признава личната свобода и не зачита правата на хората в обществото; счита за завишена постановената присъда;

- управление на финанси и доходи - прекомерно разчита на финансова подкрепа от приятели, в случая в затвора - на партньорката си; извършва кражби/грабежи за набавяне па финансови средства; не умее да разпределя бюджетни средства и харчи прекадено много за закупуване на алкохол;

- начин на живот и обкръжение - липсва интеграция в обществото. Контактува с криминално проявени лица, от които лесно се влияе;

- злоупотреба с алкохол - основен и отключващ фактор за извършване на правонарушението - употреба на алкохол; редовно (ежедневно) злоупотребява с приема на алкохол;

- умения за мислене - разпознава проблемите, но не се разграничава, като среща трудности при решаването им;

- не е способен самостоятелно да ги разреши;

- не осъзнава последиците от криминалното си поведение и действията си; склопен да поема немотивиран риск, като игнорира неблагоприятния ефект.

Изготвената първоначална оценка на правонарушителя е отчела ниско ниво на риск от вреди за осъдения, но високо по отношение на останалите лишени от свобода, служителите в условията на изолация и обществото в условията на свобода. Той би прибягнал към извършване на нови кражби и грабежи с цел набавяне средства за задоволяване на ежедневните си нужди.

3

В становището на Началника на затвора се сочи, че осъденият М. търпи наложеното наказание в условията на неработещ. Не е изявявал желание за включване в трудов процес, липсват изградени трудови навици и в живота на свобода. Не е проявявал активност и не е участвал в социалния живот в МЛС.

По време на пенитенциарното третиране, последващите преоценки отчитат завишаване на количествения измерител от 101 на 115 точки при последната атестация в зоните "начин на живот и обкръжение", "междуличностни проблеми" и "умения за мислене." През настоящата пенитенциарна изолация осъденият следва изцяло собствена линия на поведение, като е налице категоричен отказ за съдействие по отношение на наложения режим и корекционните мероприятия. Отчита се пълна липса на мотивация за позитивна промяна, съчетана с трайно рецидивни и деструктивни криминални нагласи.

Констатирано е съзнателно пренебрегване на вътрешния ред и институционалните правила, което на практика затруднява работата на институцията, не са настъпили изменения в нагласите на осъдения, като прогнозата за развитието на личността, поведението и възможностите за успешна ресоциализация на лишения от свобода на този етап е негативна.

В заключение е посочено, че към момента лишеният от свобода М. не е дал доказателства за своето поправяне, не е налице трайна и необратима положителна промяна в поведението му, становището на Началника на затвора е молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание да не бъде уважена.

Няма претендирания от жалбоподателя положителен потенциал изготвената на 10.08.2026 г. за нуждите на настоящето производство експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода. Според нея към момента на интервюто осъденият е демонстрирал завишена самооценка, въпреки стремежа му да се възприема като жертва и да търси съжаление и емпатия от останалите. Налице е както предходна, така и актуална трудна адаптация към условията в местата за лишаване от свобода. Нивото на риск от агресивно поведение е в средни стойности, в конфликтна ситуация може да проявява враждебност. В условията на изолация е непостоянен и внушаем, вътрешно нестабилен и 4 несигурен. Според изготвилия оценката „през последния времеви период има известно стабилизиране и се работи в посока затвърждаване на позитивни тенденции в поведението“. Препоръката е „в корекционен аспект да се наблегне върху подобряване на уменията му за самопреценка, да му се помогне да осъзнае дефицитите в автономността“. И според експерта психолог към момента не са постигнати целите на наказанието и не е удачно М. да бъде условно предсрочно освободен.

Не е налице заявеното в частната жалба противоречие между изразените становища на Началника на Затвора- Пазарджик и на инспекторапсихолог. Напротив- еднопосочно се твърди проблемните зони в поведението на лишения от свобода да не са положително повлияни, целите на наказанието да са неизпълнени, условия за УПО да не са налице. Тези виждания намират убедителна подкрепа в документите, налични в приложеното по делото затворническо досие /три папки/.

Формирайки изводите си в съответствие с изискванията на чл. 439а от НПК, след анализ на относимите д оказателства за поправянето на лишения от свобода- оценката по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и данните от затворническото досие, и настоящият съд намира за несъмнено, че не е налице изискуемото в чл. 70, ал. 1 от НК поведение на лишения от свобода М.. Той не е демострирал позитивна личностова промяна вследствие на приложеното възпитателно и корекционно въздействие, която да предположи успешното му адаптиране в обществото. Следва да се подчертае, че не само не е отчетена положителна тенденция в отрицателните му нагласи, но е налице задълбочаване на част от първоначално установените проблемни зони.

Негативната оценка по чл. 155 от ЗИНЗС и неизпълнението на индивидуалния план по чл. 156 от ЗИНЗС очертават жалбоподателя като лице, нежелаещо да спазва правилата, установени за контролираната среда, в която търпи наказанието. Това му нежелание е намерило израз и в санкционирането му по съответния ред 28 пъти. Неоснователно е възражението, че следва да се има предвид обстоятелството, че наложените му наказания са леки, т.е. и нарушенията не са отчетливо тежки. Спазването на правилата в условията на изтърпяване на наказанието е една от предпоставките за възможна положителна прогноза, че и в условията на 5 свобода осъденият ще има законосъобразно поведение. Такава прогноза в случая не може да се направи.

Тъй като престоят н а осъденото лице в затвора не е довел до поправителен и превъзпитателен ефект, за постигане на целите в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони е необходимо продължаване на корекционното въздействие спрямо него.

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода е постижимо само за осъден, който с поведението си е доказал, че целите на наказанието са постигнати, при което продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим /ПВС № 7 от 27.VI.1975г., изм. с ПВС № 7 от 6.VII.1987 г. /.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намери ч астната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 374 / 20.08.2026 г., постановено по ЧНД № 590/2026г. на на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6