Решение № 168 от 07.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Б., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120204840 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на В. С. Г. с ЕГН: **********, чрез адв. С. К. от АКБ., срещу Наказателно постановление № 23-0769-002084/04.10.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-гр. Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца, както и за нарушение чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10 лв.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се оспорват фактическите положения в НП, с лансиране на версията, че жалбоподателката не е управлявала автомобила си на процесната дата, а е спяла в него на задната седалка.

В проведено на 15.01.2024 г. о.с.з. пълномощникът адв.С. К. конкретизира,че предмет на оспорване със жалбата е НП в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована,не се явява. Представлява се от адв. С. К., който подлага на доказателствен анализ събраните гласни доказателствени средства изтъквайки и акцентирайки на изложението на св.П., в светлината на аргументацията си за липса на безспорна доказаност и несъмнена установеност на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП .

Настоява за отмяна на атакуваното НП в оспорената му част. Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателката на 13.11.2023 г. а жалбата е подадена на 15.11.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 26.09.2023 г., около 08.03 ч. в гр. Б., по ул. ************* жалбоподателят Г. привела в движение собствения си автомобил „В.“ с рег. №** **** **, в резултат на което причинила материални щети по бронята на успоредно паркирания в л.а. марка „Ф.“, собственост на свидетеля 1

Д. П.. След получаване на сигнал на тел.112 от лице представило се с имената К.н П., екип служители на С-р „ПП“Б., сред които актосъставителят С. Т. М. и св. Д. Ц. К. посетили мястото на инцидента. В. Г. била поканена да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.номер ARPM 0785, но отказалa да бъде тестванa с техническото средство. На водача бил връчен талон за медицинско изследване №118645, като Г. отказала и предоставяне на биологична проба за химическо лабораторно изследване.

Непосредствено след отказа й за тестване с техническо средство на жалбоподателя Г. бил съставен процесният АУАН с бл. №****** . В Талона за медицинско изследване № 118645 изрично било посочено, че лицето следва да се яви в Спешен център на УМБАЛ Б. до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба, като същият й бил връчен в 10.30 ч. на 26.09.2023г. Водачът Г. получила талона, но отказала да го подпише, удостоверено с подписа на св. С.Н.. Същата отказала да предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване.

За горните обстоятелства мл.автоконтрольор Д. К. съставил на водача АУАН с бл. № ******, в който било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.номер ARPM 0785. Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис, като същата отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетеля С.Г.Н..

Въз основа на АУАН, на 04.10.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните относими към обективните и субективни характеристики на нарушението признаци били субсумирани под нормата на чл.174, ал. 3 ЗДвП. В допълнение в НП е обективирано,че на водача е издаден талон за медицинско изследване №118645. Г. е била санкционирана на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца,

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и непротиворечива доказателствена съвкупност. Показанията на актосъставителя С. М., съдът оценява като лишени от логически несъответствия и вътрешни противоречия, единни и последователни в репродуцирането на правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя,-че е отказала да бъде изпробвана с техническо средство по време на проверката. Изпълнението на произтичащото от чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК задължение на съда предполага обсъждане и излагане на изводи относно всички доказателства и доказателствени източници, особено когато сред тях има такива с противоположна насоченост, каквито са от една страна показанията на групата свидетели полицейски служители К. и М. и намиращите се в частична колизия с тях показания на св.Д. П., относно предикатната дейност, свързана с управление на МПС , в т.ч. адаптирания в контекста на това поведение съставомерен отказ на жалбоподателя Г. да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер. За целите на акредитиране на показанията на свидетелите М. и К.,като достоверни, съдът използва критерии, основаващи се във взаимната им съгласуваност, правдивост и убедителност при съпоставка помежду им. Същите са лишени от логически несъответствия и информативни противоречия. На следващо място,съдът съобрази оригинерния характер на част от представената чрез тях информация, неутралната свидетелска нагласа предвид служебното качество на двамата свидетели и връзката на пресъздадената с показанията им информация със събитието на нарушението и поведението на жалбоподателката в хода на проверката. Възприятията на св.М. са подробни, последователни, съдържателни откъм конкретна информация.Същият очертава,че на място са били заварени както жалбоподателката Г., така и св.П.. Действително показанията на св.М. са опосредствани в частта им,в която пресъздават съобщеното му на място относно механизма на ПТП, свързан с причиняване на материални щети на друг автомобил чрез привеждане в движение от страна на Г. на собствения й лек автомобил„В.“ с рег. №** **** **. Свидетелят посочва,че както с първоначално постъпилия сигнал,така и по сведения, съобщени от св.П. към момента на проверката, му е известно, че по вербална покана на св.П. да премести автомобила си, жалбоподателката го привела в движение и блъснала намиращия се в съседство автомобил, собственост на съпругата на св.П.. Тези показания са детайлизирани съвсем пунктуално, в т.ч. в частта за непровокираното непристойно държане на 2 жалбоподателката Г. спрямо контролните органи при проверка,за изразената от нея невъздържаност и противопоставяне, насочено към осуетяване и неглижиране на проверката, в т.ч. и досежно съставомерния отказ да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство дрегер, при видими признаци на алкохолно опиване. Преценката на съобщеното от този свидетел пред настоящата инстанция, дава основания да се приеме, че той представя непредубедено възприятията си, както пряко ,така и косвено оформените спомени относно цялостното поведение на жалбоподателката, и относно съобщеното му от св.П. за извършената от нея маневра на собственото й транспортно средство. Аргумент в подкрепа на този извод е й факта на пълното съответствие на неговите показания с изложеното от св.Д. К.. Фактическите изводи, изградени чрез показанията на свид. М. и К. не могат да бъдат опровергани чрез свидетелстването на Д. П., както счита процесуалния представител на жалбоподателката. Привидно показанията на св. П. звучат съгласувано и координирано с лансирана в жалбата защитна теза. При внимателната им съпоставка на плоскостта на тяхната непоследователност и вариативност на свидетелските нагласи , както и при съпоставянето им с показанията на полицейските служители, се установяват сериозни информационни дефицити относно конкретни фрагменти от изследваното поведение на Г..

Логически моментите, за които свидетелят твърди липса на съхранен спомен,са съсредоточени все към поведението на жалбоподателката.Неубедително за съда е твърдението,че свидетелят след поканата към Г. да помести автомобила си, не е възприел никаква промяна в реакциите й, и че след обявяване намерението му да излезе с колата си, рязко е променил решението си и е напуснал мястото на инцидента, без да възприеме водача, отговорен за причиняване на удара.

Неправоподобни поради дефицити във вътрешнологическата им стойност са й показанията на св.

П.,според които при завръщането му впоследствие, по време на проверката на контролните органи, обхващаща и съставяне на протокол за ПТП, както и при приподписване на процесния АУАН в качеството на свидетел, същият не успял да забележи и не е бил осведомен изобщо,че на Г. е предложено тестване с дрегер, на което тя се противопоставила. Тази отличителна черта на коментираните показания на фона на понесените материални щети по автомобила на съпругата на свидетеля,за които той посочи,че не са били обезщетени от застраховател, притежават потенциал,способен да ориентира преценката на съда относно достоверността на тези показания.

Преди всичко предвид тяхната схематичност, уклончивост, спестяване на определена фактология,съдът намира същите за непоследователни, което индикира на вероятно поставяне показанията му в услуга на жалбоподателя.Поради изложеното въззивният съд следва да откаже да признае на показанията на свид. П. абсолютна власт над истината при установяването на фактите относно съществените правнозначими обстоятелства относими към изследваното нарушение.

Аргумент в подкрепа на извода за частична недостоверност на неговите показания и доказателствено средство, установяващо положителни преки фактически данни относно управлението на МПС от жалбоподателката на посочените дата и място, се съдържат във фактическите констатации на съда, направени при оглед на постъпилия оптичен носител от Дирекция „Национална система 112“. От писмо вх. № ****/29.01.2024г. от Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ ведно с приложен оптичен носител, става ясно, че на дата 26.09.2023г. в 08.00 часа е регистрирано повикване от телефонен номер ********** от лице, което се е представило с имената К.н П., като в случая това е подателят на сигнала за ПТП на ул.

*************. От съдържанието на звукозаписа, намиращ се на оптичния носител,става ясно ,че К.н П. съобщава, че гр. Б., ул. „М.“ № **, една кола, с регистрация ** **** **, управлявана от жена във видимо нетрезво състояние при маневра назад е ударила друга кола с рег. № * **** **.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление в обжалваната му част относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група към ОДМВР-гр.

Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР Б., оправомощени със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Б., т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват 3 необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. Правилно е определена правната квалификация на нарушението, която е в точно съответствие с фактическото съдържание на нарушението. В НП е изписан нормативният бланкет на чл.174,ал.3 ЗДвП. В него макар и да отсъства конкретизация на последователно осъществените в случая две форми на изпълнителното деяние „отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“ , то извършеното в по-общ вид пояснение, съотнесено към трите възможни алтернативи за отказ от проверка за употреба на алкохол в кръвта или неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, е достатъчно като правно описание на нарушението. / в т.см. по идентичен правен въпрос виж Решение № 255/ 09.03.2023 г., по КАНД № 2179/ 2022 г. на АдмС-Б./. Съгласно константната съдебна практика, отменително основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя (арг. о т чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК ). Безспорно елемент от правото на защита е възможността, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря, като в тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно по чл. 42, т. 5 от ЗАНН . В конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение, какъв е той.