Решение № 7405 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7405 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100505650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1377/28.01.2025, постановено по гр.д. № 25927/2024 г. на СРС, ГО, 47 състав, Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089, е осъдена на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л. Д. Г., ЕГН:

**********, сумата от 3421 лева, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер от 6412,88 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2024 г. по Републикански път ІІ-18 в посока от кв. „Филиповци“ към бул. „Сливница“ поради попадане на управлявания от Л. Д. Г. л. а. „Мини Купър“ с рег. № ******** в канализационна шахта с отворен капак на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089, срещу Столична община, ЕИК: 000696327, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

2 ЗЗД, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК за осъждане на третото лице-помагач да заплати на ответника сумата от 3421 лева, представляваща присъдено в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ по главния иск обезщетение за имуществени вреди, причинени на Л. Д. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2024 г. по Републикански път ІІ-18 в посока от кв. „Филиповци“ към бул.

„Сливница“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че протокол за ПТП № 1821078/01.04.2024 г. е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва пълно и точно описание на механизма на реализираното произшествие, като не било посочено на кой километър е настъпило евентуалното ПТП. Твърди се, че протоколът не е съставен на място, а местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, поради което няма материална доказателствена сила нито за механизма, нито за уврежданията по автомобила. Въззивникът сочи, че в събраните свидетелски показания било посочено, че ПТП е настъпило в средна лента за движение на основно трасе на Околовръстен път на гр.София в частта му м/у кръстовищата за кв.’’Филиповци” и за бул.”Сливница”, като посоченото било в противоречие с протокол за ПТП № 1821078/01.04.2024 г., и исковата молба. където се твърди. че евентуалното ПТП е настъпило на републикански път в гр.София. с посока от кв.”Филиповци” към за бул.”Сливница“ на платното в областта на бензиностанция „Марешки”. Твърди се, че посоченото като евентуално местонахождение на ПТП – „средна лента за движение” /в съдебно заседание от свидетеля/, не кореспондира с описаното: на пътното платно, в областта на бензиностанция „Марешки”. Твърди се, че в посочения участък:

„средна лента за движение”, не е наличие съоръжение по смисъла на &1, т.З и т.4 от ДР на Закон за пътищата. Навежда се, че самата липса на съоръжение „шахта”, представлява самостоятелна предпоставка за отхвърляне на иска, т.е., отрицателни факти е недопустимо да се доказват от страна на ответника в настоящото производство. Сочи се, че липсва снимков материал на шахтата, в която се твърди да е настъпило процесното ПТП, а същата не представлява непредвидимо препятствие. Въззивникът навежда, че в изготвената по делото САТЕ не са видни „физическите характеристики” на евентуалното препятствие, не се установяват й с оглед разпита на вещото лице в съдебно заседание, а посочените в експертизата обстоятелства не се потвърждават от показанията на свидетеля. Поддържа се, че видно от САТЕ нямало никакви данни, на база на конто да се определи скоростта на движение на процесното МПС, както и че в посочения участък; „средна лента за движение”, не е налично съоръжение по смисъла на & 1. т.З и т.4 от ДР на Закон за пътищата.

Въззивникът сочи, че от изготвената САТЕ не се установяват „физическите характеристики” на евентуалното препятствие, т.е. направените изводи в същата /експертизата/ са на база предположения, като за същите липсват каквито е и да било мотиви .Твърди се, че е налице и съпричиняване от водача, който е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП.

Въззивникът навежда, че съгласно споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в очетанията на Столична община за 2024 г. /със срок на действие съгласно чл.5 от Договора/, сключен между Агенция “Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление-София и Столична община, би следвало процесният 2 участък да се поддържа от Столична община. Цитираното изрично обективира отговорност/задължение от страна на Столична община да осъществява надзор по смисъла на чл.50 ЗЗД за състоянието на пътя. В процесния участьк освен дейностите по поддържането би следвало изпълнителят да го означи със съответните пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие - „несигнализирана и необезопасена шахта”, съобразно чл.13 от ЗДвП. Съшият като юридическо лице осъществява дейности съгласно процесния споразумителен протокол и чл.13 от ЗДвП. чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Твърди се, че в конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на “препятствието”. както и самото му поддържане — несъответстващо на обстановка, е довело до посочения инцидент, поради което и на основание чл.49 от ЗЗД Столична община носи отговорност за причинените евентуално вреди, настъпили при процесното ПТП. Моли се на основание чл.219 ГПК да бъде осьдено третото лицепомагач Столична община да изплати претендираната от ищеца сума, ведно с дължимите лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и направените по делото разноски. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения главен иск, евентуално за уважаване на предявения евентуален обратен иск.

Въззиваемата Л. Д. Г. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че жалбата е неоснователна, а посочените възражения срещу решението бланкетни. Навежда, че безспорно се установил механизмът на събитието, а именно преминаване на л.а. през шахта с отворен капак по републикански п ъ т II-18 в посока на движение от кв. Филиповци към бул. „Сливница“.

Поддържа се, че от разпита на свидетеля мл. автоконтрольор Теодор Александров се установило, че произшествието било посетено на място и било констатирано, че товарен камион бил преминал през шахтата и я е отворил, за което е сигнализиран дежурен екип, който да обезопаси шахтата. В отговора се твърди, че представеният протокол има материална доказателствена сила по отношение възприетите лично от длъжностното лице обстоятелства, тъй като местопроизшествието било посетено от съставителя на документа.

Оспорва се възражението за съпричиняване, като се твърди, че отворената шахта не е била сигнализирана и не е имало начин водачът да я възприеме своевременно. Счита, че АПИ следва да отговаря за поддръжката на пътя, доколкото същият е републикански, а съгласно представения споразумителен протокол СО следва да отговаря за поддръжката само на локалните платна.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемите Столична община е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за основателност на въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ по отношение на предявения главен иск и неоснователност на жалбата по отношение на предявения обратен иск. Моли се за присъждане на разноски.

3

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Д. Г., ЕГН:

**********, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 3421 лева, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер от 6412,88 лева за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2024 г. по Републикански път ІІ-18 в посока от кв. „Филиповци“ към бул. „Сливница“ поради попадане на управлявания от Л. Д. Г. л. а. „Мини Купър“ с рег. № ******** в канализационна шахта с отворен капак на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е предявил в условията на евентуалност обратен иск срещу третото лице – помагач Столична община с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК за осъждане на третото лице-помагач да заплати на ответника сумата от 3421 лева, представляваща присъдено в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“ по главния иск обезщетение за имуществени вреди, причинени на Л. Д. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2024 г. по Републикански път ІІ-18 в посока от кв. „Филиповци“ към бул. „Сливница“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

4

По отношение механизма на настъпилото събитие, въззивният съд намира следното: по делото е представен протокол за ПТП № 1821078/01.04.2024 г., в който е удостоверено, че на посочената дата около 09:30 часа, по време на движение управляваният от Л. Г. л. а. „Мини Купър“ с рег. № ******** в гр. София, по Републикански път ІІ-18, в посока от кв.

„Филиповци“ към бул. „Сливница“, в близост до бензиностанция „Марешки“, е преминал през пътна канализационна шахта с отворен капак, при което пука радиатор и предна дясна и задна дясна гума. Видно от представената по делото докладна записка, съставителят на протокола е посетил местопроизшествието преди съставянето му, като това обстоятелство се потвърждава и от разпита на съставилото протокола длъжностно лице - мл. автоконтрольор Т.С.А.. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на шахта с отворен капак /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда (в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС). Същевременно въз основа на официалното удостоверяване в протокола по отношение констатираното препятствие и видимите щети по автомобила е изготвена приетата пред първоинстанционния съд САТЕ /неоспорена от страните/, съгласно която посочените щети по л. а. „Мини Купър“ с рег. № ******** от техническа гледна точка могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка при така описания механизъм на ПТП съгласно протокола за ПТП. Ето защо и механизмът на настъпване на произшествието е установен безспорно.