Определение № 2135 от 10.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2135 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501674 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Сити кеш“ООД,ЕИК-202531869 против определение № 6444/26.05.26г.,постановено по гр.д.№ 17317/25г.по описа на Районен съд- Пловдив,6-ти гр.с.,с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение,иска се отмяната му и изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските,като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адв.възнаграждение поради наличието на предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК,а при условията на евентуалност-да се намали значително размера им.

Ответникът по частната жалба Р. П. Л.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Ст.М. намира същата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Р. П. Л. против „Сити кеш“ООД с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 173,56лв. като получена без основание над 1 чистата стойност по договор за потребителски кредит от 11.09.23г.поради недействителност на същия.От ищцата са приложени по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищцата и адв.Ст.М.,в който е уговорено заплащане в брой на адв.възнаграждение в размер на 400 евро.

С писмения отговор на ответника същият признава за основателен иска и на осн.чл.237 от ГПК иска постановяване на решение при признание на иска.Поискал е на осн.чл.78,ал.2 от ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест разноски.Възразил е по претендирания размер на адв.възнаграждение на ищцата,позовавайки се на злоупотреба с право,като твърди,че настоящото дело е второ между страните и относно същия договор за потребителски кредит,като с първото е поискано прогласяване нищожността на договора в цялост.Отделно е поискал съдът да се съобрази с практиката на СЕС-решение от 25.01.2024г.по дело С-438/22г.

С решението,чието изменение в частта за разноските се иска,предявеният от ищеца иск е бил уважен,а съдът е присъдил разноски в негова полза,като е приел,че не са налице и двете кумулативно дадени предпоставки на чл.78,ал.2 от ГПК и разноски се дължат от ответника.Уважил е обаче възражението му за прекомерност на адв.възнаграждение,като е съобразил фактическата и правна сложност на делото и е присъдил възнаграждение в размер на 127,82 евро.

Решението е атакувано в частта за разноските с молба по чл.248 от ГПК от ответника,с доводи,сходни с тези,изложени в отговора му на иска.

С обжалваното определение ПдРС е оставил молбата без уважение,като е изложил мотиви,че изцяло и правилно се е съобразил с разпоредбите на чл.78,ал.2 от ГПК и няма основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд.

На първо място разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК предполага наличието на две кумулативно дадени предпоставки-ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.В случая налице е само второто условие-признанието на иска.Не може да се приеме,че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска.Не се спори,че има заведено друго дело,предхождащо това по чл.55,ал.1 от ЗЗД,между същите страни,по което е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на същия ДПК.Ищцата има право да избере дали да предяви двете си претенции в едно производство или да го направи в две отделни производства и в случая същата е образувала две отделни производства.Това не е основание да се твърди,че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото производство.След като по предходното дело договорът е бил обявен за недействителен,отв.дружество е следвало да върне надплатените над чистата стойност на кредита суми,за да може да претендира,че не е дало повод за завеждане на иска,което не е 2 направено.Поради което правилно и ПдРС е приел,че разноски за адв.възнаграждение се дължат на ищцата от ответника.

Съдът с решението си вече е уважил възражението на ответника за прекомерност,като е намалил размера на адв.възнаграждение до 127,82 евро вместо претендираните 400 евро.Това намаление е напълно съобразено с липсата на фактическа и правна сложност на делото,като по сходни казуси е налице многобройна безпротиворечива съдебна практика,с ниския материален интерес и с фактът,че делото е приключило след провеждане на едно единствено заседание.Първостепенният съд е съобразил при определяне на размера на адв.възнаграждение и обстоятелството,че преюдициалният спор относно действителността на процесния договор за кредит,по който е платена процесната сума,е решен в друго производство с влязъл в сила съдебен акт.

Поради изложеното настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6444/26.05.26г.,постановено по гр.д.

№ 17317/25г.по описа на Районен съд- Пловдив,6-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3