Определение № 1586 от 02.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1586 гр. София, 02.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002103565 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Наркооп“, гр. Карнобат против въззивно решение № 591 от 15.05.2023 г. по в.гр.д. № 493/2023 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение № 29/31.01.2023г. по гр.д. № 515/2021г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от ПК „Наркооп" град Карнобат иск за признаване за установено, на основание чл.124 от ГПК, че ответникът община Карнобат не е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Карнобат, ул. „Девети септември“ и ул.“Софроний Врачански“ - търговски обект - склад, със застроена площ 226 кв.м., включващ функционално свързани постройки със застроена площ от 148,40 кв.м. и от 77,60 кв. м., заедно с прилежащия към него терен с площ 314 кв.м., съставляващ поземлен имот пл.№ ...., за който имот заедно с поземлени имоти пл.№№ ..... и ..... е отреден УПИ № .... кв.210 по действащия ПУП на гр.Карнобат, целият с площ 864 кв.м.

1

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивния съд на основание чл. 235 ал.2 от ГПК при постановяване на решението да обсъди и изложи мотиви по всички представени по делото доказателства, по всички въведени доводи и възражения на страните? Сочи се противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение N 1/ 04.01. 2001г. по тълк. д.№/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 173/06.11.2020 г. по гр. дело № 4404/2019 г. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по търг. д. № 674/2014 г. на ВКС, 2-ро т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на ВКС, 2-ро т. о.

2.Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 235 ал.З от ГПК при постановяване на решението да съобрази придобивна давност на имот, текла в полза на ищец и по време на съдебния процес? Поддържа се противоречие на изводите на съда с решение № 177/09.11.2015 г. по гр. дело № 2803/2015 г. на ВКС, 1-во г. о. и решение № 631/26.09.2009 г. по гр. дело № 1525/2008 г. на ВКС, 3-то г. о.

От ответника по касационната жалба община Карнобат, чрез адв. М. О., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да направи извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск , въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцовата кооперация, че през 1978г. е построила със собствени средства процесната сграда - търговски обект - склад с площ от 226кв.м., включващ 2 две функционално свързани постройки - от 148.40кв.м. и от 77.60кв.м., находящи се в ПИ № ..... с площ от 600кв.м., за който имот, заедно с ПИ № ...... и ПИ № .... е отреден УПИ № .... в кв.210 по ЗРП на гр.Карнобат с площ от 864кв.м., отреден за жилищно застрояване и на основание чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ е собственик на процесния имот. Изложени са мотиви, че за да обоснове собственост върху постройката и прилежащия терен на основание чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ кооперацията следва да докаже, че е изградила обекта със собствени средства и това е станало до 13.07.1991г., което в случая не е установено.

Съдът е посочил, че с нотариален акт № .... от 09.12.1972г. Т. Д. и Д. Д. са закупили дворно място от 750кв.м., заснето като имот пл.№ 1983 в кв.77 по плана на гр.Карнобат, ведно с построената в него жилищна сграда. Имотът по нотариалния акт, представляващ към 1974г. имот пл.№ ...., е отчужден със заповед № 1243/11.Х1.1974г. на ОНС Бургас за осъществяване на мероприятие - заведение за обществено хранене, за което е отреден парцел I в кв.77 по плана на гр.Карнобат. Въз основа протокол № 16/14.Х1.1974г. на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Карнобат е прието за установено, че е било взето решение теренът, отреден за строителство на заведения за обществено хранене в кв.77 по плана на гр.Карнобат, да бъде етапно застроен и изплатен от РПК „Наркооп“ - Карнобат. От справка-извлечение от сметки № 201 и № 203 се установява, че в ДМА на кооперацията са заведени „сградаСКЛАД“ с площ от 220кв.м., построена в УПИ I-1516 с площ от 600кв.м. в кв.210 по плана на гр.Карнобат и терен от 600кв.м., като по твърдения на ищеца това е станало на 31.12.1978г.

Съдът е приел, че при липсата на доказателства за извършвани в периода 1974г.-1978г. каквито и да е мероприятия в процесния имот, то заприходяването през 1978г. в ДМА на Кооперацията на сграда и терен, касае част от терена по н.а. № 176 ат 1972г. и съществуващата към онзи момент и отчуждена от Т. Д. и Д. Д. сграда в него, находяща се в североизточната част на имота, към която по кадастралните заснемания се вижда, че е пристроена и още една паянтова такава. Посочено е, че от приложените копия от кадастрални заснемания на гр.Карнобат за периода 1966г. - 1989г., съществувалата към 1972г. в процесния имот постройка - едноетажна масивна жилищна сграда в североизточната част на терена и паянтова постройка, 3 прилепена към нея, са заснети като съществуващи и към 1989г. Изложени са мотиви, че в подкрепа на извода, че не е осъществявано строителство до 1978г., са и показанията на свидетелката Атанасова, бивш продавачконсултант в ищцовата кооперация, според която строително-монтажни работи са извършвани в имота след 1980г.

Съдът е посочил, че свидетелката А. установява, че след 1980г. кооперацията е извършвала СМР по основна сграда - около 100кв.м., към която е прилепена друга сграда, като се е строяла тухлена сграда, с керемиди отгоре, измазвано е, слагана е ел.инсталация, за да може да се ползва за склад. Предвид тези показания, преценени ведно с аерофотозаснемането при изготвяне на кадастралния план от 1989г., съдът е приел, че ищцовата страна действително е извършвала СМР по сграда, но се касае за ремонтни работи по съществуващата в имота сграда, а не за изграждане на изцяло нов обект, защото по всички приложени копия от кадастрални планове за процесния терен от 1966г. до 1989г., в североизточната част на процесния имот е заснета една и съща едноетажна масивна жилищна сграда. като кадастралният план от 1989г. е изготвен и одобрен след аерофотозаснемане което според съда обосновава извод за достоверност на отразеното в него.

Извод, че към релевантния момент - 13.07.1991г. ново строителство от кооперацията в имота не е извършвано, е направен и въз основа заключенията на вещите лица, според които северната стена на спорната по настоящето дело постройка е стоманобетонна стена, съответстваща по характеристики на строителство, извършвано през 1978г., но не се установява тази стена да е нарочно изградена, а по-скоро представлява масивна ограда по северната регулационна линия, обозначена по кадастралните заснемания от 1974г., 1989г. и 2000г. Съдът е посочил, че според вещите лица северната стена е с надзид, но други елементи, които да сочат на съществувала преди това сграда със същата конфигурация, няма. Има една стара бетонна колона, но това не е достатъчно, за да се възприеме заключение за извършено в периода до 13.07.1991г. строителство от кооперацията в имота и то да доведе до извод за основателност на иска, като се има предвид, че останалите оградни стени са от блокчета „Итонг“, с начална дата на производство в Република България приблизително около 1994г.

По горните мотиви съдът е направил извод, че ищцовата кооперация не 4 обоснова права върху спорния склад на основание разпоредбата на чл.2, ал.З от ЗОбС /отм./.

Въз основа приетото за установено, че имотът не е бил свободен от застрояване, а в него е имало сграда /жилищната сграда, собственост на физически лица, която впоследствие е била отчуждена/, съдът е счел за неоснователен довода на ответната община, че е придобила правото на собственост върху терена на основание § 7, т.3 ПЗР ЗМСМА и Акт № ..../05.05.1995г. за общинска собственост не отразява вярно правата на собственост, които според съда към този момент са на Държавата.

Съдът е приел, че ответната страна се легитимира като собственик на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗОбС /ДВ, бр. 96/1999 г./, според който преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Изложени са мотиви, че при предвиждането по регулационния план от 1989г. на парцел I в кв.194 по плана на гр.Карнобат за комплексно обществено обслужване и липсата на изменение на плана до влизане в сила на цитираната разпоредба, се налага извод, че Общината успешно обоснова право на собственост върху имот ......, в УПИ I, кв.210 към настоящия момент.

Съдът е отбелязал, че приложеното на стр.172 от първоинстанционното дело копие от кореспонденция между страните не разколебава горните изводи, най-малко поради наложения с ДВ, бр.46/2006г. мораториум за придобиване чрез давностно владение на вещи публична или частна общинска и държавна собственост.

Позовавайки се на решение № 257 от 30.04.2020г. по гр.д.№ 694/2019г. на ВКС, III г.о. въззивният съд е приел за неоснователно въведеното от ищеца правоизключващо правата на ответника основание за придобиване на процесния имот по давност от ищцовата кооперация.Въззивният съд основавайки се на приетото в цитираното решение на ВКС, че отхвърлянето на положителния установителен иск е равнозначно на уважаването на отрицателния установителен иск, е приел, че при заведено исково производство, успешното позоваване на придобиване на право на собственост 5 върху недвижима вещ, е предпоставено от установяване на законовите предпоставки за това, към завеждане на исковата молба.В конкретния случай това не се установява, още повече, че в Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16 от 2021г. е посочено, че „С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос, по който се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства.

Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи.