Определение № 8399 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8399 гр. Варна, 20.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110102218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба вх. № 44149/19.05.2025 г., депозирана от ответното дружество „ТЕДИ-82“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Д. с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото Решение № 923/17.03.2025 г., в частта за разноските, като бъдат редуцирани присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съдът е извършил размяна на книжата по делото, като в рамките на указания срок е постъпил отговор вх. № 50230/05.06.2025 г. от ищцовото дружество – „АСАНСЬОРИ ММ“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Ц., в който са изложени подробно съображения, касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.

По същество, обаче, молбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 2218/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, съдът е уважил изцяло предявения по реда на чл.

422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД иск, като с оглед изхода на спора се е произнесъл по разноските.

В мотивите на постановения по делото краен съдебен акт, съдът е посочил, че страните са претендирали разноски, като такива се дължат само на ищеца, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

На следващо място, съдът е заключил, че според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за сторените от ищеца разноски те са следните: 100,69 лева за държавна такса по ч.гр.д.14863/2023г. на ВРС, 550 лева адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.14863/2023г. на ВРС, 184,20 лева - държавна такса в исковото производство, 867,69 лева – възнаграждение за вещо лице, 1150 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Настоящият съдебен състав, е приел за неоснователно релевираното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца 1 адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са предявени няколко обективно кумулативно съединение искове, които имат различен предмет на доказване, производството се е развило в три открити съдебни заседания, в които е участвал процесуалният представител на ищеца, който от своя страна е проявил висока процесуална активност в защита правата и интересите на своя клиент. Предвид което и с оглед фактическата и правната сложност по делото, съдът е формирал воля, досежно присъждането в полза на на разноски в размер на 650,68 лева по ч.гр.д. № 14863/2023г. на ВРС и в размер на 2201,89 лева в исковотопроизводство.

Към настоящия момент, съдът не счита, че са налице факти и обстоятелства, които не е съобразил при постановяване на решението, касателно частта за разноските, поради което и липсва основание за изменение на същото в частта за разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22 и доколкото посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 44149/19.05.2025 г., депозирана от ответното дружество „ТЕДИ-82“ ЕООД, действащо чрез адв. М. Д. за изменение на Решение № 923/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2218/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 51 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2